А в градината давали ли са ви месо със стафиди и сини сливи? Тая гадост до ден днешен не я поглеждам, както и малеби със сироп и пиле-фрикасе... Брр, само като се сетя как съм висяла над тях...
Не, каква е тая гадост 
- Публикувана: 18 апр. 2012, 17:11 ч.
- Последно мнение: 10 май 2012, 17:17 ч.
"Закуската изяж сам...
Не, каква е тая гадост
Не закусвам, никога не съм. На обяд ям на две-на три, и вечерям обилно. Обаче - ако има сутрин кой да ми изпържи месо, може и бекон, ще го изям, което обяснява защо винаги ходя на закуска ако съм в хотел.
Чувала съм приказката за закуската и врага, обаче като не огладнявам сутрин как да ям.
За яхния със сини сливи и телешко ли става въпрос? Че то е много хубаво. също и ориз с месо със стафиди е много вкусно. И малебито става.
Чувала съм приказката за закуската и врага, обаче като не огладнявам сутрин как да ям.
За яхния със сини сливи и телешко ли става въпрос? Че то е много хубаво. също и ориз с месо със стафиди е много вкусно. И малебито става.
А в градината давали ли са ви месо със стафиди и сини сливи? Тая гадост до ден днешен не я поглеждам, както и малеби със сироп и пиле-фрикасе... Брр, само като се сетя как съм висяла над тях...
Пиле-фрикасе и до ден-днешен не поглеждам, точно заради детската градина. Също и супа-топчета, мляко с ориз, грис, юфка... Дълго време не ядях макарони, спагети и т.н. паста, защото в градината ги приготвяха по два начина - със сирене или със захар (или и с двете едновременно
) и беше адски гадно. Мен също са ме насилвали да ям в детската градина и са ме държали на масата, докато не изям всичко. И са ми набутвали в устата насила храна... Дано наистина вече не се прави така в градините, защото много сериозен разговор ще водим с персонала, ако някой причини това на дъщеря ми някой ден.
А в градината давали ли са ви месо със стафиди и сини сливи? Тая гадост до ден днешен не я поглеждам, както и малеби със сироп и пиле-фрикасе... Брр, само като се сетя как съм висяла над тях...
Зимна роза, предполагам, че и ти като мен, вече отдавна не си така.
Сега се радвам на завиден апетит. 
Зимна роза, предполагам, че и ти като мен, вече отдавна не си така.
Сега се радвам на завиден апетит. 
стига бе, хора, чета ви и пълнея
А аз сега само като видя попара (заради градината и когато един прекрасен ден лелката ми натъпка цялата попара в устата) буквално ми се гади и ставам от масата. ) А щерката и мъжа ми пък много обичат.
А телешко със сини сливи, или ориз със стафиди обожавам. )
Ама зависи как е приготвено. Нали не мислите, че в детската градина са го правили както трябва?. .)
А телешко със сини сливи, или ориз със стафиди обожавам. )
Ама зависи как е приготвено. Нали не мислите, че в детската градина са го правили както трябва?. .)
Ирис, не помня дали е било телешко месото... Само имам спомен за безобразния вкус, който ми докарваше позиви за повръщане... След детската градина не съм го опитвала, може и да не е лошо, но в детското ми съзнание това беше най-голямата гадост, която трябваше да ям. Имаше сладко-солен, леко слузест вкус, с тъмно кафяв цвят. Това помня 30 години по-късно.
Ха-ха, вкус другарче няма Аз много обичам макарони с масло, сирене и захар!
За градините - да, все още го правят този номер на места. Предупредете изрично, че не желаете детето ви да бъде карано да се храни, ако не желае. Аз забраних изрично, те се опитаха да ми обяснят, че това разваляло дисциплината, и наистина - синът ми започна да капризничи и вкъщи - това не ям, онова не ям. Но нищо, по-добре да ми капризничи, отколкото така да намрази храната.
Аз много обичам макарони с масло, сирене и захар!За градините - да, все още го правят този номер на места. Предупредете изрично, че не желаете детето ви да бъде карано да се храни, ако не желае. Аз забраних изрично, те се опитаха да ми обяснят, че това разваляло дисциплината, и наистина - синът ми започна да капризничи и вкъщи - това не ям, онова не ям. Но нищо, по-добре да ми капризничи, отколкото така да намрази храната.
Точно заради едната другарка в градината никога не съм яла винен кебап (извън градината). Тази жена беше толкова сприхава и нетърпелива, че като видеше, че някой не яде или яде бавно, идваше и го натъпкваше. Аз по онова време от сланина, тлъсто, кожа и жилаво повръщах. Само като ги усетех да ми се опират в небцето повръщах. А виненият кебап винаги беше с шарено месо. И за да не дойде другарката Стефанова да ме натъпче (в резултат на което неминуемо щях да повърна всичко върху масата) си набутвах с лъжицата парчетата месо максимално дълбоко в гърлото, за да не ми опират в небцето, и ги преглъщах цели. После се стягах цялата, за да не се върнат обратно нагоре, а от очите ми се стичаха сълзи от напрежението.
Толкова ясно помня всичко това все едно беше вчера.
Толкова ясно помня всичко това все едно беше вчера.
Aз съм някакъв маргинален случай на лакомия значи, защото няма градинска манджа, която да не ям. От грис само имах лоши спомени, но хапнах един с плодове преди година - две, взе че ми хареса и даже и сама почнах да си правя.
Фрикасе, мляко с ориз, жито, кремчета, супи- всичко ям:)
Някой пита по назад за калориите- не си ги смятам непрекъснато, естествено. Но при положение, че закусвам едно и също от две съставки ми стига един път да го видя колко калории е и да си знам. Имам някъде една таблица с калориите в отлдените продукти, помня някои ( мляко например), други ги пише на опаковките. Винаги поглеждам информативно състав и калоричност когато купя нещо, но не си изчислявам порциите и приема всеки ден.
Фрикасе, мляко с ориз, жито, кремчета, супи- всичко ям:)
Някой пита по назад за калориите- не си ги смятам непрекъснато, естествено. Но при положение, че закусвам едно и също от две съставки ми стига един път да го видя колко калории е и да си знам. Имам някъде една таблица с калориите в отлдените продукти, помня някои ( мляко например), други ги пише на опаковките. Винаги поглеждам информативно състав и калоричност когато купя нещо, но не си изчислявам порциите и приема всеки ден.
Ирис, не помня дали е било телешко месото... Само имам спомен за безобразния вкус, който ми докарваше позиви за повръщане... След детската градина не съм го опитвала, може и да не е лошо, но в детското ми съзнание това беше най-голямата гадост, която трябваше да ям. Имаше сладко-солен, леко слузест вкус, с тъмно кафяв цвят. Това помня 30 години по-късно.
не ще да е било телешко... От всичко, което дъщеря ми казва че им дават в градината тя харесва само едни кюфтета, другите манджи явно и тя ги яде от шубе. Макар че сигурно хиляда пъти им казах да не я карат.
И аз много мразех сутрин да натискането за закуска и от малка се зарекох, че моето дете никога няма да го карам. Тя става в 7 ч. и не ще никаква храна, въпреки че обича и яде всичко (без крем карамел 
), слагаме й закуска в чантата и я изяжда след първия час (8:30 ч.).
Мляко с ориз обожавам, ходила съм на градина това беше единственото нещо, което обичах там. А ориз не понасях по принцип - под друга форма не поглеждах до преди 3-4 г.
С първото ми влизане в градината, усетих миризмата на готвеното и ми се обърна стомаха, от този ден, винаги е така, даже когато водех детето
за разлика от мен, тя обичаше всичко, и в градината, и сега в стола. Но всичко за мен се крие в захранването и насилването.
), слагаме й закуска в чантата и я изяжда след първия час (8:30 ч.). Мляко с ориз обожавам, ходила съм на градина
това беше единственото нещо, което обичах там. А ориз не понасях по принцип - под друга форма не поглеждах до преди 3-4 г.С първото ми влизане в градината, усетих миризмата на готвеното и ми се обърна стомаха, от този ден, винаги е така, даже когато водех детето
за разлика от мен, тя обичаше всичко, и в градината, и сега в стола. Но всичко за мен се крие в захранването и насилването.А в градината давали ли са ви месо със стафиди и сини сливи? Тая гадост до ден днешен не я поглеждам, както и малеби със сироп и пиле-фрикасе... Брр, само като се сетя как съм висяла над тях...
Не, каква е тая гадост може ли изискана перосна като теб, да не знае какво е телешко със сини сливи, разочароваш ме
какво са давали в детската е друг в-с.
моята детско градинска травма е млякото с ориз, не поглеждам - но то се даваше за следобедна закуска
