Всичко си е до човека. Аз и малкият ми син закусваме доста по- късно - аз обикновено след второто кафе, а той когато му се дояде. Докато мъжът ми и големият ми син, дето се казва от леглото и на масата.
- Публикувана: 18 апр. 2012, 17:11 ч.
- Последно мнение: 10 май 2012, 17:17 ч.
"Закуската изяж сам...
Що филии са заминали в кофата.
И в джобовете съм си слагала.
Според мен няма злояди деца. Даже си спомням ясно, как като братовчед ми беше на гости, като бяхме малки, скри една филия на перваза зад пердето (супер нелепо място).
Майка ми я намери и попита защо.
Той обясни, че не му се яде.
"Че кой те кара!" - рече майка ми и изхвърли филията.
По обяд той огладня, но трябваше да чака да стане готова храната. От тогава не съм го виждала да крие филии.
И не познавам дете, което кротко ще умре от глад, ако го оставите да не яде.
Майка ми я намери и попита защо.
Той обясни, че не му се яде.
"Че кой те кара!" - рече майка ми и изхвърли филията.
По обяд той огладня, но трябваше да чака да стане готова храната. От тогава не съм го виждала да крие филии.
И не познавам дете, което кротко ще умре от глад, ако го оставите да не яде.
И не познавам дете, което кротко ще умре от глад, ако го оставите да не яде.
Това е абсолютно така и затова никога не насилвам сина ми да яде.
Но аз бях адски злоядо дете - с часове съм била наказвана да седя на масата докато не си изям порцията..Проядох чак в тийн възраст..но пък не се спрях после..)
Що филии са заминали в кофата.
И в джобовете съм си слагала.
Една моя приятелка пък беше скрила сандвич под леглото си
Естествено, с намерението да го изхвърли, когато никой не я гледа. Обаче забравила, той мухлясал... Баща й случайно го намерил един ден - голяма караница отнесе. Nesiha, и аз мисля, че инстинктът за самосъхранение си казва думата и никой няма да се остави да умре от глад. Има деца обаче, на които им се създава отрицателно отношение към храната и храненето, точно защото ги насилват да ядат, когато не са гладни и им пробутват храна, която не харесват.
О, има злояди деца и още как! Аз не обичах да ям нищо. Ама ни-щич-ко. Мразех всяка храна. Мразех и сладкишите, и шоколадите, и толумбичките, и готвеното, и филиите, и баниците... Всичко. Когато са ме черпили с нещо за ядене обикновено го държах в ръка докато се стопи/разтече/раздроби. Най-омразните ми моменти бяха моментите за хранене. Много пъти съм яла с рев.
Иначе с това съм напълно съгласна, но иди го обясни на майка ми и на баща ми.
Баща ми беше кротък, но майка ми казваше, евентуално повтаряше и после идваше буря. Не ме е тъпкала насила с лъжицата, но ми стоеше над главата докато не изям поне определено количество от пороцията си. И фучеше като хала.
Когато ходех при баба, тя ме гонеше из целия двор с една филия или с чинията с макарони за закуска.
И не познавам дете, което кротко ще умре от глад, ако го оставите да не яде.
Иначе с това съм напълно съгласна, но иди го обясни на майка ми и на баща ми.
Баща ми беше кротък, но майка ми казваше, евентуално повтаряше и после идваше буря. Не ме е тъпкала насила с лъжицата, но ми стоеше над главата докато не изям поне определено количество от пороцията си. И фучеше като хала.
Когато ходех при баба, тя ме гонеше из целия двор с една филия или с чинията с макарони за закуска.
Nesiha, и аз мисля, че инстинктът за самосъхранение си казва думата и никой няма да се остави да умре от глад. Има деца обаче, на които им се създава отрицателно отношение към храната и храненето, точно защото ги насилват да ядат, когато не са гладни и им пробутват храна, която не харесват.
Ооо да...
Тъкмо да напиша, че аз обичам храната и не съм злояда, никога не са ме карали да ям и не са ме гонили с филията и се сетих, че реално е имало проблем.
Бях на лагер за 2 седмици втори клас и имахме една проклета млада учителка, която не позволяваше да станем от масата, ако не сме изяли всичко. Тук е мястото да я изтипосам - "Жулиета, ти си ужасна жена!"
Та тогава оставахме само аз и братовчедка ми в празната столова, ревем и не мърдаме. Аз не ям млечни неща, супи, картофи, сосове, яйца, спанаци, пъпеши и никакви десерти освен компот, само месото и хляба ако може. Случвало се е да ме принуди да си изпия млякото сутрин и да повърна след това и на следващата сутрин отново да ме кара да пия мляко.
Та покрай тая малоумница се сетих, че човек наистина може да намрази храната.
Като дете бях много злояда и извън всякакви норми за тегло. Даже в училище идваха да проверяват в какви условия живея, та съм толкова болезнено слаба. Истината беше, че нямах голям апетит, а същевременно много се движех.
Но най-големият ми кошмар беше в детската градина, където с часове ме държаха на масата и не ме пускаха да играя. Нито изяждах храната, нито играех, висях като прани гащи. Не знам що за безумие е било това при възпитателките, надявам се, че тези методи отдавна са отхвърлени.
Но най-големият ми кошмар беше в детската градина, където с часове ме държаха на масата и не ме пускаха да играя. Нито изяждах храната, нито играех, висях като прани гащи. Не знам що за безумие е било това при възпитателките, надявам се, че тези методи отдавна са отхвърлени.
а, вярно е това за намразването
на мен от миризмата на канела ми се повръща. в детската градина мляко с ориз и канела отгоре ми беше най-гадното нещо.
преди 10 дни в полет мюнхен-софия, луфтханза дават точно... мляко с ориз , за вечеря
дадох я на момчето до мен, което я погълна със завиден апетит/сигурно не беше ходил в българска детска градина/.
на мен от миризмата на канела ми се повръща. в детската градина мляко с ориз и канела отгоре ми беше най-гадното нещо.
преди 10 дни в полет мюнхен-софия, луфтханза дават точно... мляко с ориз , за вечеря
дадох я на момчето до мен, което я погълна със завиден апетит/сигурно не беше ходил в българска детска градина
/.
Ех, какво не бих дала да намразя храната, ама не, не става. Обичам си я и това е!
Мога да закусвам, мога и да не закусвам. Винаги мога да ям, по всяко време. И да съм се наяла, пак мога да ям. Човек с моя апетит би трябвало да е над 100 кила. Аз за щастие не съм. Но не се знае докога...
Мога да закусвам, мога и да не закусвам. Винаги мога да ям, по всяко време. И да съм се наяла, пак мога да ям. Човек с моя апетит би трябвало да е над 100 кила. Аз за щастие не съм. Но не се знае докога...
в детската градина мляко с ориз и канела отгоре ми беше най-гадното нещо.
А в градината давали ли са ви месо със стафиди и сини сливи? Тая гадост до ден днешен не я поглеждам, както и малеби със сироп и пиле-фрикасе... Брр, само като се сетя как съм висяла над тях...
Зимна роза, предполагам, че и ти като мен, вече отдавна не си така.
Сега се радвам на завиден апетит. 
Зимна роза, предполагам, че и ти като мен, вече отдавна не си така.
Сега се радвам на завиден апетит. 
Ужас, тази учителка е за един здрав бой 
Аз не съм била злояда, нито децата ми са, и слава Богу, защото бих се чувствала много гадно. Не ме е страх, че ще умрат от глад, но...аз имам особено отношение към храната
И по-скоро към приготвянето й. Много се старая. Да е здравословно, да е разнообразно, да е вкусно...Експериментирам...Много чета и въобще готвенето и особено детското хранене ми беше малко в култ. Ако съм дала куп пари, за да купя нещо по-така, скъпа риба и био-зарзавати примерно, готвила съм с любов и после хлапето ми се фръцне, ще ми е много гадно, признавам си. Няма да мога да махна с ръка и да кажа - ми като не искаш, не яж, маме, ето ти една филийка с шарена сол
Аз не съм била злояда, нито децата ми са, и слава Богу, защото бих се чувствала много гадно. Не ме е страх, че ще умрат от глад, но...аз имам особено отношение към храната
И по-скоро към приготвянето й. Много се старая. Да е здравословно, да е разнообразно, да е вкусно...Експериментирам...Много чета и въобще готвенето и особено детското хранене ми беше малко в култ. Ако съм дала куп пари, за да купя нещо по-така, скъпа риба и био-зарзавати примерно, готвила съм с любов и после хлапето ми се фръцне, ще ми е много гадно, признавам си. Няма да мога да махна с ръка и да кажа - ми като не искаш, не яж, маме, ето ти една филийка с шарена сол