Ще потърся каква е хавата там, мерси Пине 
Иначе тоя папа хич не ми е симпатичен
Иначе тоя папа хич не ми е симпатичен
- Публикувана: 3 май 2012, 14:49 ч.
- Последно мнение: 29 май 2012, 16:44 ч.
Истанбул 10
Здравейте и от мен, чак сега успях да седна и да напиша и за моето трето пътуване до любимия Истанбул. Този път с майка ми, която за пръв път го посети. Тръгнахме на 27 април в 22.30ч. от Пловдив с Алпар, както и предния път и в 6 ч. бяхме на автогара Есенлер. Оставихме си багажа в хостела и хукнахме към Емиргян. Там бяхме към 8, все още не беше изгряло слънцето, но дори толкова рано, имаше много местни, които закусваха в парка. Учудих се как може да станат толкова рано в събота и веднага да отидат в парка. Повечето лалета прецъфтяваха, но имаше и свежи. Не пропуснах до помятам на камерата, въпреки че толкова рано едва ли някой е бил пред компютъра. От там хванахме автобус до Таксим, после по Истиклял по познатия маршрут – пасажите, френската улица, кула Галата, моста, където хапнахме балък екмек и се настанихме в стаята по обед. След това взехме корабче за кратък тур по Босфора за 10 лири с фирма отдясно на моста, не помня името и. Корабчето беше с открита палуба и всички бяхме горе. Доста духаше, но пък гледката си заслужаваше. Късният следобед хванахме автобус до Еюп, от спирката пеша до Пиер Лоти. Имаше много хора, а гледката този път беше при залез. Погледахме Златния рог от високо и хванахме лифта до долу. Вечеряхме на Султан Ахмед и се прибрахме да отмаряме.
Вторият ден, неделя, беше определен за Азия с обичайните вече неща. Двуетажен автобус от Таксим до Бостанджъ. Седнахме и този път най-отпред на втория етаж, от където гледката по пътя беше невероятна. С тези красоти по пътя пътуването минава неусетно. Все едно си на панорамна обиколка на двата континента. Много неща се виждат за разлика ако си с ферибот. От последната спирка на автобуса тръгнахме по Баъдат. Добре, че Редеми беше предупредила за колоездачната обиколка този ден и имахме в предвид да се измъкнем по-раничко към Бостанджъ, докато не са затворили главните пътища. За което много и благодаря. На Баъдат, буквално на всяка пейка имаше полицаи и движението беше вече спряно. Когато минахме половината от булеварда попитахме полицаите до колко часа ще е спряно движението, тъй като вече бяхме много изморени. А те казаха, че в 5 часа ще пуснат движението. Това беше около 2 часа, което означаваше, че трябва да изминем целия булевард пеша до Кадъкьой, понеже нямахме време да чакаме до 5 часа. И така лека полека продължихме като по пътя хванахме и колоездачите, снимахме колоните, после минахме покрай стадиона на Фенер Бахче и явно имаше някакъв мач, понеже беше пълно с народ наоколо. На Кадъкьой вече изтощени, седнахме да хапнем гьозлемета с айран. Снимахме се на бика, обходихме пазарите и от най-крайния перон на автогарата, взехме автобус до Чамлъджа. Този път слезнахме на спирка Туристик Чамлъджа и с този вариант сякаш по-бързо стигнахме до горе. Полюбувахме се на Босфора, въздишахме на прекрасната гледка, видяхме няколко булки, послушахме музика от една импровизирана сцена, на която свиреха музиканти, помятахме на камерата /като преди това звъннахме на семейството да пусне камерата на Чамлъджа и те ни видяха – бяхме много щастливи/. Преди да започне да се стъмнява си тръгнахме като се спуснахме към спирка Чамлъджа, преди това минахме и през парка долу и хванахме автобус до Таксим. От там на Еминьоню, площад Султан Ахмед на свечеряване и се насочихме към така известния тук ресторант Ортаклар. Дори без да си вадя записките, по спомени от това, което бяхте обяснили тук, веднага го намерихме. Седнахме на втория етаж, донесоха ни веднага пърленка с люта разядка, насладихме се на вкусните кебапи и пиде. И понеже се подлютихме в повечко, но донесоха по един чбълков чай и ни обясниха, че той убивал лютото и е за сметка на заведението. Персоналът беше повече от любезен, на излизане ни дадоха магнитче с марката Ортаклар и ни цвъкнаха на ръцете лимонов сок. Така доволни и преяли се прибрахме.
