Публикувана: 16 апр. 2012, 13:26 ч.
Последно мнение: 5 окт. 2012, 22:07 ч.

В душите ни .....

9 087
47
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява стихотворението, споделено във форума?
Какво е общото между стихотворението и емоциите на участниците във форума?
Какво е посланието на участниците във форума, които споделят поезия и песни?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява стихотворението, споделено във форума?
  
  Авторът на стихотворението изразява идеята, че големите момичета не плачат и не показват емоциите си. Те се сбогуват с любовта в една дълга безсънна нощ и тихо си тръгват на сутринта. Тези момичета не вярват в лъжи или думи, нито в приказки, чудеса или романтични жестове като падащи звезди и пълнолуние. Въпреки че напускат, те носят със себе си тежък куфар със сълзи и спомени за болката, която са изпитали.
- Какво е общото между стихотворението и емоциите на участниците във форума?
  
  Участниците във форума изпитват подобни емоции на умора, тъга и отчуждение, които са отразени в стихотворенията и песните, които споделят. Те изразяват вътрешните си борби и тъжни моменти, които са в съответствие с темата на стихотворението.
- Какво е посланието на участниците във форума, които споделят поезия и песни?
  
  Участниците във форума изразяват своите вътрешни борби и тъжни моменти, като се стремят да намерят сила и надежда. Въпреки тъгата, те търсят начини да продължат напред и да намерят щастие, като се подкрепят взаимно и споделят своите чувства и преживявания.
- Какво мисли един от участниците във форума за тъгата и отчуждението?

# 15 1 май 2012, 12:35 ч.

София
Мнения: 6 478

Благовеста, страхотно е това!
Какво да кажа - Дамян Дамянов! newsm10

# 16 1 май 2012, 13:11 ч.

Мнения: 1 931

МОЛИТВА

web

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Атанас Далчев

# 17 6 май 2012, 08:59 ч.

Мнения: 183

Петя ходжева

Исках да се случи нещо.
... И случи ми се ти!
А ти си само плът човешка!
Мечтах те някога преди...
И вече се страхувам от мечтите!
Каква фантазия съм имала, неземна!
Защо от всичките ми мисли скрити
се случи тази, извратената?!
Луда ли съм? Или мазохистка?!
Такива работи не се мечтаят -
любов, която те подтиска,
и състояние, в което да не знаеш
дали ще те прегърнат утре,
дали ще те целунат страстно,
или ще ти разкъсат устните
със яростта на куче бясно!
Оттук нататък ще съм гвоздей,
зачукан за мечти за Рая!
И заспивайки самичка нощем,
ще внимавам за какво мечтая!

# 18 15 май 2012, 04:00 ч.

Мнения: 540

От "Живот на заем"

— Никой не може да избяга от съдбата си — каза той най-после нетърпеливо.

— И никой не знае кога и как тя ще го застигне. Какъв смисъл има да се пазариш за времето? И какво представлява всъщност един по-дълъг живот?

Само едно по-дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващия дъх. Или до следващото състезание. Какво ще бъде после, така и не знаеш.

Клерфе вдигна чашата си.

— Да пием тогава.

— За какво?

— За нищо. Може би за малко повече кураж

http://vbox7.com/play:00ddd0826c а тази песен е ВСИЧКО-тя най-точно описва как се чувствам сега-толкова силно наранена,все още обичаща-но вече искаща да продължа на пред,макар да знам,че винаги ще има една леко открехната врата към този момент от живота ми....

# 19 15 май 2012, 04:16 ч.

Мнения: 1

Цитат на: bubentseto в вт, 15 май 2012, 04:00

От "Живот на заем"

— Никой не може да избяга от съдбата си — каза той най-после нетърпеливо.

— И никой не знае кога и как тя ще го застигне. Какъв смисъл има да се пазариш за времето? И какво представлява всъщност един по-дълъг живот?

Само едно по-дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващия дъх. Или до следващото състезание. Какво ще бъде после, така и не знаеш.

Клерфе вдигна чашата
— Да пием тогава.

— За какво?

— За нищо. Може би за малко повече кураж

http://vbox7.com/play:00ddd0826c а тази песен е ВСИЧКО-тя най-точно описва как се чувствам сега-толкова силно наранена,все още обичаща-но вече искаща да продължа на пред,макар да знам,че винаги ще има една леко открехната врата към този момент от живота ми....

миличка незнам на колко си години ,ама по-добре не им давай да те нараняват ! аз съм им давал 2 пъти само в8 и 10 клас от тогава край

# 20 15 май 2012, 04:20 ч.

Мнения: 540

Ще грейне слънцето игриво,
денят ще бъде дълъг и горещ.
Ще се събудиш някак по-щастлива
и ще усетиш юнски полъх свеж.
Към теб ще се протегнат две ръчички
...
и ти ще ги поемеш със любов.
В очите – бляскащи звездички,
ще преоткриеш смисъл за живот.
Ръка в ръка ще тръгнете задружни,
с усмивки в слънчевия ден.
И ще захвърлиш мислите ненужни,
които иначе държат те в плен.
За туй, че жълтите стотинки
в джоба ти намръщено дрънчат,
а детските очи блестят невинни,
забравили какво е шоколад,
забравили какво е нова дрешка,
какво е топка сладолед...
Но детските очи даряват ти надежда
с любов да продължиш напред.
Защото те не плачат “Мамо, искам!”,
а сякаш казват “Мамо, знам.
Аз знам, че много ме обичаш,
но трудно е, разбирам сам....”
Дължиш му го, макар веднъж годишно!
Дари ти обич, ти дари му смях.
Макар с последните стотинки,
ще стъпчете неволите на прах!
И вятърът косите му ще вее.
В ръчичката с балон зелен
ще тича покрай теб и ще се смее,
ще пълни с вяра бъдния ти ден.

Но детските очи даряват ти надежда
с любов да продължиш напред.

# 21 15 май 2012, 12:51 ч.

София
Мнения: 1 149

Цитат на: bubentseto в вт, 15 май 2012, 04:20

Ще грейне слънцето игриво....

Разплака ме. Наистина. Hug

# 22 15 май 2012, 14:00 ч.

Мнения: 87

Цитат на: bubentseto в вт, 15 май 2012, 04:00

толкова силно наранена,все още обичаща-но вече искаща да продължа на пред,макар да знам,че винаги ще има една леко открехната врата към този момент от живота ми....

Мога да опиша абсолютно по същия начин това, което чувствам.

Стихотворението е прекрасно. bouquet

# 23 15 май 2012, 23:42 ч.

Мнения: 87

Няма да узнаеш...

Не се завръщат пощенските гълъби...
Мълчи безцветно цялото небе.
Една разплакана любов стои на ъгъла
на нашите различни светове.

Не я храни със думи - обещания,
щом после предпочиташ да мълчиш.
Тя вярва в теб съвсем до бездихание.
И после ...просто я боли.

Но ти не знаеш...няма как да знаеш.
За теб е просто...някаква любов.
Една от многото, разхвърляни в безкрая.
Една от многото, не питащи "Защо".

Не можеш да я пипнеш, да я имаш.
Но знаеш ли, най-ценните неща
не се държат в ръце. И са невидими.
Едно от тях е точно любовта.

---

Но ти мълчи...

А пощенските гълъби
ще губят пътя си сред есенни мъгли.
И любовта ще плаче тихичко на ъгъла
и няма да признае, че боли.

# 24 16 май 2012, 21:56 ч.

София
Мнения: 1 120

Как може да е толкова депресиращо в душите ви.
Днес БНД не е звънял да се прази на загрижен баща и на душичката ми е весело.
И не си мислете, че на семейните им е по-добре.

http://www.vbox7.com/play:0d3322a9

# 25 20 май 2012, 10:55 ч.

Мнения: 1 931

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов

# 26 20 май 2012, 22:00 ч.

Мнения: 540

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами !
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками !
И не се кланят на никого !!!
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма !!!
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
и не говорят ненужно!!!
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист –
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами !
Но времената обръщат.

# 27 25 май 2012, 11:31 ч.

Мнения: 183

Цитат на: bubentseto в нд, 20 май 2012, 22:00

много е хубаво, срещала съм го и на други места. Кой е автора обаче?

# 28 25 май 2012, 12:20 ч.

Мнения: 515

На прага

Дъщеричко моя,моя малка дъщеричко,
не плачи...Ще пораснеш,ще проумееш всичко.
Въпроси не задавай,отговорът е отчаян.
Обичай майка си.Бащата е случаен.
Край тебе неизвестни чичковци ще никнат,
ще спят на моето място.Не се учудвай никак.
Ще ме изместват бавно,първо от леглото,
след туй от твоята мисъл,накрая от живота.
Така като броиш-последното ти пръстче
това ще бъда аз,отбележи ме с кръстче...
Може би наистина майка ти е права-
аз не можах за тебе много да направя.
Ти спеше в детски домове,нямаше си къща.
Изпращах те със смях,плачейки се връщах.
Със приказки те лъжех,водех те в театри.
С тъгата справяхме се надве-натри.
Ти влюбваше се бърже в палячовци,в магьосници.
Забравяше обувките и дрехите износени.
И почти-почти видях мечтата си осъществена:
ти не забелязваше с какво си оградена.
В твоите малки драми,прости и неопитни,
прекрасни ставаха нещата,обърнати наопаки.
Ти не признаваше конкретното значение на вещите-
столовете набързо ставаха четирикраки вещици,
хлябът се превръщаше на слънце или в месечина...
Стремеше се към смисъла,не търсеше причина.
Аз не можах за тебе друго да направя.
Разделяме се днес.На две ни реже прага.
Въпроси не задавай,отговорът е случаен.
Обичай майка си.Бащата е отчаян...
Стефан Цанев

# 29 25 май 2012, 13:22 ч.

Мнения: 540

Цитат на: Milk_Butter в пт, 25 май 2012, 11:31

Цитат на: bubentseto в нд, 20 май 2012, 22:00

много е хубаво, срещала съм го и на други места. Кой е автора обаче?

Веселина Атанасова

Препоръчани теми

Родителски отговорности след развод - роля на бащата

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Бял и черен списък на бракоразводни адвокати

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: