Публикувана: 11 апр. 2012, 14:19 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2013, 13:29 ч.

още едно ангелче там горе

11 060
46
1

# 15 18 апр. 2012, 23:10 ч.

Мнения: 2 498

Рози, съчувствам ти миличка Hug

Преживях същото нещо като теб, загубих го също в 39 седмица, също февруари , малко преди теб...Не си задавай въпроси, няма да намериш отговори. Най-добрата терапия е да си навън сред хора, сред природата, да правиш нещо, което ти е любимо, да разговаряш, да плачеш, да споделяш. Аз и мъжа ми плачехме постоянно, децата ни успокояваха.Вече все по-рядко правим това. Задавах въпроси на докторката ми за всичко и защо точно на мен, при положение, че имах прекрасна бременност, без диабет, без кръвно, просто по учебник, с бебето също всичко беше безупречно, като изключим, че се обърна чак в 9-я месец. Тя ми отговори следното: и всеки ден да идваш да му чуваме тоновете, неочакваното се случва за един миг, ти ще дойдеш, ще си тръгнеш и по пътя може да му спре сърдечната дейност. Кой е виновен - никой, просто съдба. Аз имам две деца, нормално родени, но ето че се случи нещастието с третото ми детенце. Никой не е застрахован от нищо.
Ще видиш, че времето лекува и един ден ще се радваш на детенце! Дай Боже този ден да е скоро! Hug

# 16 19 апр. 2012, 00:22 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 3 076

Рози, просто те прегръщам... Нямам думи, които да мога да ти кажа, да са достатъчно силни и да могат да променят нещо...
Плача с теб Sad

Не съм преживяла тази страшна мъка, отдавна сънувах сън, в който това се беше случило - виех от болка и безутешност, и разбрах в душата си, колко е страшно и черно Sad

Иска ми се да се провикна към Господ, че никой не заслужава това изпитание,
и ми се иска да замахна с вълшебна пръчка, и да си отново в мартенските ни редици,
заедно с мъничкото човеченце...
Изпращам ти сила мила майчице, трябва ти много сега, за да можеш да вдигнеш отново глава и да видиш Слънцето Hug

# 17 19 апр. 2012, 12:38 ч.

Мнения: 991

Цитат на: a_tita в ср, 18 апр 2012, 23:10

... и всеки ден да идваш да му чуваме тоновете, неочакваното се случва за един миг, ти ще дойдеш, ще си тръгнеш и по пътя може да му спре сърдечната дейност. Кой е виновен - никой, просто съдба.

Вярно е ...
При мен се случи в болницата ... Бях там една седмица и в денят, в който трябваше да ме изпишат на записа тоновете бяха лоши. Докато плануваха секцио за другата сутрин, към 16.00 ч. на поредния запис просто сърчицето му спря да тупти! Cry

Бях забравила ... Мислех, че съм забравила и вече не боли толкова!
Сега се спомням как го усещах, че мърда и си мислех, че всичко ще бъде наред. Не съм и предполагала какво ще се случи! А той просто е агонизирал в мен без да може да диша!
Съжалявам, че ви натоварвам в такъв момент, когато аз трябва да съм ви опора!

# 18 19 апр. 2012, 13:30 ч.

Варна
Мнения: 1 008

Мила Рози, ужасно съжалявам за загубата ти, съчувствам ти и те прегръщам.
Като човек преживял 4 неуспешни бременности, пак не мога да намеря подходящите думи за утеха и лек за болката. Тук намерих много приятели и те са хората, които винаги са ме разбирали. С времето станах по-силна, научих се да се радвам и на малките неща, да преследвам мечтите си въпреки трудностите. Сега съм по-щастлива от всякога, а не мислех че някога ще бъда. Вярвам, че и ти ще бъдеш щастлива и ти го желая от сърце Hug

# 19 19 апр. 2012, 13:55 ч.

Горна Оряховица
Мнения: 124

Рози

няма думи, които да те утешат сега(все едно аз самата да кажа че се чувствам добре), но някой ден ...... дано.....
Ох много ми е гадно днес останах сама вкъщи свалих маската, която си бях сложила и се чувсвам като парцал.....
bouquet

за всички ангелчета там горе

# 20 20 апр. 2012, 14:56 ч.

Мнения: 102

Рози, прегръщам те силно. Няма по-лошо от това майка да загуби рожбата си. Като преживяла същото като теб преди много години ще ти кажа да не таиш тази болка в себе си, плачи, говори за случилото се, споделяй как се чустваш. Не че от това ще ти стане по-добре, но ако се затвориш в себе си ще страдаш още повече. Аз вече 16г. немога да намеря отдушник за тази мъка, защото имам двама прекрасни сина и когато заговоря за този когото износих но не гушнах всичките ми близки ми се чудят, защо все още страдам за него. Аз не им се сърдя, радвам се че не са изпитали тази болка и не знаят какво е.
Малкия ми син се роди с този "истински възел" и няма да забравя думите на доктора, че се ражда под щастлива звезда. После си дадох сметка за какво говори.
Много ми е мъчно като видя нова сестра по сътба тук, много...Да почиват в мир нашите ангелчета.

# 21 23 апр. 2012, 23:11 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Рози... почвам да пиша, трия...пиша... просто ще ти напиша, че много съжалявам за тази огромна загуба, за мъката която преживяваш... знам как всичко изглежда като лош кошмар, а всъщност е истина.
Аз също имах нужда да пиша, да говоря, да споделям! Само момичетата тук ме разбираха. Те ми помогнаха да не стоя скрита в ъгъла.
Ние винаги ще сме до теб . Виждам, че си от Варна, ако имаш нужда от нещо - винаги съм насреща Hug

# 22 25 апр. 2012, 13:57 ч.

Мнения: 84

Минаха два месеца – два гадни и дълги месеца, а аз още не искам да повярвам, че живея в този ад. Не искам да отварям очи – по ми е добре да вярвам че ще си гушна детето. По ми е добре да живея в илюзия и да си мисля, че то не е при мен за малко и съвсем скоро ще се гушнем – не искам да вярвам, че сме разделени за винаги НЕ ИСКАМ ! С всеки ден става по объркано в душата ми. Дните минават, а детето ми го няма newsm45

. Не разбирам – как да приема, че това е действителността? Как се примирихте с фактите? Как спряхте да си блъскате главата в стената? Как се научихте да не откачате когато познатите реагират неподходящо, макар и неволно. Знам, че не са ми виновни за моето страдание, но не мога да държа ледената маска и да се правя, че не съм чула или видяла, просто не мога, а всеки път се сривам и въздуха ми спира. Как да не стоя в ъгъла??? – На мен ми идва да стана невидима, да се свия в черупката си и да не изляза от там. Преди две години изгубих и моя татко – малко след като той навърши 50 години и си отиде. – още не съм се научила да живея без него, а сега трябва да се уча да живея и без детето си. Сигурна съм, че са заедно. Той толкова искаше внук, а сега са заедно двамата.
Flowers Rose

# 23 25 апр. 2012, 14:14 ч.

Горна Оряховица
Мнения: 124

Бъди силна, макар че и силните плачат.....
много е тежко Cry

# 24 25 апр. 2012, 15:15 ч.

Мнения: 102

Рози, миличка аз още не съм се примирила с фактите, а минаха много години. По някога просто затварям очи и си говоря с моята малка звездичка наум. Убедена съм, че той ме чува и ни пази. Ние сме тук, пиши ни и се опитай да не се затваряш в себе си. Не се сърди на близките си, те също страдат, но страдат за теб и не знаят как да ти помогнат.
Ще ти напиша как беше при мен- затворих се в себе си, свих се в ъгъла и не виждах нищо освен своята болка. Един ден ми се наложи да изляза сама и приятелско семейство, което незнаеше какво се е случило ме попита къде е бебето ми. Не помня как съм се прибрала, бях срината тотално. Идея фикс ми стана да забременея и родя живо и здраво бебе, но не виждах че другите се притесняват за мен, а брака ми лека полека се разпада. Незнам кое точно ме върна към живота, но започнах поне да споделям с родителите ми и най- близките приятели и това много ми помогна.
Изпращам ти голяма прегръдка и те моля да излезеш от ъгъла, в който стоиш и да споделяш, защото болката е свъре голяма.

# 25 3 май 2012, 15:21 ч.

Мнения: 84

Благодаря ви момичета за окуражителните думи Hug

. Макари да не спирам да плача, когато въздуха спира и влизам да ви чета и препрочитам, за да се опитам да повярвам че има смисъл в живота. Наистина думите ви означават много за мен. Hug

Прегръщам ви и се радвам, че в този момент сте до мен, защото сама не бих се справила да направя опит да изправя глава. Понякога се чувствам като костенурка – плахо мъчещата се да навири глава, а в следващия момент се свила в черупката си и не смее да излезе на вън.
Признателна съм и на мъжа си, който се старае с всичко само и само да облекчи болката ми. Крие мъката си от мен за да не ме разстройва допълнително, но настоява да сме правили опити за ново бебче, а аз не съм готова. – дали някога ще съм готова??? Този страх и тази мъка няма ли да ме съсипят?
След като се преобърна живота ми исках да изхвърля всичко, но мъжа ми настояваше да си запазим нещата за следващо дете. Той толкова вярва, че скоро ще се случи чудо, че онзи ден настоя да си взема една блуза, която беше доста широка (нямаше по малки) и каза на есен ще ти е тясна. Понякога искам и аз да повярвам, дори и само заради него, но немога. Cry

# 26 3 май 2012, 16:31 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 3 076

Рози, аз вярвам, че ще успееш!
Не ми се сърди, че не ми е мястото тук,
просто сърцето ми се къса пред тая незаслужена с нищо мъка...
Мои много близки роднини, преди много години при нелепи обстоятелства загубиха и двете си дечица - на 7 и 14 години. Събраха сили и имат две момиченца след това - вече на по над 20 години.
Това е спасителния пояс за тях - мъката си е там, в душите им, в очите им се чете, но имат за какво да живеят и кого да мислят и очакват.
Вярвам, че ще намериш сили, нямам съмнение в това!
И колкото и да е отнесено, вярвам че малката душичка ще намери път към мама и татко отново.
Прегръщам те.

# 27 3 май 2012, 16:59 ч.

Мнения: 102

Рози, и аз вярвам че ще намериш сили. Моето първо детенце се роди на 15.09.95г., а Александър се роди август 96г. Всичко беше наред, но разбирам страха ти, винаги ще го има, няма защо да се лъжем, после идват други страхове, и така...
За дрешките незнам какво да ти кажа, аз прибрах всичко и майка ми го отнесе. След 11 месеца разбрах, че е прибрала и запазила всичко и когато родих ми ги донесе. Дай ги и ти при някой близък, за да не те измъчват още повече като ги гледаш.
Бъди силна миличка и вярвам че след най-лошото те очакват много щастливи моменти и едно живо и здраво бебче когато си готова.
Прегръщам те и винаги съм насреща Hug

# 28 3 май 2012, 20:30 ч.

Разград
Мнения: 377

Рози, нямам думи! Май никога няма да знам какво да кажа и то, защото когато аз страдах думите не достигаха до мен, а само усещането на съпричастност. Нея я имаш, миличка. И аз като теб се прибрах след секцио на живи две бебета, но с празни ръце и с мъртви близначета, които се бориха, а едното дори живя три дни, но не оцеля. Това беше през 2006 година, а сега се надявам на второ чудо. Знам, че много скоро и ти ще пишеш това на някоя скърбяща мама и знам, че ще си имаш свидна рожба, която да гушкаш, но сега ти трябва време да се наплачеш и да си изстрадаш болката. Направи го, а после продължи живота си и постигни мечтата си. Hug

# 29 4 май 2012, 16:21 ч.

Варна
Мнения: 1 149

РоЗиТо не се отчайвай, и ти ще повярваш в чудото. Пожелавам ти го съвсем скоро. Много е трудно след такава загуба човек да продължи напред, но сме длъжни да го направим, най-вече заради нас самите. Човек не трябва да се отказва от мечтите си. Hug

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: