Вярвам, че хомеопатията действа само тогава, когато процесите се осъществяват едновременно на духовно и физическо ниво. Според мен човек когато потърси помощта на хомеопат трябва да отиде с нагласата, че ще трябва да промени нещо в себе си и на духовно ниво. Самото намерение привлича. Това е нещо като споразумение със самият себе си. Не може да си мислиш, че "чудодейното хапче" ще действа просто ей така, защото ако то срещне съпротивата на психическата сила според мен това не е точно по принципите на хомеопатията. Но това са само мои теории и практиката ще покаже дали е така.
А практиката ми е много кратка! Днес ми е осмият ден, откакто хомеопатът ми даде избраното от него лекарство. Отначало чувствах само някакви пробождания в различни части на тялото, но на 7-мият де се събудих с възпалена сливица. Взех само лъжица мед. Огледах подробно. Сливицата е зачервена, леко подута с три гнойни връхчета. В ъгълчето има малко гной.
Преди много често боледувах от сливици и много тежко. Преди това би ме хвърлило в ужас! Предполагам бих взела веднага антибиотик "докато е време".
Но сега чувствам едно вътрешно спокойствие. Сякаш не се случва на мен. Казвам си- сигурно жизнената ми сила изтласква нещо от мен. Трябва да пострадам малко за да го променя. Трябва да платя цената. Трябва да поема отговорност!
Както преди така и сега се събуждах вече в такова състояние и нищо не можеше да се направи. И ми оставаше само да противодействам. Не съм се замисляла какво би станало ако приема болестта, която ми причинява това страдание, да се поуча от нея. Може би затова човек е отпаднал и на легло за да има възможност да остане на саме със себе си и да се актуализира???
Но сега съм готова и го направих. Не противодействам с нищо. Приемам болестта. Мисля си, че е за добро.
Предвиждах, че като се събудя тази сутрин ще има развитие към добро или към лошо. Защото според мен по време на сън това става на подсъзнателно ниво.
Моето учудване беше, че се събудих в същото състояние в което се събудих вчера. Сливицата си стои все така. Все още не съм информирала хомеопата си, защото според мен няма развито остро състояние и така мога да го подтикна да вземе грешно решение. Уча се на търпение. Не знам какво да си мисля. Може би ЖС е объркана и мисли какво да направи. Ако премине в остро състояние не може да ме уплаши защото вече съм го приела и ще си го понеса. Надявам се добре да помисли! Но знам, че Тя ще вземе правилното решение, в точно необходимата доза защото ЖС знае какво прави! Една малка искра от нас го знае и колкото и да се противим това само ни връща отначало да си научим урока.
Момичета, правя ви съпричастни на едно своеобразно проследяване и споделям тези мисли с вас защото ви чувствам близки. Опитвам се да съм максимално обективна, безпристрастна и честна с вас. Може пък моите думи да докоснат някой. Може и той да е изпитвал това което изпитвам аз в момента. Споделете!
ПС Това, което мисля е строго индивидуално и отразява моето вътрешно и външно състояние. Не ангажирам никой с мнението си, още повече че в момента си правя експерименти със себе си!