Аз пък искам да се оплача от клиентите .

Успешната комуникация е въпрос на характер, а не на обучение. Минават се обучения как да реагираш на нервен клиент, на капризен, как трябва да му говориш, но ако не ти идва отвътре, се получава изкуствено. Отделно, че има висок процент служители, които са подготвени за точно определени въпроси и всичко, което излиза извън рамките на предварително заученото, създава напрежение.
Веднъж ми се наложи да споря с една служителка дали пълномощното ми, в което беше написано електронно банкиране, важи и за Интернет банкиране. Спорът се развихри по темата дали всъщност Интернет банкирането е електронно и пр.? Не е необходимо да обяснявам, че ме докараха до приятно раздразнение.

Изнервени са, и клиентите и служителите.
Само дето на служителите като не им мине номера пред простака с телефона, си изкарват яда точно на онези внимателни и възпитани хора, които си нямат и идея, защо се държат с тях по такъв груб начин.

А какво точнио значи да те обучават да работиш с хора?

Може би да изкараш курсове за психолог, но и психиатър. За мен нещата са много прости - или си възпитан да работиш с хора и не се държиш като говедо или работодателят такива правила е наложил за отношението към клиента, че дори и няма да ти хрумне да влизаш в пререкания с клиенти, да търсиш страхопочитание или да те мързи и да си кисел. Същевременно стимулите от страна на работодателя също са реални, не само правилата.
Аз съм банков служител, обслужвам клиенти вече 15 години, в една банка, не съм си и помисляла за миг да се махна от работата си, обожавам я /е, имали сме и ние проблеми, разбира се/. Нямам желание да се развивам по никакви вертикали. За мен тази работа е удоволствие, а банката ми е дала комфорт, правила, знания, като се започне от наредбите за разпознаване на банкноти и монети, най-простото, мине се през всякакви други, включително закони и прочие и се завърши с това, че аз и екипът, в който работя знаят как да тушират емоциите на клиент и да го накарат да изчака, ако проблемът не е в нашите компетенции. Допускали сме грешки, имало е и недоволни клиенти, но като цяло стратегия, философия, правила и прочие - всичко е кристално ясно и се опитваме да не правим компромиси.

И аз работя с клиенти само за протокола да кажа.
И златното правило в този бизнес е "Клиентът винаги има право". А, що се отнася за банките- едва ли мога да се изкажа ласкаво с приличен тон и изказ. С една дума- за пладнешкия обир, който правят банките, трябва да се отнасят с клиентите си както с Богове и да не забравят, че те са ни длъжници, а не ние на тях.

Да, и моите клиенти се правят на важни, и те проявяват претенции и капризи. И аз ги чакам да се наговорят по телефоните, да си променят желанията, да не знаят понякога какво искат. Но- след като си плащат имат право.

А, и банките сами си го направиха така, че да нямат уважението на хората. Те да не би да уважават клиентите си, като си променят всеки месец едностранно условията?

А, на който не му харесва работата никой не го държи на сила там. Има професии, които не изискват пряка работа с хора.

  спорът за електронното и Интернет банкирането ме разби   Признавам, че ако аз изпадна в такава ситуация, първо ще се разсмея и после ще се ядосам  

Струва ми се, че изначално е сбъркана представата и очакванията за отношенията между хората.

Някъде там, между очакваното сервилно поведение с чупки в кръста и демонстрацията на превъзходство всъщност са нормалните взаимоотношения между хората.
Не в крайностите и не във вечния спор за това кой труд и чия работа е по-трудна,  по-по-полезна и по-по- най важна.

Какъв пък е чак толкова проблемът на авторката?!
С хора като се работи не може всичко да е идеално. Но да очакваш да ти се кланят и да се обръщат към теб с "Ваше Величество" - няма как да стане!
Аз нямам много вземане даване с банки. Посещавам ги, ако трябва да си внеса депозит или да си сменя дебитната карта. Никога не съм била обслужвана не вежливо или сопнато.
Аз също съм работила години с хора. Да има нерви, но когато си търпелив, не се вживяваш много в капризите на клиента и не се вземаш на сериозно - нещата са леки. Иначе негативните емоции са само за теб.

   Аталанта, ние сме станали като семейство, черпим се за рождени дни, те разпитват за моите деца, разказват ми за техните, знаем коя е бременна,за деца споделят, снимки показват, коя е закъсала и е  оперирана, охранителите си играят с внука, докато си върша работата.На единия дадох помощни колела за колелото на неговия внук.Дори гласът ми познават, като завънна да питам нещо по телефона. А в сметката там имам само 7.53 лв.,ясно е,че уважението не е заради парите, просто хората са си добрички.

Добре казано.

Искате ли да ви разкажа за един конфликт при нас. Трябва да пусна превод на клиент. Срокът е до 15.00 часа. За валутни плащания над 25 000 лв. или равностойност в друга валута, към чужбина до преди 2012 г. се изисква основание, което да приложа към превода. Клиентът не ми го представя и аз се обаждам да го подсетя. Разговарям с крайно любезна счетоводителка, която ме моли за отсрочка няколко минути, за да осигури документа. Звъни ми след малко, очевидно е разговаряла с шефа си и ми казва, че не може да ми даде документа. Аз казвам, че не мога да пусна превода, тъй като Валутен закон и наредби ме ограничават, т.е. спазвам закона, не някакви собствени правила. Коментира нещо с шефа си и го чувам да казва - тия олигофрени там.... В този момент, за да прекратя скандала аз казах на счетоводителката, че олигофрени в нашата банка не работят и дискусията ще продължи на ниво директори. Затварям телефона без да чакам и секунда. Разговорът е приключен за мен. Обяснявам на човек, едно ниво над мен случая, не, че аз не съм наясно, но очевидно нещата излизат извън моя контрол и извън моята авторитетност. Правим конферентен разговор, колегата се представя на клиента /директорът вече на фирмата/, онзи се извинява, правим компромис и пускаме плащането на база мейл и няколко минути след сut-off-time-а аз имам документа, клиентът знае, че не може да си позволява повече от колкото в позволено  , избегнали сме грозните разправии и всичко е ОК. Да, аз вече имам наум, че клиентът е конфликтен, но продължавам да го обслужвам добросъвестно. Но и до сега нямаме проблеми.  Това е.

Е, и? Аз мога да изпиша няколко теми от 50 стр. с такива случаи. И при това не правя теми колко ме изнервят клиентите и колко са неучтиви. Пак казвам, на който не му харесва да си смени професията. Не може да ходиш на работа с идеята, че клиентите те дразнят и се държат неподобаващо.

Стига де, не се дръжте така  На авторката явно и е дошло нещо в повече, та сподели емоциите си   

Мира, адмирации към Вас, че сте застанали с името си. Добре би било и авторката да е направила същото. 

Ах, че готин гъдел  Благодаря, ЕлиМери.
Сетих се аз да споделя подход, който ползвам когато по време на преговори нещата зациклят, обикновено защото спорим по нещо не толкова съществено. /Занимавам се с имоти, от страна на инвеститор/.
Когато в сделката участва посредник и сме на преговори, брокерите се стараят да защитават интереса на клиента купувач, нашите ги защитавам аз. Случва се да изпднем в теоретични тълкувания /лирични отклонения/ на условия по договор, от сорта: "ама Вие така можете еди какво си - без конкретика..." ... и така половин час.
Краят на това се поставям с фразата "Разговорът в момента не е конструктивен, очаквам да чуя Вашите предложения. С коментара съм наясно  "
След малко вече почваме да говорим по същество и да мислим как да не прецакаме сделката   
 

Ами аз мисля, че същото казвам. И казвам, че си харесвам клиентите и работата с клиенти.
Личният пример по някога илюстрира по-добре какво се има предвид, не подскачай високо, де  

Нищо лично, не се засягай.

По-скоро авторката на темата не харесва професията си или просто не става за нея. За мен е недопустимо един професионалист да пусне такъв коментар за работата си. Има къде- къде по-тежки и неблагодарни професии.

А, точно пък банките в момента изобщо не им приляга да имат претенции. Но това е друга тема.