Публикувана: 21 апр. 2012, 20:22 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2012, 14:34 ч.

Аз пък искам да се оплача от клиентите .

12 127
163
1

1
...
3
4
5
...
11
Всички

# 45 21 апр. 2012, 23:19 ч.

София
Мнения: 1 691

Еднакво любезно и с уважение се държа и с банкерите, и с касиерката в супера, и с бабата, която продава кокичета пред нас. В никакъв случай не мисля, че някой от изброените заслужава по-различно или по-уважително отношение от другите (освен бабата заради възрастта си, но това е извън темата).
Ама пък да се очаква от мен да се изтупам и парфюмирам специално за да отида да внеса моите собствени пари някъде... няма да стане. Дали отивам до банката или до плод-зеленчука ми е все едно и го правя помежду останалите си задачи за деня и с облекло според тях. Някак си не си представям да изведа детето на разходка, после да го прибера за да се накипря, да отида до банката за 5 минути и после пак да тичам за да си облека нещо удобно за разходки, само и само да не наруша душевния мир на някой банков служител, за когото е обидно да ме вижда по дънки и тениска ooooh!

# 46 21 апр. 2012, 23:26 ч.

Мнения: 9 100

Цитат на: Аталанта в сб, 21 апр 2012, 20:22

От няколко години работя в банковия сектор. Започнах малко преди кризата в 2008 г.Слушам приказки от колегите си,които работят по банките много преди мен, за това как работата им преди и по-специално отношенията с клиентите са били на съвсем различно ниво. Клиентите са влизали със съзнанието,че влизат в институция,държали са се по-скоро със страхопочитание и въобще имали са респект от банката и служителите и в частност.
Какво е сега? Конкуренцията между всичките банки на пазара отприщи някакви небивали емоции в клиентите. Те вече сякаш влизат в кварталния магазин- държат се така сякаш си им длъжен за нещо.
Но, не мога да приема факта,че някой влиза -крещи по мобилния си телефон, сърди се ,ако не познаеш кой е,за н-ти път носи платежно без съответния печат,правят се непрекъснато компромиси с цел запазване на мира и от другата страна ти се държат така сякаш си им длъжен за всичко. Когато на теб ти правят услуга, не бива да считаш,че ти я правят по подразбиране и трябва да отчиташ елементарния факт,че служителя често залага доста,за да си доволен.
Сигурон ще има нужда и от примери. После ще ги давам.
Нека погледнем на нещата и от друг ъгъл.И да не зачепкваме темата за кризата и банките.

А стига бе, никога не съм си мислела, че за да дръпна или внеса някой лев в "институцията" трябва да подбера тоалет като за премиера в операта, да влезнна смирено и с поклон като в църква и да имам обноски, като че ли отивам на прием при царски особи.
За мен банката е обществена сграда като всяка друга, по чехли и с пеньоар не бих се изтичала, но чак пък шапка с пера и реверанси на служителите...не мога да повярвам, че някой наистина очаква от клиентите това, сериозно. ooooh!

Явно проблемът е, че хората, работещи там си мислят, че това място е върхът на сладоледа, но аз благодаря за темата, отговорих си на много въпроси, които съм си задавала.
Например - защо някоя 25 годишна мис Перник зад гише се държи надменно с някоя пенсионерка с платнена торбичка, защо някой младеж повишава тон на дядото с дочените гащи и т.н....

Забелязвам същите мераци и в някои човечета зад гишетата по разни учреждения, най-често си избиват комплексите върху по-възрастни и недостатъчно информирани хора.

Това е работа като всяка друга, едно е да очаквате възпитано и ведро отношение, но "страхопочитание", "респект"....

Последна редакция: сб, 21 апр 2012, 23:33 от нова

# 47 21 апр. 2012, 23:31 ч.

София
Мнения: 8 387

Банката е част от обслужващия сектор и трябва да се съобразява с клиентите си. Има различни клиенти - грамотни, неграмотни, запознати с процедурите и незапознати. Банката е партньор, а служителите са в ролята на хората, които да хванат за ръчичка клиента и да му обяснят от А до Я.
Банката не е храм, където да влизаш с чувство на страх, обреченост и прочие и очакването да влизат подобни клиенти е нереалистично. И не на последно място - банката се издържа от услугите, които продава на клиенти, било под формата на кредити, депозити, сметки и пр.
Когато отида в банката, очаквам насреща си разумен, квалифициран и адекватен служител, който да не ми губи времето и да не се изживява като царят на бара с ролята си на служител в банка. От своя страна отвръщам с необходимото уважение към отсрещния труд, внимание и любезност.

