Подсъзнанието може всичко 49 (линкове за всички техники на първа страница)

Здравейте мили дами !
   

Няколко дни ме нямаше , защото ....какво да ви кажа - наистина внимавайте какво си пожелавате. Дразнеше ме монитора на моят комп, че блести и ето ти на......синът ми го изплюска на земята с цялата си прелест и той ....на парчетааааа, та ни отне известно време да го оправим с нова матрица на минимална цена.
 Аз пак да се похваля - за кой ли път - сигурно ви писна вече .
  Та този Вован , ако го срещна ще му скоча с едни целувки та свят ще му се завие. Само ако знаете какво направи.....немам думи Нали се местихме наскоро и в суматохата изгубихме много важен ключ със фотооко ...бля , бля струва около 700 лв. И от вчера му дадох поръчение на Вован- чо да ми помогне . Почти изгубих вяра и си казвах - този път май ....няма да ме чуе Вован  -- почти се примирих със загубата и .....?!
Мъжът ми ме извика да видя къде виси ключът - на най -необичайното място - никой няма да се сети за там В МАЗАТА .  Така че Вован е мой човек - утре ще си то почерпя - обещах му бяло винце . Ще се върна да ви дочета че доста сте писали и ще взема да поискам още нещо от Вован - сладурчото ми той

А когато обстоятелствата те притискат, и колкото и да драпаш и да се мъчиш да подредиш живота си по начина, желан от теб, но все не става, тогава какво правим?
Не винаги всичко зависи от теб, има безброй много ситуации, в които трябва да се примириш и да се оставиш на течението, просто защото няма друг начин.
Преди бях много борбена, надъхана, нетърпелива, имах желание всичко да става по моя начин и на момента, но в един ден живота ми удари такава плесница, че още се възстановявам от удара и вече не искам всичко, на всяка цена и веднага.
Знам, че един ден нещата ще се подредят, но явно още имам да уча и да осъзнавам грешките си.

Привет, вълшебници!!!
Минавам рядко, но ви чета винаги когато мога.

Пожелах си нова работа, сега я имам, но нямам време 
Нали внимавах уж какво си пожелавам...
И с това ще се оправя, но да мине още малко време...

Кажете, за следващото новолуние в Близнаци какво се пише?

http://lunaf.com/bulgarian/fazi-na-lunata/lunen-kalendar-2012/05/21/

Имам нови желания за писане, та да съм подготвена

Живей си живота и не се впечатлявай чак толкова от мъжкото поведение!
Колкото по-малко се впечатляваш, очакваш и надяваш, толкова по-спокойно ще живееш.

Извинете за нахлуването ми, но.... нали според всички тук /или почти всички/ „Животът е такъв,какъвто си го направим ние самите!„
Ами тогава просто вибрацията на темата се е променила така, че да се появяват момичета с проблеми, да се оплакват и да искат съвети.... Всъщност си мисля, че много висока вибрация няма как да се поддържа постоянно. Едва ли всяка една пишеща тук е винаги усмихната, щастлива, доволна и т.н. Всеки има своите възходи и спадове на настроението и прави каквото той може за да ги преодолява. Някои се справят по-добре други по-зле но споделения опит е нещо много хубаво тук. Защото все пак “Глупакът се учи от собствените си грешки, а умният от грешките на другите.“ И мисля, че от всеки пост има някой който може да научи нещо полезно за себе си.... 

НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ВИЕ СТЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ПРОБЛЕМИ! РЕШАВАЩИЯТ ВЪПРОС ОБАЧЕ Е : АЗ ПРОБЛЕМ ЛИ ИМАМ ИЛИ ПРОБЛЕМА СЪМ СИ АЗ? Наблюдавайте се напрекъснато когато възникне проблем. Ако вие сте проблема може да го разрешите с положително мислене. Ако проблема се дължи на нещо друго, тогава Вие трябва да си промените отношението към това нещо.

Източник: Марио Оховен 1991 година Магията на успеха

аз не разбрах как на новолуние си пишете желанията и после ги хвърляте, четох доста назад,но явно не съм стигнала до там 

Някои ги хвърлят,други ги горят,трети като мен си ги запазват. Сега постоянно отнякъде изскачат листове Каквото ти идва отвътре,това правиш.
И аз искам да разбера какво се пожелава на Новолуние в Близнаци?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=499916.msg15433017#msg15433017

Какво да си пожелаем при Новолуние в близнаци - 21 май 2012  02:48

Ретроградна Венера в Близнаци от 15 Май до 27 Юни 2012

Хм...  Мине не мине време и в темата започват да  прехвръкват искри и винаги се завихрят спорове между нови и стари. И проблемът е не, че имаме/нямаме проблеми и че всичко е по мед и масло, а как ги поднасяме и представяме. Едно е да търсиш отговор на своя въпрос от различни гледни точки, друго  -  да се опитваш да убедиш себе си и другите, че си жертва на външни обстоятелства.

На мен такива дискусии са ми полезни, защото по някакъв начин аз съм ги привлякла  и имам нещо да чистя (хо~опонопоно) и защото това е моят урок -  да приемам хората около себе си такива каквито са и да не се опитвам да ги променям - съзнателно или несъзнателно (уча се на търпение и толерантност). Единственото, което човек може да промени и то изключително трудно, това е самият себе си...


Линковете от 1-ва страница са хубави, но ако не вникнем по-дълбоко в тях, а само ги попрегледаме, те си остават красива декорация. А понякога и механичното им прилагане не оправя дереджето и е нужно да задлбаем по-дълбоко в нещата и да си зададем въпросите:
- Защо това?
- Защо на мен?
- Защо сега?


И четиво за размисъл от Зеланд








П.П. Червено винце е добре и се е отдала на новите си хобита в страната на викингите и троловете

И после да хване вълната на успеха.

Зеланд ми е любим,трябва да се препрочита от време на време,все нещо ново откривам.

Нямам търпение да споделя следното, защото е точно моята истина (дълго е, но ужасно интересно!):




Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта.
Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален, беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси.

Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза. Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията.
Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана. Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен.

Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг – да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано. Това, което виждате, е война за контрол – да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?”

Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.” Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува.


После, един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея. “Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той. “Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.”
Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?”

Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха.

Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.” Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.”

Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи. Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо.

Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части. Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна.


Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта. Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред?
Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие. Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас. Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

Дон Мигел Руис, „Умението да обичаш“

 
А Abies, къде е?  

Пепеляши, тази книга ме чака на нощното шкафче, отлежава..
Сега чета Селестинското пророчество. Като я свърша, ще ми пристигне втората част на "Цветето на живота".

Rain*  ako си вземеш електронен четец  няма да е нужно да чакаш книгите  (доколкото разбирам не си в БГ )

Удоволствието е същото като с истинска книга 

В момента чета "Дума Ки" на Стивън Кинг  обожавам го този човек и стила му на писане 

 Спрях да чета позитивни книги за самоусъвършенстване , себепознание и т.н. но те ми помогнаха за много неща , сега си чета "редови" книжки и намирам толкова мъдрост, уроци  , а бе всичките тези неща които и в позитивните но поднесени по друг начин   

Пепеляши страхотно е това което си публикувала,замислих се,че наистина е така, поставяме собственото си щастие в други ръце