Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 29

Марги.... така е хубаво ,когато се намесваш!!!
  О ,аз имам намерение ДА ЖИВЕЯ!!!И  да, планувам- планувам да посрещна мъжа  си другия месец и да отидем на почивка ,планувам октомври да ида на поредната годишна  ,Национална гобленарска среща, на която се събираме хора от цяла България , да занеса избродираната си творба там, за да се похваля с какво оцелявам духовно  ,планувам да ходя догодина и до Банкя или Баня, и да видя една част от вас.И още много неща планувам.... и се надявам да ги осъществя и не само ..Вярвам, че ще стане.
  Благодаря на всички ,които са тук, за това, че ги има !

Здравейте, искам да ви попитам дали някой знае какъв е този закон, който гласи, че не може да се направи ПЕТ скенер, само защото не е направена сцинтиграфия. Защо трябва да се облъчва човек двойно, като скенера дори може да открие разсейки, които сцинтиграфията е пропуснала.
Моля ви за помощ, много сме притеснени, след като туморният маркер(СA 15-3) скочи от 8.41 на 55.46, а тук никой не ти обяснява нищо, чувствам се безсилна като не знам от какво може да е скочил толкова?

Сиание виждам, че си го натирила "рачо" в ъгъла! Браво мила, там му е мястото! Плановете ти са чудесни, само че аз се надявам нашата обща среща да се случи по-скоро, а не да чакаме догодина среща в с. Баня.

Защото сцинтиграфията е изследване с изотоп, което дава най-точната представа, дали в костите има метастази.
Петскенера е облъчване /за разлика от сцинтиграфията/. В случай, че има метастази се започва лечението и не се налага организма допъълнително да се облъчва.
Вероятно майка ти има РМЖ, а този вид дава мети първо в костите, затова и изискват първо сцинтиграфия.
Редактирам се, защото искам да кажа следното - ние понякога сами си вредим, като изискваме от докторите всичко, за което сме чели и слушали.

Никога не спираи да мечтаеш и да плануваш   
Специално за теб и за всички, които не спират да мечтаят 


Вярвай в себе си и в мечтите си!
(притча за калинката)
Нашият свят е прекрасен! Той е пълен с всевъзможни ярки цветове. И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела. Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло - вредните листни въшки. Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия. Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание. А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
- Как е възможно?! Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър! Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване. Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
- Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили! Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм. Тя си помислила:
- Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна...

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече. И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета. Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа. Пред нея се ширела красива, чиста градина. И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
- Благодарим ти, ти ни спаси! Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!...

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка. Тя била като поразена от чутото и ... се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка. А тя била толкова щастлива! Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали. Особено близък приятел станала тя на децата. И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави. Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Розови сънищаааа
http://www.bis.bg/fsh/e/e/4/e/3/50640/albums/5/a/6/18879/c/6/d/1531651.gif

и да се погрижа за събуждането...

Мили ми, утре ми е втората химия. От днес съм на Зофран мускулно...Сутринта ходих в онкото да ме дупчат, а вечерта баща ми го би. Ще ви пиша скоро 

Здравейте момичета,отдавна не съм навестявала темичката,но да си призная надникнах заради Маргич   Преди време,точно заради такива груби реклами и тем подобни се издразних.
Луди пеперуди и аз бях с неоадювантна химиотерапия,бяха ми назначени 4 ФЕК,но тази схема явно не действаше на моя тумор,той нарастна двойно и след третата химиотерапевта ме изпрати на операция.Просто всичко е много индивидуално,всеки тумор реагира различно на дадено лечение.Доколкото си спомням и Кана беше на неоадювантна,но по друга схема и при нея се получи голямо свиване на тумора.Така че, не се притеснявай лекарите ще преценят дали ще си изкараш предоперативните химиии докрай или ще ти спестят последната.
Усмихнат ден на всички!

Мерси  !

luck радвам се да те видя в темата Дано успеем да се видим и  на живо преди да замина. Другата седмица когато се върнат девойките от Баня ще помоля организаторката  Миленка да направим едно кафепиене.
Карола с теб сме макар и виртуално! Вече имаш опит и знаеш, че всичко е само за 2-3 дни, след това отново ще те грабне забързаното ежедневие. Нали си боец като всички нас!
На всички желая един хубав и успешен ден!

Здравейте момичета.Аз за сега само чета .Не пиша защото нищо позитивно не мога да напиша.Радвам ви се  , плача си и се страхувам ,сърцето ми ще се спука от мъка.Спирам защото все още не мога да се впиша в вашият ритъм, а искам.Желая успех и късмет на всички 

Ами не знам...Не бива да се страхувате да пишете, нали И за това е темата, защо да се притеснявате и още, и още .... едните обидени, другите не занят какво / и за какво да пишат/питат, че да не дърпат дявола за опашката...Който има с какво да се похвали, с какво да ни разсмее-хич и да не се замисля...За съжаление обаче има и от какво да се оплачем-и какво сега, да си го таим и да си плачем тихичко, сакън да не разстроим четящите...Я стига-нека всеки да си пише каквото му е на сърце, иначе темата ще заспи наистина. Вярно е ,че в подобни теми се изписват няколко страници за едно и също, ама то е защото сме много-всеки докато се изкаже, и те се изнизали няколко страници.Ако бяхме две-щеше да има два поста, за съжаление не сме две. Хубавото е, че каквито и да са постовете-тъжни или весели, изпълнени с надежда или отчаяни-поне са добронамерени, всеки влиза за да сподели, за да се опре на нещо, на някого, да протегне ръка, или да приеме ръката на някой друг. И какво толкова е станало не мога да разбера, от мухата слон стана, и сега всеки се е свил, и не знае-да пише или не, ако пък ще пише-какво да е...Може би защото нашата последна групичка се изсипа някак накуп, в седмицата, в която аз влязох, имаше поне още 3-4 "нови" момичета...И хайде колелото се завърта, отново.
 Слънчев ден и от мен! По-малко сълзи и повече усмивки!
 
Айде нова питанка-една моя "колежка" по съдба ми каза че в най-голямия си стрес покрай терапиите е намерила "спасение" в чистенето. Аз пък се отдадох на готвене-само така "отлепям" от проблема. Вие на каква тема се побъркахте, докато се опитвате да се занимавате с нещо, за да не го мислите осмокракия?

Здравейте, мацки!
Имам едно питане - това с. Баня царското село ли е, където са на почивка нашите момичета?
Някой знае ли нещо повече за мястото, където са те?
Няма да се втурна ей-сега, просто ме питаха и аз реших да попитам знаещите.
И още един въпрос - постепенно мястото на операцията ми започна да придобива чувствителност, доскоро беше супер изтръпнало. Обаче ме дърпа, наболва и разни такива екстри. Дайте идейка за едно кремче, че може без гърда, ама поне да ми е комфортно без нея, за което благодаря предварително.

С пожелание за един приятен и съдържателен ден, с обич - Бабка!  

P.S. А това е менюто за обяд, заповядайте!!!

Хубаво беше преди месеци, че Хули наритваше от време на време някой "отчаян, тъжен или мрънкащ задник" и всичко продължаваше напред.
Кой се страхува да пише в темата???? Мисля, че ако някой има страх, то той е от друго естество - разбираем е и точно в темата правехме опити да го гоним от нас. Говоря обаче в минало време, защото сега е очевидно, че няма да бъда разбрана. В крайна сметка за някои неща има възможност чрез сайта и за лични контакти. Моята поща е пълна с такива контакти. Не съм занимавала останалите участници в темата. Аз лично не желая да чета отчаяни постове!  Не знам и коя е "вашата последна групичка", защото аз приемама всички по един и същи начин.
Понеже има питане от Луди Пеперуди - "какво толкова е  станало, не мога да разбера, от мухата слон стана......" ще се опитам да отговоря с надеждата да разбере - 20 човека, които лично познавам и с които контактувахме ежедневно не влизат или почти не влизат в темата. От вчера се опитвам да ги върна в темата, защото ми липсват. Който не е наясно със себе си - дали да пише в темата или не да се изясни. Повторно искам да помоля никой да не си позволява да прави опити да ни дели на нови и стари. Всички сме едно цяло, вървим по един общ път и имамае една обща цел - да оздравеем!!!!!
Надявам се това да е последния път в който съм предизвикана да се обяснявам. Надявам се на едни приятелски взаимоотношения и на един добър и коректен тон, който аз лично винаги съм се стремяла да спазвам!

Привет Зара! Писали сме почти едновременно!
За с. Баня имам информация само от интернет, но другата седмица момичетата като се приберат ще разказват.
 Колкото до операцията, мога да споделя, че три години след като съм оперирана нямам усещане под мишницатаи имам при промяна на времето бодежи. Питах моя лекуващ доктор и той ми каза, че от тук нататък ще е все така. И най-вече при нас от годинките Така, че каквото и кремче да си вземеш, мисля, че няма да ти помогне. А менюто ти е добро, но аз за съжаление точно това не го долюбвам!

margi4 да разбирам ,че вместо Хули ти сега ми наритваш моят мрънкащ задника.Не се страхувам да пиша в темата ,не виждам от какво да ме е страх , имам си по -важни неща за които трябва да мисля.
Не се заяждам по никакъв начин  ,НЕ искам да разделям на групички който и да било и съм на ясно със себе си.Това ,че се ОПИТАХ да споделя с вас -  се извинявам за което.Да вярно отчаяна съм,отскоро съм с тази болест , но да се надявам ,че с Божията и с моя помощ ще изплувам все някак.
Радвам се ,че контактувате и ти пожелавам от все сърце да се върнат тези 20 човека и да продължите само с позитивни мисли.
Оставям ви , няма да ви преча повече, съжалявам ,че няма разбиране.Мислех ,че това е форум за всички.Аз оставам с позитивно мислене ,защото въпреки ,че ме е страх аз съм силен човек както всички вас.
Желая на всички един слънчев ден.