Аз пък искам да се оплача от клиентите .

Питаш, ще ти кажа -
Банката не е институция
Тя е магазин за пари, точно както зеленчуковия пазар е магазин за домати...
Не дължа специално отношение на никой там и единственото, което ме задължава е доброто ми възпитание. Държа се по един и същи начин с бабичката, от която си купувам списания и момичетата в банката ми /които са много симпатични и разбрани/.
Това, че съм забравила печат, че съм пропуснала нещо....извинявай, но аз си плащам и ако не им харесва, ще отида другаде.
Толкова е просто.

работата с клиенти не е  за всеки
особено у нас, при тези нива на агресия, стрес и дори простотия трябва да си особен сорт човек, за да издържиш, че и да ти харесва
потърси позиция без работа с клиенти, хората няма да промениш

Разбирам авторката, защото съм имала нейните преживявания. Един пример:
Лятото - 40 градусова жега, влиза клиент в банката. Облечен е подобаващо - джапанки, мръсни къси гащи , скъсан потник, космат и миришещ на пот. На касата му звъни телефона и естествено той вдига и се започва на висок глас -"Добре. На кое кафе да те чакам? Ще позакъснея, защото трябва да се преоблека, че не съм за пред хора"
Доколкото знам с къси панталони/пола в сградата на общината, областта и съда не допускат.

Това в какъв смисъл го казваш?Да не искаш и в банката да е така.Какво сравняваш съда с банката(образно казано магазин за пари,нищо повече)

аз не съм съглана, че банката е съвсем като плод и зеленчука:)
това го разбрах в последните години, защото съм към банков клон с много малко служители и съответно клиенти. ами тези хора ме посрещат от вратата по име, в същото време, ако искам да видя някой  над ниво касиер си уреждам среща, като отида насреща ми е служител, който се е подготвил коя съм, каква съм предалгат ми разни неща и т.н гледат да не ме изпуснат.
изобщо има една привидна грижа за доверието м/у нас, защото аз им давам парите си, те съответно ми предлагат нови и нови услуги, за да печелят от мен и така
мога да отида по джапанки, не е проблем за да внеса или изтегля пари, но ако имам среща с някого знам, че той е с костюм, ще ухае приятно, ще се усмихва учтиво и съответно гледам да съм на неговото ниво, не мога да отида по дочени гащи и да се чувствам като някоя парцалеса, хеле ако пари искам

Хммм, ама в магазина може, нали?
В общината зависи за какво отива човекът. На среща с кмета може да не го пуснат, но не могат да го спрат, ако е нещо спешно. В съда се ходи при определен час и т.н. по дело.
Пък в банката може да му се е наложило да влезе - дето се казва, може да иска точно пари за кафето да си изтегли от собствената сметка, че и пари за услугата ще му удържат.
Той може и да мирише, но пък да внесе няколко милиона...
Пък в банка се влиза при нужда, а не по специален повод. Хората не влизат да просят, молят или нещо такова. Обикновено влизат, за да операрт със собствените си пари.
Той може да си е космат и миришещ, но да е културен клиент. Ако не е такъв, откажи го да ти е клиент - 100% ще намери кой да му вземе парите, ако има желание да ги даде.
Пък може и с костюм да дойде, и с уважение да те гледа, пък парите му да са 2 лв. и с нищо да не увеличи приходите на банката.

С клиентите винаги има основно правило - ценят се винаги, независимо от личните предразсъдъци, понеже парите не миришат.

Вижте сега, банките като искат, да си сложат в Общите условия изисквания за облеклото на клиентите. Иначе всичко е въпрос на култура на взаимоотношенията и ако банката обслужва и физически лица, а не само фирми, съвсем не може да разчитат, че ще идват излезли от списание хора, напомадени и напарфюмирани.

Съвсем същото го описа - по първия абзац реално и в магазина е редно да се държат така, особено с редовен клиент; вторият абзац е въпрос на възпитание - убий ме, но аз няма да отида и до кварталния магазин по джапанки и дочени гащи - основно от себеуважение /май с подобно облекло се подвизавам само на двора на вилата, ама там и комшии нямам, че да покажа неуважение да ме гледат неглиже/.

Абсолютно. Аз вече свикнах, че това е място където ти трябва екстра доза нерви и не се впечатлявам много-много, но пак често има инфарктни ситуации. Единият от датските ми шефове преди 1-2 години заяви, че акаунт мениджъра ни саботира фирмите ни.   Сериозно, смяташе, че има някаква конспирация от конкуренцията и че няма начин въпросната служителка и шефката й да са толкова тъпи. Накрая вдигна парите на всичките 30+ фирми и ги премести в друга банка. Още звънят с оферти, ама нъц. За протокола - банката е Булбанк. Не че другите са цветя, но у нас с банките въпросът е да намериш най-малкото зло.

п.п. Какво ми се случи наскоро, още не мога да го осъзная. По една от сметките си в една банка чаках превод. Имам онлайн банкиране за същата сметка. Влязох да видя дошъл ли е преводът. Написах потребителско име и парола и както обикновено ми излезе прозорец, с който да потвърдя сертификата. Онлайн банкирането на тази банка е така, другите не са ми така. Като излезе този прозорец по принцип пише името на клиента (моето) и покана да потвърдя сертификата с ОК. Да, но този път се появи друго име, не моето. Натиснах ОК и влязох в онлайн банкирането на друг човек, което даже беше активно - могат да се правят преводи, не само справки.   Гледах, гледах и натиснах "изход", но ме обхвана паника. Де да знам какво къде се отчита, какви пари ще му изчезнат от сметката на човека (жена беше) и т.н. Служителката от кол центъра ме изслуша и коментарът и беше "Ох, какво да ви кажа?". Т.е. не беше изненадана особено.  

аз все си мисля, че има разлика м/у търговията с чушки и търговията с пари.
не че разбирам особено, нито имам голяма пара за внасяне и теглене, в Цюрих съм влизала от любопитство в една банка и там  ми беше направило впечатление, че не е като в кинкалерията. Така, че ако смятате плод и зеленчука за умален вариант на клон на Уни, аз не съм много съгласна   Отказвам да приема и други работи, като например, че трябва да наричаш педиатъра на детето си педи. И подобни възпитателни разни ... пранги и подобни разни очаквания, които в банка са например служителката на гишето да владее десетопръстната система и да не щрака с 2 дълги специално отгледани нокътя по клавиатурата, да е елегантна и да излъчва доза интелект, че знае какво прави, нали за пари става в-с все пак.  Много приятно впечатление ми прави и ако не говори на мйеко. 

Ще е еднакво, ако хората се опитат /поне/ да са любезни и възпитани навсякъде в ежедневието си.
Ще е различно, ако поставят квалификации и делят хората на категории.
 

в грешка си
или можеш да търгуваш или не
или можеш да обслужваш или не, дали банка, дали на пазара... за първото се иска около 20% повече съобразителност

не съм в грешка, и затова първото нещо, което казах е, че жената явно не е за работа с клиенти

+1
Постоянно срещам продавачки на чушки и салатки, които са много по-любезни, компетентни, добре изглеждащи и видимо по-интелигентни от съществата, които работят по банките. Това последното стана аналогът на държавна работа, само че сравнимо с много години назад  и много по-зле.