Не всички могат да си позволят да си стоят у дома и да си гледат децата. 
- Публикувана: 18 апр. 2012, 12:54 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2012, 10:04 ч.
Твърде често чуваме "няма" и "не" от устата на ФЕВРУАРСКОТО зверче (45)
Любезна, това ми мирише на алергична реакция, а не просто ухапване. 
Може би да я заведеш на алерголог и/или на кожен лекар, не знам кое от двете, м? В краен случай, можеш да ѝ дадеш да приеме нещо противоалергично и през устата (пак фенистил, урбазон, кларитин, ериус, не съм твърде компетентна кое е най-добро и подходящо). Фенистил гелът е достатъчно добър по принцип - тъй че, ако имаш търпение (макЪр че виждам, че нямаш), ще се оправи и само с его. Той също така облекчава и сърбежа (не разбрах дали има такъв 
).
Може би да я заведеш на алерголог и/или на кожен лекар, не знам кое от двете, м? В краен случай, можеш да ѝ дадеш да приеме нещо противоалергично и през устата (пак фенистил, урбазон, кларитин, ериус, не съм твърде компетентна кое е най-добро и подходящо). Фенистил гелът е достатъчно добър по принцип - тъй че, ако имаш търпение (макЪр че виждам, че нямаш), ще се оправи и само с его. Той също така облекчава и сърбежа (не разбрах дали има такъв ).
Любезна, аз съм съгласна с теб, но разбирам и какво има предвид Понякога.
Колкото и да съм заета, каквото и да имам да правя, колкото и парични проблеми да имам на главата, всичко ще направя, но детето си болно на градина няма да оставя.
Дано не ми се налага, де. Диди излезе здрава и за малкото пъти, когато е била болна, се е оправяла за 2-3-5 дена (аз съответно я оставях няколко дена вкъщи на санаториум да укрепне). Ако е била болна до неделя, не я пускам в понеделник. Е, чак 2 седмици ми се струват много, Диди май само 2 пъти е седяла вкъщи по толкова и то ако 1 седмица е била болна и втората - да укрепва. 
Но децата са различни и се благодаря, че Диди не боледува много и бързо се вдига на крака. 
И по-голямата част от времето си ходи на ясла. През зимата бяха една бойна групичка от все едни и същи 5-6-7 деца, дето си ходеха. 
Иначе ако е болна - познати ще търся, ще се моля на шефове, болнични ще взимам, ще измисля нещо (дано не се налага).
Моята така наречена кариера вече страда от майчинството - пропускала съм събития, проекти (и съответно пари), които са били в провинцията и е трябвало да пътувам и да преспивам. Работя на половин работен ден (то това е и щото завършвам де), за по-малко пари. Но ми идва отвътре да намествам живота си според Диди, въпреки всичко. Да са ми живи и здрави шефа, който проявява страшно много разбиране (е, явно, че работата не е опряла до мен, щото търси други хора за това, което не мога да свърша аз
) и мъж ми, който почна да изкарва пари. 
А с тия врътки, дарения и чудесии направо ми става лошо. И в нашия район имаше конкуренция за ОДЗ-тата, но явно не е била така жестока (щом Диди, от простолюдието, я приеха по каналния ред ). Нито са ни искали пари, нито е имало страшно много деца с 10+ точки. Повечето народ бяхме с 8,1-8,2 точки (на мен не ми признаха 0,1 и бяхме с 8,1 ) и ни джурка софтуерчето на системата.
Колкото и да съм заета, каквото и да имам да правя, колкото и парични проблеми да имам на главата, всичко ще направя, но детето си болно на градина няма да оставя.
Дано не ми се налага, де. Диди излезе здрава и за малкото пъти, когато е била болна, се е оправяла за 2-3-5 дена (аз съответно я оставях няколко дена вкъщи на санаториум да укрепне). Ако е била болна до неделя, не я пускам в понеделник. Е, чак 2 седмици ми се струват много, Диди май само 2 пъти е седяла вкъщи по толкова и то ако 1 седмица е била болна и втората - да укрепва. Но децата са различни и се благодаря, че Диди не боледува много и бързо се вдига на крака. И по-голямата част от времето си ходи на ясла. През зимата бяха една бойна групичка от все едни и същи 5-6-7 деца, дето си ходеха. Иначе ако е болна - познати ще търся, ще се моля на шефове, болнични ще взимам, ще измисля нещо (дано не се налага).
Моята така наречена кариера вече страда от майчинството - пропускала съм събития, проекти (и съответно пари), които са били в провинцията и е трябвало да пътувам и да преспивам. Работя на половин работен ден (то това е и щото завършвам де), за по-малко пари. Но ми идва отвътре да намествам живота си според Диди, въпреки всичко. Да са ми живи и здрави шефа, който проявява страшно много разбиране (е, явно, че работата не е опряла до мен, щото търси други хора за това, което не мога да свърша аз
) и мъж ми, който почна да изкарва пари. А с тия врътки, дарения и чудесии направо ми става лошо. И в нашия район имаше конкуренция за ОДЗ-тата, но явно не е била така жестока (щом Диди, от простолюдието, я приеха по каналния ред
). Нито са ни искали пари, нито е имало страшно много деца с 10+ точки. Повечето народ бяхме с 8,1-8,2 точки (на мен не ми признаха 0,1 и бяхме с 8,1 ) и ни джурка софтуерчето на системата.
Сега да не си помислите, че моето дете ходи на ясла болно или сополиво. Аз я спирам дори и при най малкия сопол, за не ми се задълбочи и да си трябва сериозно лечение. Разчитам на съпруга ми, защото няма на кой друг. Нито мога да си позволя, нито искам непозната гледачка да ми гледа детето. А моята позиция е такава, че няма кой ме замести.
Но престой след боледуване по един месец у дома някак си не го разбирам. Дали и персонала не си прави услуга да гледа малко деца през деня, а?
Между другото намерих средство за чистене на боядисани стени. Ако някой се интересува да свирка
Но престой след боледуване по един месец у дома някак си не го разбирам. Дали и персонала не си прави услуга да гледа малко деца през деня, а?
Между другото намерих средство за чистене на боядисани стени. Ако някой се интересува да свирка
Понякога, браво на мъж ти, че успява да гледа Анета. Моят си работи от вкъщи, но е толкова зает (да не говорим, че активните часове са нощем), че не може да намери време да хапне, камо ли да гледа Диди. Но и той се е включвал, естествено, щото и на мен понякога ми се налага да отсъствам. Нооо до няколко часа е неговата помощ, повече не може.
Иначе според мен ако децата се пускат леко болни на ясла, после по-трудно оздравяват, някои стават по-зле. Аз затова предпочитам 3 дена (до 1 седмица) вкъщи даже без лечение, отколкото после на антибиотик и т.н.
Уф, а имаш ли средство за боядисване на мръсни стени, ама ей така, на магия да стане. Диди унищожи тук една стена, имаше и вътрешна изолация и ся не знам как ще ни глобят на изпроводяк. 
Моят си работи от вкъщи, но е толкова зает (да не говорим, че активните часове са нощем), че не може да намери време да хапне, камо ли да гледа Диди. Но и той се е включвал, естествено, щото и на мен понякога ми се налага да отсъствам. Нооо до няколко часа е неговата помощ, повече не може. Иначе според мен ако децата се пускат леко болни на ясла, после по-трудно оздравяват, някои стават по-зле. Аз затова предпочитам 3 дена (до 1 седмица) вкъщи даже без лечение, отколкото после на антибиотик и т.н.
Между другото намерих средство за чистене на боядисани стени. Ако някой се интересува да свирка
Няма ли начин как да замажете положението? Я с тапетче, я с леко козметично ремонтче, което да ви излезе по - евтино от депозита?
Тук няма такава практика, но при родителите ми преди да напуснеш апартамент под наем, трябва да го боядисаш. Това си е клауза във всички договори за наем.
Тук няма такава практика, но при родителите ми преди да напуснеш апартамент под наем, трябва да го боядисаш. Това си е клауза във всички договори за наем.
). Абе чудничко просто. 
Привет.
Нали от другия месец и Ния тръгва на ясла и това ми е болната тема. Любезна, колко добре те разбирам ако знаеш. С каката имахме такива проблеми. Децата кашлят, сополивят се, но на градина / дори деца на учителки, които знаят какво става когато има болно дете в група/клас/. Когато им се направи забележка ми се репчят че няма кой да им гледа децата и не могат да излизат в болнични. Е това не го разбирам, как така не можеш да излезеш в болничен и да си гледаш болното дете а го пращаш да заразява и другите
. Извинявайте, но много се дразня и сега не се стърпях.
Понякога, ако не се лъжа Мяучето беше писала, че меда помага при варицела, но не съм много сигурна. Надявам се, че болестта минава без много усложнения
Днес децата бяха на детски рожден ден в Морската градина и сега дружно спят / това никога не се е случвало/
Нали от другия месец и Ния тръгва на ясла и това ми е болната тема. Любезна, колко добре те разбирам ако знаеш. С каката имахме такива проблеми. Децата кашлят, сополивят се, но на градина / дори деца на учителки, които знаят какво става когато има болно дете в група/клас/. Когато им се направи забележка ми се репчят че няма кой да им гледа децата и не могат да излизат в болнични. Е това не го разбирам, как така не можеш да излезеш в болничен и да си гледаш болното дете а го пращаш да заразява и другите
. Извинявайте, но много се дразня и сега не се стърпях.Понякога, ако не се лъжа Мяучето беше писала, че меда помага при варицела, но не съм много сигурна. Надявам се, че болестта минава без много усложнения
Днес децата бяха на детски рожден ден в Морската градина и сега дружно спят / това никога не се е случвало/
На мен ми направиха забележка в яслата, че Диди кашляла докато приспиват децата по обед и аз си я прибрах до края на седмицата (след понеделник или вторник, напоследък наистина нямам представа за времето, много съм зле ). Явно нещо я дразни там или пък е просто от пролетта (аз имам няколко пневмонии точно по това време на годината в детските ми години). Вкъщи не кашля, докато спи обедно време или вечер също. Единствено се закашля от време на време, но еднократно и даже не съм я водила на лекар по тоя повод. 
Не че мога особено да си го позволя - в момента имам и работа, и се подготвям за защита, и организирам преместването, ама си я прибрах. То и затова съм такова зомби.
Ся дано да е пушка дребната в понеделник, че половината ден няма да ме има, а благоверния ще ходи да мъкне кашони.
Иначе аз май и във фейсбук се възмутих - айде, да не ти пука, че детето ти ще зарази другите - ок, темерут си. Ама ми е непонятно как с чиста съвест си оставят детето на място, където а) няма адекватно да се грижат за него, в съответствие с болестта и б) много по-бавно ще оздравее. Не знам за другите, но мен сън няма да ме хване, камо ли да съм работоспособна, ако детето ми е болно и с непознати.
). Явно нещо я дразни там или пък е просто от пролетта (аз имам няколко пневмонии точно по това време на годината в детските ми години). Вкъщи не кашля, докато спи обедно време или вечер също. Единствено се закашля от време на време, но еднократно и даже не съм я водила на лекар по тоя повод. Не че мога особено да си го позволя - в момента имам и работа, и се подготвям за защита, и организирам преместването, ама си я прибрах. То и затова съм такова зомби.
Ся дано да е пушка дребната в понеделник, че половината ден няма да ме има, а благоверния ще ходи да мъкне кашони. Иначе аз май и във фейсбук се възмутих - айде, да не ти пука, че детето ти ще зарази другите - ок, темерут си. Ама ми е непонятно как с чиста съвест си оставят детето на място, където а) няма адекватно да се грижат за него, в съответствие с болестта и б) много по-бавно ще оздравее. Не знам за другите, но мен сън няма да ме хване, камо ли да съм работоспособна, ако детето ми е болно и с непознати.
По наболялата тема за воденето на болни, полуболни или „болни” деца в ДГ, предпочитам да запазя дипломатично мълчание (и да остана вярна на поговорката, че мълчанието е злато).
Освен с реплика, де, не мога пък съвсем да се сдържа:
Дет вика Юхуучева, дано на онези, които, въпреки канския си напън, не могат да разберат „родители, които... [едно или друго]” никога не им се налага да ги разбират (u know what i mean). На тях, а и на децата им, poor kids!
Както щете мъ разбирайте!
Мимс, какво напрайхте вий, как е Дината? Дай отчет!
Освен с реплика, де, не мога пък съвсем да се сдържа:
Дет вика Юхуучева, дано на онези, които, въпреки канския си напън, не могат да разберат „родители, които... [едно или друго]” никога не им се налага да ги разбират (u know what i mean). На тях, а и на децата им, poor kids!
Както щете мъ разбирайте!
Мимс, какво напрайхте вий, как е Дината? Дай отчет!
Аз пък не мога да не се изкажа,въпреки че градините в БГ не ме засягат пряко. По принцип съм на мнение, че най голяма отговорност да няма болни деца посещаващи градината се пада на учителките. При нас поне ако някое дете не е дбре ,ти се обаждат и по средата на дене и си длъжен да си прибереш детето. Понякога не може да се разбере че детето е болно от сутринта ,а в градината се вижда вече.
Пък по въпроса за "Даренията" ами сестрами и дарение искаше да даде ама не можа да намери къде, не съм наясно с точковата система при вас, както казах, но на тях не им сигаха и не им стигаха точки, въпреки че и тя и мъжа й работят и в крайна сметкакато не им взеха детето в градина и какво да направят... Наложи се майка ми дето е 3 години преди пенсия да излезе в неплатен за да гледа една година Яна. После като се върна на работа я забутаха на някаква длъжност дето никога не е работила , тя така и не успя да влезе в час и сега преди една седмица я Уволниха "по взаимно съгласие" година и половина преди пенсия Еми да ви кажа не 500 ами и 1000 лева рушвет да бяха дали щеше да е по добре отколкото сега.
Е от цялата работа сега печелим и аз и сестра ми де, защото сега майка ще дойде да ми помага на мен, докато ходя по курсове пък през лятото ще гледа цялата тумба внуци и няма да се мислят всякакви врътки заради летните ваканции в градините.та опитвамве се да гледаме от положителната страна. Бе да е жива и здрава майка ми, че за нея си остана пак най голямата жертва.
Пък по въпроса за "Даренията" ами сестрами и дарение искаше да даде ама не можа да намери къде, не съм наясно с точковата система при вас, както казах, но на тях не им сигаха и не им стигаха точки, въпреки че и тя и мъжа й работят и в крайна сметкакато не им взеха детето в градина и какво да направят... Наложи се майка ми дето е 3 години преди пенсия да излезе в неплатен за да гледа една година Яна. После като се върна на работа я забутаха на някаква длъжност дето никога не е работила , тя така и не успя да влезе в час и сега преди една седмица я Уволниха "по взаимно съгласие" година и половина преди пенсия
Еми да ви кажа не 500 ами и 1000 лева рушвет да бяха дали щеше да е по добре отколкото сега.Е от цялата работа сега печелим и аз и сестра ми де, защото сега майка ще дойде да ми помага на мен, докато ходя по курсове пък през лятото ще гледа цялата тумба внуци и няма да се мислят всякакви врътки заради летните ваканции в градините.та опитвамве се да гледаме от положителната страна. Бе да е жива и здрава майка ми, че за нея си остана пак най голямата жертва.
Юхич, к'во е туй чудо?! Изтекоха ми очите, нищо че зарана мина отдавна... Мушкам го, без да ми мине окото!
По градинския въпрос не ща да взимам отношение и да заемам позиция кой крив, кой прав.
Само ще река, че лелките са виновни.
Тяхна свята отговорност е да не допускат в градината видимо болни деца. Оттам нататък всичко е история.
По градинския въпрос не ща да взимам отношение и да заемам позиция кой крив, кой прав.
Само ще река, че лелките са виновни.
Тяхна свята отговорност е да не допускат в градината видимо болни деца. Оттам нататък всичко е история.