Великобритания - тема 41 Зелено пролетна

Снимките са страхотни! И аз чакам разказа 

Здравейте на всички!Надявам се да не се натрапвам в темата, но мисля, че тук е мястото на което мога да получа обективно мнение и отговор на въпроса ми.Интересува ме има ли работа за български зъболекари в Англия и как тамошните хора гледа върху тях?Има ли някой който да работи по тази професия там?Ако има ще съм много благодарна ако ми даде повече информация, а и не само от тях.Всеки който знае нещо относно въпроса ми, ще ми бъде много полезен. Желая ви добър старт на новата седмица утре и много усмивки.

Снимките са много хубави golden. Ние много обичаме да пътуваме но за сега с двете деца няма много много възможности,каката идва юли месец и да се надяваме че ситуацията ще е различна 
 Чакам и аз продължение на разказа,като не мога да ида лично да видя поне мога да слушам и да гледам снимки.

Уау, Golden, страхотен разказ, точно така съм си представяла пътешествие по тези земи там. Ще ви остане страхотен спомен, сигурна съм!

Шу, много интересен въпрос повдигна с говоренете на български в България. Аз се притеснявам от същото и затова обикновено съм около Али или е с роднини, на които имам пълно доверие да я пазят от недоброжелателни забележки. В интерес на истината всичките ми лични приятели и роднини много ѝ се радват, насърчават я и я хвалят засега за българския. Разбира се, това са хора, с които контактувам целогодишно, те знаят и разбират какви усилия полагам за българския. Малките ни приятелчета, макар и на 5 години само, я пазят. В една пицария се засякохме с деца, които забелязаха по-странния български и пробваха да почнат с "ама защо тя говори така", "ама нищо не ѝ разбираме", но приятелчето на Али сам скочи да я пази "Ами така говори, защото е половин англичанка, (бе)! Ти знаеш ли Англия къде е? (изобщо ))". Ние, големите, ги гледахме, доволни останахме и си пожелахме все така да я пази Стоян в България. Сред абсолютно непознати и недоброжелателни деца просто не сме оставали. Неприятно е, че понякога и големи хора се излагат да си наострят ушите (в книжарницата, докато им правехме оборота на месеца, запасявайки Али с нови приказки и познавайки ни отлично, че правим това всяка година) - двете кокошки не спряха да хихикат по особено неприятен начин при всяка дума на детето. Те с едно сладникаво чувство такова хихикаха, не беше недобронамерено, но толкоз могат жените. Резултатът беше, че Али се сви, изпратих ги навън с татко ѝ, а на кокошките им казах другата ваканция като дойдем пак да се правят, все едно си говори точно като българско дете. И на тях неприятно им стана, ама то не може сред книги да работиш, пък една книга да не си прочел.   Боян ще се справи, особено ако е около роднини и с добронамерени другарчета наоколо! Пък и на място много се учи и много напредва езика. Определно Али тази последна ваканция много се отпусна и много сладко говори на български вече.

Пумпалка и Тролипен, стискам ви палци с местата за училището, момичета! Дано се нареди по най-добрия начин за дечицата. Ние миналата година точно по това време се озовахме в мелницата на кандидатстването, още го помня. Заради напрежението до последния момент не успях дори да се отпусна и спокойно да се нарадвам на първия учебен ден на детето. От сърце ви желая да се наредят нещата добре!

Дидито, лека бременност ти желая!

Ана Му, успех с търсенето на нова квартира! Точно като не очаква човек, попада на най-добрите предложения!

От тези последни постове за шарките, снощи сънувах, че сме се двете с Али ошарили.   Чакам и аз да ни се случи скоро, половината училище минало докато ние бяхме с пневмония. Бързо да се оправят децата, да минават шарки и болести и да вземе да се постопли вече малко!

По една малко по-горна тема - аз само и благодарение на настояването си и досаждането си при джипи, успях да се докопам до консултация със специалист за алергия и астма. Не искам другата зима на сопола и кашлицата пак да ми вдигат рамене и да ми подхвърлят във въздуха "ами може би алергия", "ами може би астма". Хич не обичам да се натрапвам, обаче първостепенно ме интересува е ли е или не е и предположения не ми вършат работа.

Аз взех, че научих детето кой е Кристо Ботех и Двамата Братя (Кирил и Методий). Много в духа на годишнината от Априлското въстание и 24 май! Сдобихме се с 2 книжки от България, умишлено ѝ казах да не ги пипа, малка е, и тя нарочно, за да ми докаже, че е голяма, прояви огромен интерес. Сега имаме бюро с мастилница и перо (като на Ботев). Иска униформа на четник (капитан ако може да е най-добре). Чудя се дали си пазя някъде чавдарското калпаче!


Още 1000 неща исках да напиша, но сега всичко ми избяха от главата. Ще постна, като се сетя - ще добавя.

Golden, аз ти следя снимките от Еквадор и благородно ти завиждам - страхотни са и снимките и ти

Шу, вряла вода ни причини изгарянията леко се отървахме защото не ни плисна директно, а тенджерата падна на земята, отскочи и ни заля ... пак настръхнах гррр ... беше идеален ден просто: станахме, закусихме семейно, успях да си наготвя преди обяд и бях направила една полска супа, за която фидето се вари отделно. Бях си рушнала багажа, че тъкмо се бяхме върнали от почивката в БГ и Полша и бях барикадирала спалнята отвсякъде. Помолих съквартирантката да ми сложи вода да заври, че свекъра решил в обедната си почивка да звънне, че нещо го бучкало цяла сутрин и само за нас мислел .... тъкмо го успокоих, че всичко е от хубаво, по-хубаво, затворих му и станах да си проверя водата ... малкото съответно ме последва ... в момента, в който само си погледнах водата, той си отворил пералнята и се пробвал да я затвори върху пръстчетата си и изрева сърдитко ... с пръст не пипнах проклетата тенджера ... наведох се взех го, гушнах го, цункахме ръчичката и следващото нещо ми мина на забавен кадър: тенджерата политна към земята, отскочи от плочките и водата хвръкна към нас ... дръпнах малкия да е зад мен, но не достатъчно бързо защото цялата му лява ръчичка като се почне от рамото, под мишничката и всичките пръстчета беше попарена + беше му пръснало и на другата малко, на гръбчето, брадичката и по коленцата (но там му заздравя за 2/3 дни) ... общо казаха, че има 16% повърхностни изгаряния ... аз като го видях така не разбрах, че и по мен всичко е в гореща вода ... съблякох го, под струята на душа, извиках линейка ... съквартирантките ми 2те бяха вкъщи и останаха с него, за да мога да посрещна линейката, че сме една трудно забелязваща се къща ... като тръгнах да си обувам пантофите усетих, че не мога ... като се погледнах : то от коляното надолу ми се беше смъкнала кожата ... посрещнах парамедиците, оставих ги да се погрижат за малкия, аз се преоблякох и осъзнах, че целия ми десен крак (включително и дясната страна на дупето ми бяха попарени + дясната ръка цялата ... и понеже аз не си бях свалила дрехите веднага моите изгаряния не бяха само повърхностни ... в линейката казах на момчетата да предупредят в болницата, че и аз съм с изгаряния ... вярвам, че и те едва тогава забелязаха крака ми, че от бързане и за удобство само една къса поличка си бях сложила ... посрещна ни екип над 20 човека само за малкия и аз като ги видях всичките тези хора рухнах ... идеше ми да умра, че го оставих да дойде с мен в кухнята ... а тъкмо беше почнал стабилно да си ходи сам и на всякъде се искаше ...
От линейката звъннах на съпруга ми, а точно като сме тръгвали от къщата към болницата и брат ми се е връщал от лекции и ни видял ... хукнали и двамата пеша към болницата ... огромна подкрепа ми бяха и 2мата - ако не бяха те не знам какво сма щях да си причиня заради случилото се ... и такаа малкия на няколко пъти го вкарваха в операционната под пълна упойка да му сменят дресинга ... на 3ти ден 2/3 от бинтовете бяха махнати, до 10ти ден му беше бинтована само лявата ръчичка от лакътчето надолу, че точно на едната бебешка гънчица имаше по-дълбочко попарване ... а аз едвам към края на декември ми беше махнат и последния дресинг .... на малкия белега почти изчезна, аз съм с един голям топ на лакътя, който не мисля, че ще се заличи и кракът ми е целия на тъмни и светли петна, които също няма да се заличат напълно, но важното е, че малкото няма и не помни, и не му и пука ... сега на всяко 29то число от месеца не влизам в кухнята .... тенджерата и комплекта, към който принадлежеше отидоха на боклука ...

И Шу кураж за операцията Яна изглежда като малко борбено човече и вярвам, че ще го приеме по-добре отколкото очакваш  

Ana_mu, дано бързо намерите квартира и ние търсим и гледаме все едни дупки, който на снимка са супер, а като отидем се плашим, но от опит знам, че точно като не очакваш се появява подходящото място

Аз днес цял ден седя по пижама и не ми се прави нищо ... събудих се тази сутрин от ядосаните крясъци на мъжа ми - малкото се събудило преди нас, взело на тате си очилата, седнал между нас двамата в леглото и ги направил на кълбо направо ... та от сутринта е наказан   ... сготвих на 2 на 3, едни мъфини опекох и цял ден си играем с дребчо или той си гледа Смърфите, а аз си играя със снимките от вчерашния Оксфорд ... сега малко гладене, една бърза тренировка, душче и заспивам и аз като дреба, че не ми е до нищо

Приятно начало на новата седмица  

ev:) това което ви се е случило е ужасно 
golden страхотен разказ а снимките са просто невероятни децата много се радваха на животните 
Сега и аз да попитам нещо.Искам да си купя Киндъл за да има с какво да се занимавам в самолета пък и децата да се забавляват покрай мен.Та въпроса ми е някой има ли и от къде сваляте книжките.Рових се из Амазона но нищо не открих.
Лека вечер и успешна седмица 

Благодаря Мари    а това с говоренето на двата езика и аз го мисля от сега. Мъжа ми е британец и освен "Наздраве" друго незнае, но и няма особено много време да се учи. А после, когато бебко се роди, незнам дали е правилно да  говорим аз на български, а таткото на английски, но аз бих се старала да проговори и двата езика. Сестра ми е омъжена за грък и племеницата ми говори еднакво добре и двата езика. Докато беше малка ги смесваше, но сега /8 год./ вече си ги говори съвсем правилно. 
  за мен бременеенето е луда работа, днес си хапнах моркови с шоколад..... 

Анджи, търси в Амазон, под ibooks, както и такива отделни сайтове.

Дидито, на времето много четох по въпроса за 2та езика, повечето мнения бяха, че всеки от двамата родители трябва да говори на единия език и към 4 годишна възраст детето ще ги раздели и ще започне да говори свободно на двата. При нас градината определено наклони везните в полза на английския, но смятам, че с добрата основа, която има, съвсем скоро дъщеря ми ще започне да говори свободно и български. Последното ходене до БГ беше много полезно в това отношение. Акцентът ще остане според мен (и оттам поводите за смешки в БГ), но ще я науча да не й пука, докато живеем тук, по-добре да говори български с английски акцент, отколкото английски с български акцент, което го чувам доста често от български деца тук

  и аз мисля, че така е по-добре, особено ми хареса това, да успеем да ги научим да не им пука 

ev:) изживели сте голяма трагедия.Когато ти четях поста се разплаках,защото моя племенник и той когато беше на годинка се попари с вода,не се сещам вече колко процента му бяха изгарянията,но и до ден днешен той вече е на 12 години когато се сетя настръхвам.
golden пратих ти покана във фейсбук, чакам и аз с нетърпение  продължение на разказа ти 

Golden-  прекрасни снимки, островите ме впечатлиха много, имаше на една снимка frigate bird захапала малка водна костенурка остана ми в съзнанието. Успяхте ли да гледате излюпването им? Те знам, че се излюпват при определени условия и много трудно се предвижда кога ще стане.
Маpи - мила като те чета сякаш в друга България се пренасям, с много топли чувства го казвам.
ev:)-  
maimunka - ще даваш и ти пресконференция , като си дойдеш и да не забравиш снимковия матирал
Аз тази година само на старата госпожа ще пребивавам, на културен туризъм
Шу- не му се притеснявай на детенце, ще се оправи. Аз не мисля, че ще има подигравки напротив, млад левент от Англия, гледай мацките само как ще се лепят
За акцента- претенции нямам, всеки говори с акцент, даже и кралицата   нейният е posh  
ivanova1 - погледни в БГХелп има информацията.

Golden, хубави снимки и прекрасно изживяване!
 Тези дестинации, далечни и различни са ми само в мечтите, докато дребните пораснат, така че благорско и чакаме разкази.

еv, звучи страшно!
Добре е, че дребното няма да има спомени.

И хубавата новина........ Имаме училище! Нашето първо желание, най-доброто( с приятният директор), решили са да отворят допълнителен клас.Днес потвърдиха по телефона, а утре ще дойде писмо.
 Такава радост беше... и още е... все едно в Тринити Колидж сме влезнали  

Но пък и на много мили майки попаднах от нърсърито.Предложиха ми помощ, как да обжалваме, даваха ми съвети и ми казаха, че ще ми помогнат.Слава Богу не се налага да действаме и да си прекараме лятото в трошене на нерви, за което се подготвях.

Благодаря ви и на вас за подкрепата!Дано никое дете не остава без училище, да няма стресирани родители!

Вече спокойно ще се настройвам за предстоящото морес след по-малко от 2 месеца за 2 седмици!Нямам търпение!


Лек ден на всички!  

Здравейте, мами!
Ние от скоро сме в Англия, по-точно в Лондон. Живеем в Acton. Получих доста разнообразна и противоречива информация относно записването на детето ни в училище. Тя ще навърши 4 години на 21 септември. Това значи ли, че ще тръгне целодневно на училище едва следващата година, когато е почти на 5 години? Разбрах, че приема е по райони и за всеки район е различно.., И също задължително ли трябва да ида до общината да я запиша или направо в училището?
Може би сте дискутирали много пъти този въпрос, но аз съм нова във форума и не знам къде точно да търся. Моля за съдействие, може и на лични.
Благодаря и хубав ден!

Ev, направо ми настръхна косата като прочетох разказа ти! Ужас !!! Да не дава господ такова нещо на никой да се случи, а като си помисля че никой не е застрахован....

Радвам се ,че са ви харесали снимките Еквадор е католическа държава (80%католици и то активни).Влиянието от Испания все още е много силно. В Европа съм била в редица католически държави -Италия,Испания,Португалия ,но еквадорците определено ме впечатлиха с тяхната искрена вяра .Ние бяхме там по Великден и оживлението в църквите беше голямо. Те не приемат добре чисто туристическия интерес към църквите и затова обикновено туристите не се допускат вътре (към големите църкви и катедрали има нещо като музей,който е отворен за туристите).
Покрай Великден лудницата беше голяма и режимът не беше толкова строг,така че успяхме да влезем и да разгледаме.Направи ми впечатление че имаше много хора които се изповядваха или просто бяха дошли да поговорят с отчето.
Петъкът преди Великден има специално шествие във всички градове ( най-голямо е в столицата). Освен кръстът, се носят статуите на редица светци и на Богородица. Св. Франциск е един от популярните светци.С участието си в шествието хората или благодарят за чудо или се молят за такова... някои участват за да се помолят за изкупление за греховете си. За да участваш трябва да се запишеш предварително. Мъжете носят специални тъмно лилави дрехи ,а лицето е покрито с шапка/маска/ качулка ,която много прилича на тази носена от членовете на Ку-клукс-клан . Жените също носят лилави дрехи,но лицето е покрито с шал. За тях тази прилика с Ку-клукс-клан е изключително неприятна и обидна. Обясниха ми,че традицията е многооооо стара и ще идеята е,че обричайки се на бог ти ставаш негов слуга и твоята идентичност (лице) вече не е от значение. По време на това шествие някои хора се самобичуват, други носят бодлива тел на голо, някои минават разстоянието на колене - идеята е,че страданието е начин на изкупление на греховете и шанс за измолване на чудо от Бог. Всичко това се прави с най-искрена вяра.
В по-малките градове шествията са по-скромни.
Кито е бил известен център на религиозно изкуство в миналото. Картините и статуите които видяхме в музея към Францинсканския орден бяха невероятни. Един от известните художници е искал да изобрази страданието на Христос максимално реалистично и затова е разпънал на кръст един от учениците си и е превъплатил образа му в една от картините си.Излишно е да казвам,че ученикът е починал. При някои от статуите,под гипсът има истински човешки череп, който дава възможност за по-добро склуптуриране на лицето.
Един от дните посетихме националният им археологически музеи- за жалост не се разрешава да се снима вътре.Има невероятна керамика и златни предмети от различни епохи (това ,което Европа не е успяла да открадне в миналото).
Навсякъде е изключително чисто. Дори в малките селца,високо в планините или в крайните квартали на големите градове,където условията на живот могат да се определят като мизерни (от наша гледна точка),боклуци и мръсотия няма. Може покъщнината да е оскъдна, може на някои места да нямат централна канализация и ток ,но всичко е чисто и спретнато.
Индианските племена са успели да съхранят много по-добре идентичността си  в сравнение със Северна Америка. На много места хората все още носят националните си носии ежедневно (особено в планинските градчета), гордеят се с миналото си и никога не биха се оженили за човек ,който не е от тяхното племе.