На мен ми е странно само, понеже обикновено внучетата много си обичат бабите и дядовците и се чувстват добре при тях, независимо дали са идеално гледани по мнение на майките.
О, и аз си обичах родителите на майка ми като бях дете и се радвах като ги виждам, даже по собствено желание останах една година при тях на 6г. Но като пораснах и опознах през очите на възрастен само мога да се радвам, че не са ме гледали повече...Майка ми като и се оплаках на тази тема само изказа съжаления, че са ме оставяли да ме гледат баби и дядовци. Думите и бяха ние мислехме за тях.
Просто бабите и дядовците са вече на възраст, натоварени с много изживявания, изкривена вече в някаква посока реалност, живели в съвсем друго време и при други условия.
Много лошо впечатление примерно ми прави навика на предишното поколение все да се пита "Обичаш ли ме" , "Ако не ме обичаш ти се сърдя", а няма да се сетят да кажат едно "Обичам те" на детето.
Колкото и да обичам и да уважам родителите си, колкото и те да се съобразяват с мен, също не бих оставила на отглеждане децата си (дай боже да не се налага), точно по същите съображения както и при свекърва ми.
А сам свекърът веднъж каза по този повод на жена си : "Сякаш не си спомняш как децата колкото и да обичаха да са на село, винаги искаха да са си при нас".
О, сега се сетих и за нещо важно от моя опит. Самата аз съм живяла в една къща на два етажа, но в едно домакинство, с родителите на баща ми. Отразило ми се е много негативно и на мен и на брат ми и сестра ми и на родителите ми. Цялото ми детство трябваше родителите да изправят капризите на възрастните, вместо да ни обръщат на нас внимание. Много съжалявам, че не са се отделили навремето.