Кремация на мъртвородените бебенца

Моето детенце се води живородено с име и ЕГН, но все пак заставам зад каузата!

Мила Марта,

искам да изкажа мнението си, може би ще ти се стори странно, но....
Когато родих бебето си мъртво се учудих, че по закон в Канада ние трябва да погребем детето си или да го кремираме. Знам, че в БГ не е така. Взимат ти го и ти не знаеш какво е станало с него.Така исках да стане.  За нас  всичко беше  ужасно тъжно, да се прибереш вкъщи с празни ръце, а на всичкото това и да мислиш за погребение. Не искахме  нищо да ни напомня за това страдание и затова се решихме на кремация. Да, но и това щеше да ни отвори раната наново както казваш ти. В момента праха на моето дете стои в траурната агенция вече трети месец. Не искам да го нося вкъщи, точно за да не ни отвори спомените и раната отново да заболи всички ни, че даже и децата ни. Не можем да вземем решение какво да направим , но всъщност решихме да го разпръснем над езерото и да намери покой някакси. Това е, просто трябва да намерим някакви  сили и да го вземем. Уверявам те, че така човек по-лесно преодолява всичката тази загуба като не ти напомня нищо за този тежък момент, но все пак колкото хора- толкова и мнения. Това детенце  никога  до дните ми няма да излезе от съзнанието ми, то остава в сърцето ми завинаги, но с това  -  ако няма видими неща от него по-леко  се живее, а и в децата ми няма да остане такава травма, отколкото да виждат всеки ден урната с прах, сложена някъде изкъщи.
 

Бебето ми се роди мъртво и още след раждането лекаря ме попита ще го вземе ли за погребение или ще го оставим в болницата? В Пловдив.

a_tita, съжалявам за загубата ви...  

Но всички сме различни, имаме различни начини за скърбене и за сбогуване.
Твърдо знам, че за мен не е така, както казваш; знам, че и за други родители не е. Не мога да приема, че детето, което съм отгледала в собственото си тяло, е "биологичен отпадък", освен това си го искам при себе си, у дома, искам да имам нещо от нея самата, а не просто мъгливи спомени; искам и дъщеря ми да знае за това дете и да говорим за него, да бъде част от живота ни...

Не ми се иска тук да го превръщаме в дискусия "за" или "против". Идеята не е да задължаваме родителите, а да им дадем тази възможност. И ще се радвам, ако някой подкрепи идеята. Иначе ще си я водя и сама тази битка.

elliee, а има ли акт за раждане? Дали това е практика?

Не, акт не са ми дали, но то и не е живородено. Просто лекарят ме попита как искаме. Дори не знаех, че има такъв вариант. После само  регистрираха, че е имало раждане, но не искаха име.

Марта, не мисля че се заформя дискусия, просто a_tita е споделила мнението си. Човек никога не знае как би могъл да реагира в такава ситуация, а и на никой не го пожелавам.

На мен ми беше ужасно тежко и някакси не можех точно да възприема какво се случва с мен. В началото и аз не исках да го вземаме, представиха ми го като "служебно погребение", но в последствие се оказа, че роднините ми са го взели и сега си има гробче в Бакърена фабрика. За съжаление още не съм ходила, тъй като всички са решили, че трябва да ми дават акъл и да не знам къде е, но това е утеха за мен, че не е захвърлен някъде.

Аз твърдо заставам зад каузата!
Бях бременна в 5 месец,когато сърчицето му спря и трябваше да го родя... Тук,в Германия за тези малки душички има специално място на гробището с красива склуптура и надпис,че тук почиват децата "звездички".....Два пъти годишно се събират всички родители с тази обща коварна съдба...
Аз често ходя там...и след това се чувствам по-добре и знам че детето ми е там ,а не захвърлено някъде като "биологичен отпадък".

Мисля, че идеята за кампанията е много добра. Родителите трябва да имат право на избор. Желая сили и успех!

Категорично заставам зад теб, Коте Марта! Когато попитах за телцето в ужасната болница в Пловдив, отговорът беше меко казано потресаващ. Цитирам: "Че защо ви е? Да си направите гроб, за да ходите да плачете там. Само да се травмирате!" Все едно иначе нямаше да плачем и все едно вече не бяхме травмирани... Смятам, че наистина родителите трябва да имат право на мнение! Все пак става въпрос за собствената рожба.

Насреща съм, когато стане нужно да споделя личната си история...

П.С. Поздравления за силата и куража да се бориш с нашите институции. 

Моето момче се роди в Майчин дом в София и ни разрешиха да го кремираме. Не знаех, че е имало някакви затруднения в тази насока. Но става въпрос за 2004 г.
Просто след като ни съобщиха и казаха, че ще има аутопсия, ги попитах дали може да вземем тялото. Казаха, че въпреки, че досега не е имало такъв случай , нямало проблем.
Оф, извинявам се. Явно проблемът е, когато бебето няма име и ЕГН. Моето беше много недоносено и се водеше само с номер до седмия ден, но след това си е вписан...
Иначе съм абсолютно съгласна, че трябва да се дават на родителите техните деца. Недопустимо е да се третират като биологичен отпадък.

Моето момиченце се роди мъртво и ако имаше такъв вариант, бих го предпочела пред неизвестността какво точно се случва с телцето  
"биологичен отпадък" - та аз съм го носила, чакала, обичала..... Кой ги измисля тези определения не знам, но не се съобразява изобщо с чувствата на родителите  
Заставам зад идеята да се даде избор на семействата  

Заставам зад каузата родителите да има избор какво да направят със телцата на своите бебчета. Аз загубих моето бебче 2010 година декември месец, това се случи на 24 декември 2010 година в Майчин дом. Роди се по рано и затова го сложиха веднага в кувьоз. Седем дена стоя без име, защото не се знаеше какво ще стане, предвид малките грамажи, които се роди. Бориха си докторите от Неонатологията два месеца. Направиха всичко възможно, за да живее, както се бориха и за другите бебета там. Но за съжаление моето бебенце не можа да се пребори. Когато ни извикаха да го видим за последно докторката ни попита дали искам да си го вземем. Бях твърда, че ще си вземем детето и ще го погребем в семеен гроб. Не ми даде сърце да го оставя там и след време да се чудя какво са направили с него. Все пак то е моето дете, а не е "Биологичен отпадък".

Не съм преживяла този кошмар, но подкрепям правото на избор на родителите.
Биологичен отпадък... 

Родителите трябва да имат избор!Аз направих своя,може би ще съжалявам, но поне аз решавах.
Не може човече, което си чакал с толкова обич да е биологичен отпадък

И аз мисля така.

Момичета, няколко дни не бях влизала и колко хубаво ми стана да видя толкова много подкрепящи мнения. В момента тече подготовката за кампанията, ще ви държа в течение.
Благодаря ви 

Коте, всъщност ние трябва да ти благодарим. За инициативата и за силата ти.

ако имаш нужда от помощ,относно кампанията,пиши
Само ние знаем ,какво е да си усещал,мечтал,дори говорил на малкото човече в нас...и колко щастливи сме били...за мен ,моето ангелче беше и винаги ще бъде част от мен.Не искам и да си помислям дори ,че тази част е можела да бъде отнета от мен и да не знам къде е...за всички 

Заставам зад каузата
Само да споделя,че едно майче което наскоро загуби близначките си роди в малко провинциално градче...за съжаление едната близначка почина почити веднага след раждането,а другата 15 дни по-късно вече в Русенска болница.Та на момичето и позволиха да вземе трупа на първото си дете и да го погребе или кремира въпреки че нямаха акт за раждане и име на детето.

