Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 29

Здравейте, мили дами! Майка ми е с карцином на маточната шийка з-ти стадий и сега един месец след операцията си взе епикризата, от която нищо не разбирам и съм много притеснена ! Надявам се да не досаждам, но ще ви напиша какво са писали за хистологията и ще съм ви безкрайно благодарна, ако някой може поне малко да ми разясни какво означава. Вчера майка ми беше на онко комисия и там нищо не са и обяснили!

Хистологичен резултат:Стена на матка с астрофичен фибрознокистичен ендометриум аденомиозис. Маточна шийка/порцио/ I-IV квадрант-възпалително и жлезисто ерозио с огнища епителизация. Порцио /дясна половина II-III квадрант/-възпалително ерозио. Истмик цервикална дясна половина целуларна лейоматозна хиперплазия.Артериовенозна анастомоза.Истмикоцервикална лява половина инфилтрация на 2/3 от стената с никодиференциран /смесен Мюлеров тумор/.Продължение-туморни емболи от умеренодиференцирани плоски епителни клетки.Яйчник със стена на лутеинова киста.Леви лимфни възли-мастна тъкан.Десни лемфни възли-мастна нъкан с прослойки от лимфоидна.Истмикоцерквинален злокачествен смесен Мюлеров тумор/аденосквамозна карциносаркома/pTNM-при саркоми не се определя

Още веднъж се извинявам, но съм толкова наплашена от всичко случващо се.

Здравей KaRoLke,
Много благодаря за разбирането и съвета за това което споделяте в форума.Аз реклама на моя саит и на фирмата за която работя не желая да правя. Ние в БГ работим само с лекари, които си знаят работата и ако те преценят те казват какво да се взема.Саита е направен за чужденци които искат да си подобрят здравето и си дигат имунната  система а и те  главно  пазаруват .Тук искам само да споделям моите преживелици и ако някои има нужда да му пиша за лекари и видове лечения и лекарства които самата аз и мята майка ползвахме при лечението си.Имам тел и кабинетите на химиотарапевти ,лъче тарапевти и наблюдения над болници. Ще се постарая да ви пиша вицове и забавни случки с които да ви вдигам настроението и да бъда мах позитивна.
А сега добър ден и се усмихнете,вижте колко е хубаво навън иде пролет. 

Като ги няма нашите почиващи в Баня тук е тоолкова тихо

Къде сте другите?

Защо ли си мисля, че тези, които са в Баня няма  да продължат да пишат тук 

Хули, и аз имам такова усещане...дано не сме объркали нещо ние с писаниците си тука ...забелязах ,че отсъстват от форума от известно време и  на мен определено ми липсват!
  Та....вчера свърших лъчето и днес вече взех първото си хормонално хапче.Обаче......нещо ми се отказа Золадекса ,понеже съм била в много начален стадии и по принцип не ми се полагал ,което съвсем ме озадачи .Сега според химиотерапевта ще пробваме 2 месеца с Нолвадекса и ако не спре цикъла-тогава ще правим протокол.Малко съм притеснена и объркана.А за другия месец си записах час за сцинтиграфия.И контролен чак август месец, а това са 6 месеца след операцията......но все пак не ние решаваме.Това е от мен ,момичета.
 И дано ветеранките ни се върнат скоро към приказките тук ,че нещо взе да ми става като риба на сухо
  Спорен ден на всички!

Здравейте,
и на мен ми се струва, че форумът е доста вял, но какво да се прави...
У дома се прави ремонт на една стая вече един месец, то са лунички, то са тавани - чудо!
Аз като една бъдеща свекърва да си кажа де...
А иначе, три дни ме тресе всяка вечер без да имам температура, устата ми пак цъфнаха, но днес съм по-добре.  Сигурно се дължи на онова от Първата световна война. Аз вече всичко отдавам на химията и въобще не му се втилясвам, лошото е, че мъжът ми се е вторачил в мен, като че ли всеки момент ще се... да!
В Плевен се будалкат с изследването ми за КИШ, звъня им всяка седмица от 11-ти април, но още не е готов резултатът. Каквото стане...
Хули, защо Баня, не беше ри Банкя, или аз отново нещо съм проспала? А защо да не пишат повече тук? Или и това съм проспала?

Привет на всички момичета!
Темичката ни трябва да живее! Разбира се, че имаме нужда от нея! След една седмица, като се върнат момичетата от с.Баня ще споделят своите преживявания - силно се надявам!!!!!
В темата е "тихо", както е написала Карола, защото има постове които звучат по-скоро страховито, отколкото позитивно. Върнете се назад в тази последната тема и обърнете внимание как за едно и също нещо се пише с дни. Ще дам примери и моля да не ми се сърдите, защото го правя само с една едничка цел - да продължим да бъдем едно семейство или поне приятелки, без оглед на възрастта и да си пише в темата - косата: дълга или къса, със забрадка или без - обсъждане две, три седмици, слънцето - вредно или не, с къс или дълъг ръкав - обсъждане също две, три седмици, хранителни добавки, грейпфурт - полезни или не: обсъждане пак две три седмици, обърнете внимание на поста на NES_86 - та коя от нас би могла да вземе отношение по написаното, то поне за мен звучи направо ....... Сега с отговорите: Към Карола - момиче, изглеждаш прекрасно с късата косица, а и със тюрбана също. Виждаш ли колко излишно беше страданието и страховете ти на тази тема! Към момичетата които мислят в най-големите горещини да ходят с дълъг ръкав - абсолютно излишно е да мъчите тялото си. А и слабото сутрешното слънце е много полезно  за нашите кокали, които се изтощават от хормонотерапията (набавяте вит.Д). След 11 часа вече лятното слънце не е полезно за никого, така че дори с дълъг ръкав предполагам ,че ще бъдете на сянка. Почти всички след химията и лъчето  сме ходили на море и на плаж и слава богу нямаме нито черни, нито кафяви петна!!! За хранителните добавки, грейпфурта, бъзака и др. подобни билки не е необходимо нито да се иска мнение, нито да се прави реклама и да се дават съвети, защото всеки сам решава какво да пие съобразявайки се с финансовите си възможности и с вкусовите си предпочитания. Всеки организъм реагира по различен начин и това го знаем всички.
Зара по време на химиотерапията и аз също имах перманентно треска. Така, че е възможно и при теб да е така. След като приключих с химията проблема отзвуча.
Много се разписах, за което моля да ме извините, но го правя с желанието да не говорим за ветерани и новодошли, защото просто не трябва да е така. Искам да ни обединява общото желание за по-бързо оздравяване, което не може да се случи без да мислим позитивно.

Аз пак да попитам- не за друго, а защото е много малко информацията.
 И май най-добре да попитам направо-в петък съм на трета химия, но за момента не чувствам никаква промяна в туморчето. Там си е , не става по-малко-така ли трябва да е?
 А в темата е много тихо, наистина, но аз го отдавам на слънчевото време-стоим повече навън, и по-малко пред компютъра. Аз плета, обзел ме е един творчески ентусиазъм, имам и заявки-това са моите причини по-рядко да пиша, другите сигурно също имат някакви ангажименти, не си слагайте мрачни мисли защо и как...Мрачно ми става като си погледна задника в огледалото, ама в момента нищо не мога да направя -само два чифта дънки ми стават, тъкмо тюрбан на главата ми липсва-каквото пищно дупе съм оформила...
 
 

Луди Пеперуди повярвай ми - познавам голяма част от момичетата повече от три години и причината в темата да ги няма не е хубавото време, а това което писах по-горе. Позволявам си да пиша и от тяхно име, защото се виждаме и сме коментирали нееднократно проблема, доколкото темата може да бъде проблем (по-скоро "бял кахър").
Промяната във физиката ти не трябва да те притеснява, защото след като спреш с химиотерапията ще можеш да се погрижиш за добрата линия. Казвам ти го от опит.

Извинявам се, че ви притесних! Просто търсих нещо, за което да се хвана, за да продължа с надежда, че майка ми все пак има шанс да победи в тази борба!

NES_86 въобще не си ме притеснила. Просто не си ме разбрала. Тук в тази тема няма онкоспециалист който да ти разясни диагнозата. Това трябва да го направи доктора който я е оперирал. А аз си мисля, че трябва да се хванеш не за "нещо", а точно за надеждата. Прогони страха и бъди най-стабилната подкрепа за твоето майче, нещото което и е необходимо в този момент. Тя се е сблъскала с една неприятна диагноза, а не с присъда. Помогни и да бъде силна и ще видиш, че ще победи.

Аз само мога да кажа,че страхът по-скоро погубва, отколкото да помага..Затова се радвам,че хора,които ги е страх от мен не ме търсят, само силните и позитивните са около мен. Това много ми помага и се радвам,че има такива.Затова трябва да се мобилизираш и да й помогнеш така! Знам,че е трудно, но това е част от лечението..Съжалявам,че не мога да ти помогна повече,Нес! 

Много ви благодаря! Ако знаете само как ви се възхищавам!   

Здравейте, всички момичета,
Здравей, Margi4,
толкова отрезвяваш пост отдавна не бях чела, за което благодаря! Заваля /тук в София/, и си мисля, че повече от дамите ще обърнат поглед към мониторите си. Написаното от теб ще подейства отрезвяващо, защото със сигурност всички ние, малко по-новите "колежки" сме като в лек или малко по-тежък махмурлък от онова, което ни се случва.
Единственото, с което мога да се похваля е, че от няколко дни не си лягам и не ставам с една и съща мисъл - всички знаете коя. И може би едва сега се чувствам готова да се включа в групата за почивка в Баня, Банкя или където и да е другаде.
И съм адски доволна, защото няма да ходя на море, но внученце ще отиде два пъти - с детската градина и с другата си баба. Аз ще се включа, живот и здраве, пред август за Велинград и така...

С риск днес да ви досадя с моите постове пак се включвам. Зара аз съм сигурна, че с времето лошите мисли започват да отзвучават и се заместват с повече позитивни такива. Така стана с нас, които сме минали по гадния път на лечението, така става и с тези които сега преминават. Просто човешката психика е устроена така, че сама се стреми да забрави за случилото се. Иначе щяхме да се загубиме нейде по пътя на битката Аз си мисля, че вече всички момичета са "готови" достойно и подобаващо да отговорят на неканения гост. Затова и реших, че е настъпил момента да се върна в темата, мисля, че така ще постъпят и останалите момичета. Колко е хубаво когато си говорим за предстоящи събития. Вижте момичета как непринудено си правим планове за предстоящи и бъдещи хубави събития - ходене на море или планина,на екскурзии, далечни пътувания, приятни срещи, празнуване на годишнини, на празници и др. Това е жаждата за живот, това е нашата терапия! Прекрасни сте милички, ето затова ми липсва темата!