# 48 22 апр. 2012, 00:07 ч.

Мнения: 56

Цитат на: *November Rain* в сб, 21 апр 2012, 23:19

Напълно подкрепям... Simple Smile

. Аз от няколко години съм в Щатите, но имах неразумието да се занимавам с една българска банка. Изчаках да си изпият кафето, да с е събудят въпросните банкови служители и звъннах. Наше време 2 часа сутринта. Разговора протече по следния начин:
– Добро Утро!
–Добро утрео.
– С кого говоря?
Реакция - тряскане на телефона....
Втори опит.
– Добро Утро!
–Добро утро.
– С кого говоря?
Отсреща пълно мълчание и след минута ми се задава въпрос " Ами вие за какво питате?..."
Та въпроса ми е какъв респект да имам към тази особа и как трябва да се държа...После майка ми беше ходила до банката и я насочили към директорката, защото видиш ли явно е била станала грешка и са се държали зле.
Не казвам, че всички са така, но повечето банкови служители / и не само/ се държат все едно са хванали тоя от горе за шлифера...

# 49 22 апр. 2012, 00:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: dianjelly1982 в нд, 22 апр 2012, 00:07

но повечето банкови служители / и не само/ се държат все едно са хванали тоя от горе за шлифера...

Ами, просто това могат - да са некомпетенти, неадекватни и прочие.

# 50 22 апр. 2012, 00:38 ч.

Мнения: 25

Винаги съм се държала, възпитано, учтиво и дружелюбно, в банката, в магазина, на еленчуковата сегия,...Но когато в отговор ме погледнат особено и дори с отегчение и едва ли не пуфтене” и с половин уста ми кажат ”Добър ден”, започвам да се чувствам толкова неловко,че ми иде да се врътна и изляза на секундата.
Повечето на които съм попадала са били любезни, но има и нелюбезни. Държали са ми тон, при все, че съм коректен платец, за закъснение от 3 дни,на половин вноска.
Може пък миришещият и изпотен човек, да е бил цял ден на работа , по работа и в последния момент да е затърчал да хване безценното работно време от 09 до 17.00 на Банковия клон. Еми ще го изтърпя за 5-10 мин. И той е човек! В Службата са идвали хора, които пътуват по незнам си колко часа, напред-назад. Някои се подмият между кабината и ремаркето, ама други не се сещат за това “ удобство”. Случва се!
Както се изказаха много,ще поентя и аз: Трябва да има взаимно уважение, нормално отношение и повече позитивизъм. Никой на никого не е длъжен. ПОсрещнат ли ме добре,ще се върна отново!Такава е работата с хора. Свят шарен!

# 51 22 апр. 2012, 00:46 ч.

Дъ Биг Вилидж
Мнения: 100

Нормално е да има конфликт. За теб като служител банката е институция. За опарените клиенти - търговско дружество което не се спира пред нищо за да реализира печалба.

Примери:

1. Грешен превод по вина на банков служител - няма компенсация за клиента. Грешен превод по вина на клиента - такса за канселиране
2. Такса за потвърждаване на салда. Единствено банките го правят
3. Банков картел на тема такси и лихви. Щом усетят че печалбите им падат веднага спонтанно всички банки вдигат каквито такси могат и с колкото могат. В резултат бранша продължава да е на печалба - уж свито кредитиране, уж криза.

Горните три неща са си типично поведение на търговско дружество ориентирано към собствената си печалба, точно както действа и квартален магазин. Така че няма как банка да бъде институция - освен може би националната. Търговските банки=магазин за финансови услуги

# 52 22 апр. 2012, 06:53 ч.

Мнения: 6 207

знам какво има предвид авторката -
в началото на 90-те /че на места и към края им/ банките бяха направена от гранит /влючително и стените/, безумни цветове като петролено маслено и черно и общото чувство беше, че влизаш в гробница, а оргиналната идея е била да внуши лукс.
Посрещаше те човечец, пълен бек в служебен костюми и играещ охрана, 2 лелки, гледащи сърдито от сутрин до вечер... Работата ми беше такава, че бях там всеки ден.
Понеже аз съм радетел за доброто обслужване навсякъде, тъкмо бях поживяла по други географски ширини и бях свикнала на съвсем, съвсем друго отношение по банките, наивно и по детски /все пак съм била 20годишна пикла/ съм правила забележка на въпросните служителки, че е редно да поздравят клиента си първо. Дори веднъж бях писала оплакване, пълен смях, разбира се, че никой не ми отговори. Ситуацията беше абсурдна.
Беше Булбанк, но тогава нямаше много банки. Дори първата вълна с фалити на измамнически банки беше още по-страшно положението откъм ниво на обслужването.
Нещата сега са много променени. Рядко, ама много рядко, в рамките на статистическата грешка ми се случва банков служител да ми стъпи накриво /последно беше едно неориентирано девойче в кол център/, винаги си взимам мерки и не се повтаря.
Наистина нещата не са каквото бяха и никога няма да бъдат. За моя радост.
Въпреки всичко има много какво да се желае още, но пазарът е велик регулатор... Ще постави всичко на мястото си, колкото и да си се възмущаваме ние тук.

# 53 22 апр. 2012, 07:39 ч.

гр. Шумен
Мнения: 521

Цитат на: Аталанта в сб, 21 апр 2012, 20:39

Цитат на: azaf в сб, 21 апр 2012, 20:29

Всъщност, интересно ми е как авторката влиза в кварталния магазин. newsm78

Не е нужно да превръщаме темата в поле на нападки. Ясно е,че използвах сравнението ,за да принизя банката до обект, които в общите представи е по-несъществен.

И защо да е по-несъществен? Кварталният магазин е обект, в който човек влиза всеки ден, а в банка може и 2 години да не влезе. И защо трябва да имам страхопочитание към банковия служител, а към продавачката в кварталния магазин не! С какво банковият чиновник е по-важен? Честно, много насериозно сте се взели, мислите, че светът се върти около банките (не че няма доза истина, но все пак). Малко трудно мога да изпитвам страхопочитание и респект към институция, която само за проверка на наличност в дебитна карта си дръпна 2 (два!) лева (не всички с такава сума, но проверката в повечето банки се таксува).

Последна редакция: нд, 22 апр 2012, 07:51 от Sessilly

# 54 22 апр. 2012, 08:02 ч.

Мнения: 672

Професията ми налага да контактувам с доста банки, дори не се сещам за банка, с която да не съм работила. Напълно подкрепям казаното от Azzy. Пълно е с пикли с едноцифрено IQ, чиято компетентност е обратнопропорционална на самочувствието. Съжалявам, но не изпитвам респект и уважение. Държа се възпитано заради себе си.

Последна редакция: нд, 22 апр 2012, 08:08 от _Nat_

# 55 22 апр. 2012, 08:04 ч.

Мнения: 12 722

Нищо не е като преди. Едно време и в плод-зеленчук влизахме с респект. Седи продавачката една такава със самочувствие. Питаш плахо Имате ли...Преди да го кажеш, казва Няма. Ти го виждаш в ъгъла, питаш Може ли, тя пуфти и все пак ти показва.

# 56 22 апр. 2012, 08:30 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 735

Аталанта, ако ти тежи работата с клиенти стани от стола, та да седна аз. Може и да ми понатежи работата с хора, но няма да ритам.

Страхопочитание да сме изпитвали, моля ти се!!! Ти гледаш ли какво пишеш!!!

# 57 22 апр. 2012, 08:35 ч.

Мнения: 12 722

Аз се чудя защо банките държат такива служители. Отговор - за пари.

# 58 22 апр. 2012, 08:40 ч.

Пловдив
Мнения: 3 720

Аз пък винаги съм възприемала банките (още от времето на БНБ) като работните места на родителите ми и никога не съм влизала вътре със страхопочитание.

Промените, Аталанта, (според моите родители) нямат общо, ама нищо общо с отношението клиенти-банкови служители. И двамата са в сферата достатъчно дълго време. И преди, и сега клиенти има всякакви, както и служители. Промяна има в изискванията и спуснатите цели към служителите от шефове на най-високо ниво, защото в момента не знам дали остана една банка, която да е българска.

Попадала съм отвреме-навреме на служители, които отбиват номера, но само до момента, в който не се наложи да си кажа името. Свършват всичко за нула време и с усмивка. Ама така ли трябва да е?

Последна редакция: нд, 22 апр 2012, 08:53 от tonitabrandtner

# 59 22 апр. 2012, 08:52 ч.

Мнения: 9 785

Цитат на: *LV* в нд, 22 апр 2012, 00:38

...Но когато в отговор ме погледнат особено и дори с отегчение и едва ли не пуфтене” и с половин уста ми кажат ”Добър ден”....

Не Добър ден!. На моят поздрав Добър ден! една ми отвърна с Кажи!. Shocked

Е че младея, младея Twisted Evil

, но чак на 10-годишен келеш не приличам. Naughty

А даже и да бях. С какво право тя ще ми говори така? Тя, "достолепният" банков служител. #2gunfire

След размяна на няколко имейли с централният им офис получих душевен покой. Twisted Evil

За щастие на други подобни "уважителни" не съм попадала. Но, мила авторке, вие за мен сте просто един магазин, като всички останали, където идвам да си оставя парите и вие ядете хляб от това. От двете страни съм. Клиент съм и имам клиенти и много ми се иска, когато съм първото да ме обслужват така, както аз го правя. Whistling

Препоръчани теми

Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Войната в Украйна 3

Светът се пренарежда, идва ли нов световен ред

Причина:

Причина: