Допълвам, за да съм конкретна-д-р Димитров и д-р Илиев са страхотни.






И другото интересно нещо е,че вече около седмица не го кърмя,но нямам нито напрежение в гърдите,а като се стисна само някакви миниатюрни капчици се появяват.Не съм пила нищо и не съм се цедила,а дали трябва - Нощни ако ни четеш и имаш възможност да пишеш ще съм ти благодарна за съвет

благодаря, че си се сетила за моя въпрос и ти също ми сподели!
Сами ме хапе, удря и дере - не знам какво да направя! Казвам му, че така не се прави със сериозен тон, но той се смее...Приема го като игра май...Прави го и с другите, и най-много се страхувам като тръгне на ясла че ще прави така и с децата...
много емоции ти се събраха, съжалявам за лошите неща, ти си силна, мисли вече за хубавото...

)
Оплаках се ... иначе си слуша човечето

. 
, разбирам те напълно. НО Бубето е много права за разговорите, а на мен не ми се отдават - аз си казвам всичко, хубаво, лошо и не изслушвам ММ, но той и не иска да говори. И при нас проблемите и караниците са заради пари
Кандидатства за работа в една банка. Дадоха работата на друг, но му предложиха работа по заместване за 5-6 месеца. И нашия иска да приема
което значи да ни секнат парите и на двамата по едно и също време точно по средата на зимата, когато тока ще ни е 200 лв. Оправданието му е че искал да смени сферата, веднъж като бил почнел в банка после по-лесно щели да го вземат в друга банка. А през тези 6м щял да търси работа.


Що съм такава драма и аз не знам, но все се притеснявам за нещо... Но се надявам с времето да се нагласи всичко.
!

А беше толкова дашна! Дара беше спокойна както винаги и само ми ровеше в ръчичката, за да ме гепи за някой пръст и да потегли напред. Възползваше се от мен изцяло
Аз не знам въобще на второ как се навих /и за миг сега не съжалявам
/,но и на мен хиляди въпроси ми се въртяха в главата,пък дори и тези които ти си споменала. Другото нещо, което много се притеснявах е ревността между децата,защото мойта голямата е много чувствителна

Колкото и да го мислиш сега едва ли ще стане точно както си си го представяла. На първо място се успокой ти - това е много важен фактор за душевното спокойствие на детето при тръгването на градина.
Моята кака беше на 3г и половина почти когато тръгна на градина - бяхме махнали памперси,хранеше се сама,пиеше вода сама,но възрастите са съвсем различни,така че не може въобще да се сравнява. Въпреки това - трудни моменти имахме доста - макар и да беше голяма
Споко,при всяко детенце,независимо на каква възраст има момент на адаптация - пожелавам ти при вас да е лека
Даже като се замисля - на по-ранна възраст май адаптацията е по-лесна 