Третият ден, понеделник, сутринта освободихме стаята, оставихме багажа в стаята за багажи и тръгнахме към Нишанташъ с автобус от Еминьоню до спирка Османбей /така вместо да хващаме първо до Таксим автобус, а после метро до Османбей с един транспорт стигнахме, а и има поне 5 номера, които ходят до там/. Разгледахме улиците Румели, Тешвикие, Вали Конаги и Абди Ипекджи /или както там се произнасят/ като последната улица е с най-луксозните магазини. Помотахме се, наснимахме се и хванахме метрото до 4.Левент, за да покажа на майка ми Сапфир. И тя беше на 4Д с хеликоптера и беше много впечатлена от видяното. От там на Таксим, Истиклял, хапнахме кумпири, пихме изцеден сок от портокал, ядохме ананас, влезнахме в катедралата Сан Антонио – такава тишина цареше вътре, за разлика от вън и така пеша до Египетския пазар. Е там направо не се дишаше от хора. Едвам се виждаха магазинчетата. Сякаш предните пъти не е имало толкова много народ. Взехме си багажа, минахме по Соукчешме и се насочихме към Хиподрума за снимки, там имаше количка с диня и тъй като това ми е любимия плод, с удоволствие се насладих на сладостта и, учудваща за това време на годината. Тъй като предната вечер нямахме място за кюнефе в Ортаклар, решихме сега да хапнем. Малко по-трудно го намерихме откъм Хиподрума, но с питане и до Цариград се стига Много добре си засладихме и отново ни черпаха с този страхотен ябълков чай. Персоналът много ни се зарадва, че идваме отново и им обещахме следващият път отново да отидем. След това взехме трамвая до Юсуфпаша, после метрото до автогарата, но слязохме преди това на Мол Форум, понеже първият път от там си взехме много хубава и евтина баклава от магазина Реал, но този път ударихме на камък – баклавата беше свършила. Но нищо, нали ще спрем на Хаджията. В 20.30 потеглихме за България. Малко ме подразни, че шофьорите пушеха и отваряха прозорците. И така, заспахме и като отворих очи – какво да видя – вече бяхме на границата. Това означаваше, че не сме спирали на Хаджията, а там винаги спират. Осъзнавам, че това е директна линия и че принципно превозвачът няма спирка на Арсланли, но много се ядосах. И какво беше разочарованието ми, че трябваше да се прибера вкъщи без баклава. Надеждата ми беше една – на фрии шопа да има баклава. И имаше – по 20 лири килото. Взехме си и се успокоихме. И така в 4 часа сутринта бяхме в Пловдив. Отново съм изпълнена с онези смесени чувства – щастие, че бях за пореден път в любимия ми град и тъга, че вече съм в България, която ми се вижда толкова сива. Но пък от друга страна ме чакаха малкото ми съкровище и любимият съпруг. Искам да се връщам в Истанбул поне по 2 пъти в годината, за да живея спокойно.
Много се увлякох в разказа си, надявам се да ме извините. Ето линк към снимките ми във фейсбук http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3822929575069.167997.13 … 617947&type=1
Вторият ден, неделя, беше определен за Азия с обичайните вече неща. Двуетажен автобус от Таксим до Бостанджъ. Седнахме и този път най-отпред на втория етаж, от където гледката по пътя беше невероятна. С тези красоти по пътя пътуването минава неусетно. Все едно си на панорамна обиколка на двата континента. Много неща се виждат за разлика ако си с ферибот. От последната спирка на автобуса тръгнахме по Баъдат. Добре, че Редеми беше предупредила за колоездачната обиколка този ден и имахме в предвид да се измъкнем по-раничко към Бостанджъ, докато не са затворили главните пътища. За което много и благодаря. На Баъдат, буквално на всяка пейка имаше полицаи и движението беше вече спряно. Когато минахме половината от булеварда попитахме полицаите до колко часа ще е спряно движението, тъй като вече бяхме много изморени. А те казаха, че в 5 часа ще пуснат движението. Това беше около 2 часа, което означаваше, че трябва да изминем целия булевард пеша до Кадъкьой, понеже нямахме време да чакаме до 5 часа. И така лека полека продължихме като по пътя хванахме и колоездачите, снимахме колоните, после минахме покрай стадиона на Фенер Бахче и явно имаше някакъв мач, понеже беше пълно с народ наоколо. На Кадъкьой вече изтощени, седнахме да хапнем гьозлемета с айран. Снимахме се на бика, обходихме пазарите и от най-крайния перон на автогарата, взехме автобус до Чамлъджа. Този път слезнахме на спирка Туристик Чамлъджа и с този вариант сякаш по-бързо стигнахме до горе. Полюбувахме се на Босфора, въздишахме на прекрасната гледка, видяхме няколко булки, послушахме музика от една импровизирана сцена, на която свиреха музиканти, помятахме на камерата /като преди това звъннахме на семейството да пусне камерата на Чамлъджа и те ни видяха – бяхме много щастливи/. Преди да започне да се стъмнява си тръгнахме като се спуснахме към спирка Чамлъджа, преди това минахме и през парка долу и хванахме автобус до Таксим. От там на Еминьоню, площад Султан Ахмед на свечеряване и се насочихме към така известния тук ресторант Ортаклар. Дори без да си вадя записките, по спомени от това, което бяхте обяснили тук, веднага го намерихме. Седнахме на втория етаж, донесоха ни веднага пърленка с люта разядка, насладихме се на вкусните кебапи и пиде. И понеже се подлютихме в повечко, но донесоха по един чбълков чай и ни обясниха, че той убивал лютото и е за сметка на заведението. Персоналът беше повече от любезен, на излизане ни дадоха магнитче с марката Ортаклар и ни цвъкнаха на ръцете лимонов сок. Така доволни и преяли се прибрахме.
Третият ден, понеделник, сутринта освободихме стаята, оставихме багажа в стаята за багажи и тръгнахме към Нишанташъ с автобус от Еминьоню до спирка Османбей /така вместо да хващаме първо до Таксим автобус, а после метро до Османбей с един транспорт стигнахме, а и има поне 5 номера, които ходят до там/. Разгледахме улиците Румели, Тешвикие, Вали Конаги и Абди Ипекджи /или както там се произнасят/ като последната улица е с най-луксозните магазини. Помотахме се, наснимахме се и хванахме метрото до 4.Левент, за да покажа на майка ми Сапфир. И тя беше на 4Д с хеликоптера и беше много впечатлена от видяното. От там на Таксим, Истиклял, хапнахме кумпири, пихме изцеден сок от портокал, ядохме ананас, влезнахме в катедралата Сан Антонио – такава тишина цареше вътре, за разлика от вън и така пеша до Египетския пазар. Е там направо не се дишаше от хора. Едвам се виждаха магазинчетата. Сякаш предните пъти не е имало толкова много народ. Взехме си багажа, минахме по Соукчешме и се насочихме към Хиподрума за снимки, там имаше количка с диня и тъй като това ми е любимия плод, с удоволствие се насладих на сладостта и, учудваща за това време на годината. Тъй като предната вечер нямахме място за кюнефе в Ортаклар, решихме сега да хапнем. Малко по-трудно го намерихме откъм Хиподрума, но с питане и до Цариград се стига Много добре си засладихме и отново ни черпаха с този страхотен ябълков чай. Персоналът много ни се зарадва, че идваме отново и им обещахме следващият път отново да отидем. След това взехме трамвая до Юсуфпаша, после метрото до автогарата, но слязохме преди това на Мол Форум, понеже първият път от там си взехме много хубава и евтина баклава от магазина Реал, но този път ударихме на камък – баклавата беше свършила. Но нищо, нали ще спрем на Хаджията. В 20.30 потеглихме за България. Малко ме подразни, че шофьорите пушеха и отваряха прозорците. И така, заспахме и като отворих очи – какво да видя – вече бяхме на границата. Това означаваше, че не сме спирали на Хаджията, а там винаги спират. Осъзнавам, че това е директна линия и че принципно превозвачът няма спирка на Арсланли, но много се ядосах. И какво беше разочарованието ми, че трябваше да се прибера вкъщи без баклава. Надеждата ми беше една – на фрии шопа да има баклава. И имаше – по 20 лири килото. Взехме си и се успокоихме. И така в 4 часа сутринта бяхме в Пловдив. Отново съм изпълнена с онези смесени чувства – щастие, че бях за пореден път в любимия ми град и тъга, че вече съм в България, която ми се вижда толкова сива. Но пък от друга страна ме чакаха малкото ми съкровище и любимият съпруг. Искам да се връщам в Истанбул поне по 2 пъти в годината, за да живея спокойно.
Много се увлякох в разказа си, надявам се да ме извините. Ето линк към снимките ми във фейсбук http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3822929575069.167997.13 … 617947&type=1
ivelina666, всичко това сте го обиколили за три дни- ти ми скри шапката 
, браво!
отивам да гледам снимки.
ауууу, с какво я хранищ тази коса?
, браво!отивам да гледам снимки.
ауууу, с какво я хранищ тази коса?
Ами да за 3 дни, но такава мускулна треска имахме, че... още ми държи
А за косата, тя сама си расте, аз нищо не и правя, даже рядко я стрижа 
Браво! Много сте обикаляли! Чак ме е срам, че уж цял ден ходим, а виждаме толкова малко. А кога сте били? Щом лалетата са прецъфтели, явно сте били след нас (19-22 април), а якето как добре си го закопчала 
. Явно е било студено.
Чак ме е срам, че уж цял ден ходим, а виждаме толкова малко. А кога сте били? Щом лалетата са прецъфтели, явно сте били след нас (19-22 април), а якето как добре си го закопчала . Явно е било студено.Бяхме от 28-30 април, използвахме почивните дни. И уж беше 20 градуса и слънчево, а така и не се съблакохме, все духаше и не ми се рискуваше, че аз съм много зиморничева. А първият ден в Емиргян бяхме рано сутринта и още беше студеничко.
ivelina666 страхотно
Особено много ми хареса изречението...
Искам да се връщам в Истанбул поне по 2 пъти в годината, за да живея спокойно.
И аз искам да заведа мама, а после и детето, защото мисля, че има вече доста неща в Истанбул, които ще са страшно интересни за децата
Отивам да гледам и снимките
Снимките са страхотни - Браво
Таня67, тя пише, че са били по времето на
колоездачната обиколка, а тя беше миналия
уикенд, май
Особено много ми хареса изречението...
Искам да се връщам в Истанбул поне по 2 пъти в годината, за да живея спокойно.
И аз искам да заведа мама, а после и детето, защото мисля, че има вече доста неща в Истанбул, които ще са страшно интересни за децата
Отивам да гледам и снимките
Снимките са страхотни - Браво
Таня67, тя пише, че са били по времето на
колоездачната обиколка, а тя беше миналия
уикенд, май
Явно е било по-студено. Ние бяхме с летни дрехи. Аз като по-зиморничава не си съблякох лятното сако, но мъжа ми беше по риза. Дори завидях на чужденците, които бяха по сандали, защото моите крака се свариха в затворените обувки, макар и сложени на босо. Само на връщане от Принцовите острови позамръзнахме, но точно тогава много се раздуха и заваля.
Идвам да се запиша и аз в темата, за да я следя, ей така от любопитство.
Ходила съм само 1 път на екскурзия преди 3 год май беше..4 Тази пак ще ходя, този път ще видим различни неща от предишните.
Видях малко от сайта на Аквариума, разказваха ми, че е мн хубав и за там съм се писала да вървя...май няма да съжалявам
Ходила съм само 1 път на екскурзия преди 3 год май беше..4
Тази пак ще ходя, този път ще видим различни неща от предишните.Видях малко от сайта на Аквариума, разказваха ми, че е мн хубав и за там съм се писала да вървя...май няма да съжалявам
ivelina666 , много ми хареса разказа ти! Доста места сте посетили, което е страхотно! 
С теб сме били горе долу по едно и също време и сме яли едни и същи неща. И ние останахме много доволни от Ортаклар. Благодарение на тази тема разбрах за този хубав ресторант. Ще се пробвам да ви кача някоя и друга снимка. Да видим дали ще се получи.
Гара Сиркеджи
Тези ги видяхме в двора на Топкапъ
С теб сме били горе долу по едно и също време и сме яли едни и същи неща. И ние останахме много доволни от Ортаклар. Благодарение на тази тема разбрах за този хубав ресторант. Ще се пробвам да ви кача някоя и друга снимка. Да видим дали ще се получи. Гара Сиркеджи
Тези ги видяхме в двора на Топкапъ
