Искрено и лично за строгостта

Помня го. За разлика от теб изобщо не съм възхитена от личността и методите му. Не знам що за престъпници е превъзпитавал с бой в Сградото, но определено този човек е бил роден за надзирател в концлагер.
Има строгост и строгост, водеща до извращения. Не си падам по втория тип, нито към манталитета на ченге, което счита всеки срещнат за престъпник. Едно е да уважаваш някого за това, което е като човек и личност, друго е той да ти налага респект със силови методи, особено, когато си в ръцете му и цялото ти бъдеще е заложено на карта.
Ама ти продължавай да го считаш за герой, щом те влече...  Да не би да те тресе Стокхолмски синдром?  
За мен има един директор от онова време, пред когото всички негови ученици се прекланят, и той се казва Кънчо Матев. 

Ами не съм само аз, да го считам за герой. Пусни едно търсене в Гугъл за Недьо Ранчев и виж какво става. Училището, на което беше директор, носи неговото име, има клуб по джудо на негово име, има ежегоден турнир по джудо в Ст. Загора на негово име, ....
Я виж тука какво става:

Съдейки по резултатите, май са нужни повече учителки от 1вия вид.
Съжалявам, Аrgent.
В крайна сметка, ако от преподаването й има файда, май е от малкото бели лястовици, макар както казах на мен тази жена да ми се струва фосил  

http://today.actualno.com/news_383583.html#13343949119841&if … ;parent_refresh=1

Аrgent, съжалявам, че си мислиш така. Опонирането и различността на мненияна не означава на всяка цена омраза.
А относно клишетата, намери си друго оправдание, дори и използването на думата ,, клише ,, е вече клише.
Много от пишещите тук вкл. и аз  сме на мнение, че учителите отдавна не са това, което бяха. Ако не си успял да ни разбереш виж Кака, тя го е обяснила като за научен труд, достатъчно обстоятелствено.
Премисли своята метода на работа с учениците и виж къде са твоите грешки, въпросната госпожа я остави предполагам, че не и остава много до пенсия.
Не изключвам и възможността, че изнесените факти за нея са малко преувеличени, имайки предвид негативните емоции, които е създавала на бившия и ученик 

ох, толкова книги изчетох, и пак не мога да го преглътна това с обожението към деспотичните учители! Ей на, този хем ги биел, "строг, но справедлив", хем ревали за него, хем почетен член ще го правят! Напомня ми на онзи Иванов. Като четох какво пише Никсана, по същия начин пишеха и учениците на Иванов в темата за неговата школа - резултати, резултати и пак резултати, изграждане на принадлежност чрез тормоз, представян като постижения...   Страшна работа е човешката природа!

 Споделяш искрено, лично, уж дискретно и твърде обстоятелствено -  неколегиално и непрофесинално.
Методиката, която прилага колегата ти граничи с патология, колкото и аз да съм привърженик на строгостта. За съжаление обаче, ученик/студент трудно може да бъде мотивиран да се държи адекватно, да е подготвен и всичко, което се очаква от него, ако не е наясно, че противното ще доведе до стрес под различна форма. За това не са виновни учителите.

Сийке, благодаря за времето, което си отделила и за изчерпателния пост. Казах, че ще бъде полезно и за мен самия да си извадя някои изводи за себе си от вашите отговори. Аз от своя страна искрено се надявам да не приемаш коментара ми като репликиране на твоя пост. Няма какво да репликирам, защото съм напълно съгласен с него. Искам само да изясня нещо, защото ми се струва, че става едно объркване, не само от твоите думи, но и назад някъде



Дори и да съм млад преподавател, съм наясно, че стремежът да се харесаш на учениците, да им бъдеш приятел и да правиш всичко в тяхна угода е много коварна пързалка. Повярвай ми, аз не съм такъв преподавател. Това, че не одобрявам подхода и поведението на колежката, съвсем не означава, че позволявам часовете ми да се превръщат в междучасие. Точно тук е моментът да изясня това нещо. Учениците винаги се пробват да превърнат часа в анархия, така че за тях да е един безкраен купон, който в крайна сметка след години се оказва в техен минус. Много добре си давам сметка за това и не го допускам по никакъв начин. Имам си начини, чрез които го постигам,  Не мога да ги опиша в един постинг, а и не смятам, че е необходимо. Тези начини, както сами можете да се досетите, в повечето случаи не се харесват особено от учениците, но когато се наложи да действам с по-твърда ръка, го правя без да унижавам или тероризирам никого.  Ако по някакъв начин, хипотетично, някой ученик от училище влезе в темата и го питаш "Какъв ви е господина?", сигурен съм какви ще са болшинството от отговорите: "Ами не е от най добричките" или "Чупи ни ръцете от диктовки и писане, но поне обяснява граматиката достъпно и оценява справедливо". Говоря ти с цитати, защото миналата година директорката беше пуснала анонимна анкета сред учениците, която изследваше нивото на преподаване, педагогическите способности и самите личности на учителите. В последствие педагогическия съветник ми показа отговорите на учениците в моите класове. Относно дъвките и шапките съм съгласен за етикета. За мен всъщност е от първо значение, че всички в час вършат това, което е необходимо и техният и моят труд дават резултати. Не ми е целта точно тук да се хваля, затова няма да споменавам какви. Но точно тези резултати и анкетата, за която споменах, се оказаха решаващи ръководството да ме остави за постоянно в училище миналата година. Дъвката, шапката, подстриганата коса, изпилените нокти, дъската, изтрита без нито едно бяло петънце... всичко това са издребнявания, поне според мен, които няма да повишат знанията и успеваемостта на подрастващите. Какво ще стане, ако по дъската са останали бели линии от гъбата? Нали все пак е изтрита! По същата логика - имам едно момиче, което се класира на челно място на Олимпиада, областен кръг. Цяла зима ми стоеше с шапка от онези издължените, които приличат на коледен чорап. Но така или иначе знанията са си знания и трудът й си е труд с или без шапка - те остават същите. Това ми е мисълта. Просто се опитвам да обясня защо не съм крайно против дъвките или шапката в час. Естествено, покрай тези неща, съвсем не означава и че бих позволил да се яде, пие или да се стои със слушалки в ушите. Има си някои допустими граници, които, ако не се прекрачват, нещата са ок.

Много от моите учители все още преподават. Дали за 10-15г. те са се променили чак толкова много като характер и маниер на преподаване? Защо с мен и моите съученици са се справяли без да се люшкат от крайна строгост до свободия, а с днешните деца имат в пъти по-големи трудности и са ми разказвали потресаващи истории от учителското си ежедневие? Промените, които се случват през годините в училище, още по-ускорено се случват в семейството и балансът става все по-труден, за съжаление. Със сигурност проблемите не са само от едната страна.


Уточнявам, че аз не съм учител, ако това има значение.

не виждам нищо лошо в това млад учител да е се старае да изгради някакви приятелски отношения с децата. По мои наблюдения и с моите деца, те гледат на младите си учители-мъже като на по-големи братя или братовчеди и нещо подобно, но със сигурност търсят авторитета им, но не както са бащите, а точно като на братя. Девойките, сега, са друга бира, те започват да се превъзнасят и въздишат по младия учител, особено ако е симпатичен. Ама, фенки, толкоз им е акълът! Моите деца имат млади учители-мъже и приятелските отношения ни най малко не пречат на реда и дисциплината в час, дори децата много съвестно си учат, защото виждат, че учителят се стреми да обяснява разбираемо, да им измисля някакви игри и закачки, свързани с предмета, че и чисто човешки. То, да си учител не е само да си изпееш урока от седем до един, а и да има човещина.

Помпадур, и други хора от форума са ми опонирали в различни теми... например Andariel, и други има, да не ги изброявам. Но те не ходят целенасочено и упорито след мен във всяка тема да се заяждат по най-явен и неприкрит начин и без аргументи. Сийка се е аргументирала и аз съм напълно съгласен с казаното. Твоите думи са стрелба във въздуха. Както вече казах, не си присъствала в нито един мой час, не се познаваме и на 0.001%, на базата на какво вадиш генерални заключения за моята работа? Ами ти нямаш и най-бегъл поглед върху нея. Фактите относно обсъжданата жена не са преувеличени ни най-малко. Нямам подобна цел. В темата се включиха две бивши ученички от училище, които потвърдиха казаното от мен. Дамата е много добър специалист и добър преподавател. Никой не се е разболял от нея, всеки е завършил и оцелял. Но всички можехме да си спестим някои огорчения и грозни ситуации.


От позицията на времето, всички негативни емоции са отдавна преодолени и загърбени. Аз уважавам тази жена и никога не съм имал някакви пререкания с нея. Не ми харесва обаче фактът, че й се случва "да пресолява манджата" и взискателността й често приема уродливи граници. И всъщност, съвсем не съм целял темата да се превърне в обсъждане на жената Х, въпросът беше дали родителите биха преглътнали децата им да живеят в стрес, но със солидни знания по даден предмет. Необходим беше и някакъв пример, който дадох с тази жена, за да илюстрирам мисълта си, и оттам нататък темата се превърна в психопортрет на колежката.

Да, още в първия пост писах, че от колегиална гледна точка не е много коректно и затова не споменавам нито имена, нито конкретното училище. Въпреки че бившите ученици веднага се досетиха и за учителя, и за училището. Нали все пак трябва да има някакъв пример, който да обясни за какво точно става дума в темата. Ако не е конкретната госпожа, ще е някой друг. Тя не е вълк единак, има достатъчно подобни учители. Но темата съвсем не беше създадена с цел да се обсъждат разни хора. Имаше си конкретен въпрос, на който някои отговориха, без да изместват темата в ненужна посока:


Това е въпросът. Ако желаете да отговорите, можете да го направите. По-нататък, всякакво обсъждане на автора (което е виртуален синдром във форума)  без това да е обвързано с конкретиката на темата, опити за психоанализа и категоризации относно съвършено непознат човек според мен са чисто виртуално заяждане и нищо друго.

Argent , веднъж ти казах и пак ти го повтарям не се ласкай толкова. Вижда се, че продължаваш да разбираш изкривено вниманието ми към твоите теми. Да го обявяваш на всеослушание, а това не особено типично за зрал мъж.
Целите ми са много по- големи от това да се задявам с хлапаци по форумите.
И друго има, аз не обичам да се тралям много, за мен не са типични публикации половин страница, обичам да казавам с малко думи много неща. Това, че на теб ти е необходимо повече обяснение е отделен въпрос.
А относно колежката ти, харесва ти, нехаресва ще си я траеш до като се пенсионира.
А между другото много подобни на теб стоят в основата на отстраняване на колеги с доноси и друга помия.
Хайде със здраве и гледай да не ти натрошат много яйцата!

Е,  повечето са отговорили, че такова поведение е абсурдно. Ако искаш, дай да анализираме твоя подход, защото така, както си поставил въпроса - да се гавря с децата или да съм им приятел в смисъла, който влагаш - и двете не работят (твърдението ми за втория вариант е и от личен опит). Очакваш да ти кажем, че предпочитаме за децата си учител като теб ли, не те разбирам много добре.

аз дъвки и шапки в клас не бих допуснала, ама негова си работа. Приятелството си е приятелство, но отношенията все пак са ученик-учител.

  Помпадур, аз не говоря само за темите, на които аз съм автор - ти вървиш навсякъде след мен, не казваш нищо съществено, въпреки че твърдиш уж че така си обичала, а целенасочено и упорито сипеш злоба. Повече от явно е, не виждам какво друго човек може да си помисли, четейки постингите ти.


До какви изводи може да достигне човек от това?  


1. Жената в момента с нищо не ме обременява, за да се налага да я трая. Преподава си нейния предмет, аз - моя. За милионен път - конкретиката на темата не е тази жена, тя беше просто илюстративен пример. Доста хора, които писаха тук го схванаха.

2. А това последното - писане на доноси, отстраняване на колеги...    през ум не ми е минавало. В какъв свят живееш, за да пишеш подобни щуротии? Ако изобщо си убедена реално в това, което си написала. Защото подозирам, че всичките тези писания са тенденциозни, както тези, така и всички останали в десетината теми, в които се занимаваш упорито с мен. жената, която споменах, нито ми е смъртен враг, нито ми е трън в очите, за да се занимавам с доноси. Даже и да беше, едва ли някога въобще щях да се сетя да се занимавам с нея по този начин. Думи нямам.