Аз раждах в Пловдив миналата година, след раждането ми донесоха една бланка (някаква декларация), че съм съгласна на аутопсия и след това кремация, но си ме питаха дали съм съгласна ...не стана въпрос какво става ако не се съглася или просто не си спомням...но никой по никакъв начин не ми е казвал, че бебето ми е биологичен отпадък...намирам го за много грозно...за болницата реално пада в тази графа, но на мен тази квалификация ми я спестиха...в интерес на истината това ми спести една голяма доза страдание покрай вземането на бебето и погребението...аз даже не съм я виждала, но предпочитам така да мога да си запазя представата за нея хубавичко русоляво момиченце. Лично подкрепям идеята да се  дава право на избор на родителите, защото много хора биха искали да си вземат детето, а явно практиката е да не им се позволява.

Когато това се случи
http://dnes.dir.bg/news/blagoevgrad-bolnitza-abort-sanitar-zarodish-10771918
сън не ме хвана да мисля как се чувстват жените преживели това.
Не и стига на милата мъката,но да разбере,че това там може да е нейното дете...
Никой не го заслужава

Ужас е това....и аз бях чела подобен материал,за съжаление обаче мисля ,че това не е единственият случай....

Всъщност в София е единственият крематориум на Балканския полуостров и тук има проблем с кремацията на "местно равнище", така да се каже, защото в документите за кремация се изисква име, ЕГН и т.н.
Възможно е някои бебета да могат да се погребат, но със сигурност не е практика.

Дойде време. На 13.06. в 9.30 ч. ще внесем официално искане за промяна на наредбата в МЗ. Моля, ако някой се чувства съпричастен към каузата, и иска да разкаже историята си - в писмен вид, анонимно или с инициали, да ми пише ЛС - независимо дали живеете в България или чужбина. Много ще съм благодарна!!!   

Момичета, сега е моментът да се направи нещо. Аз изпратих своята история на Котка Марта. Колкото и болезнено да е, трябва да се върнем назад и да говорим за това. Дължим го на рожбите си. Дължим го на родителите, които трябва да имат избор...

The sorceress

И тук да го кажа... много, много ти благодаря, че си готова да споделиш това!
Знам, че родители като нас за съжаление ще има и занапред, но можем поне малко да им помогнем, за да е по-лека травмата им...

Коте, наистина ние трябва да ти благодарим за инициативата!

    Котката Марта, имаш и моята история, използвай я както намериш за добре.

Изпратих и моята история.Дано помогнем за едно по-добро бъдеще!

Момичета, благодаря ви! 
Ще се радвам, ако получа историята на още една чужбинска мама, на която са дали да си гушка бебето и да се сбогува с него по добър начин - просто за контраст.
На мен за това ми е най-мъчно - че макар че си подържах бебето, не посмях да поискам да я гушна - бяха я сложили на корема ми, докато ме шият, и после я взеха... а аз исках да я гушкам и да я разгледам, да запомня как изглежда, да й говоря...
Затова ще се радвам някой да разкаже, че има и друг начин, освен този, на който сме свикнали тук.

Аз пък, като чета тая тема и...чувствам се ужасно. Аз не поисках да видя бебчето си. Мислех, че няма да издържа да я гушна, да я видя, да я запомня... А сега мисля, че толкова неща съм приела стоически в живота си, че трябваше да го направя. Трябваше да я гушна заради нея, а не да мисля за себе си...

Еличка, и аз не пожелах и сега ми е много мъчно ...  Така е трябвало, знам ли какво да си мисля. Прегръщам ви, момичета!

Ами затова ще се борим за подобряване на болничните практики, за да имат родителите повече подкрепа и насока, повече лично пространство и възможност да се сбогуват добре с децата си... 

Да но в в моя случай дори не знам каква е болничната практика. Аз ги помолих да не ми го показват, че няма да издържа. А трябваше да не мисля за себе си.

Те болничните практики в Европейските държави са нормални, само българските са варварски.

А иначе... то пак щеше да е за теб... изследванията сочат, че родителите, които са видели/държали/имат снимки на децата си/погребали са ги... изобщо, имат спомени с тях и време, прекарано заедно, се възстановяват по-добре...
Това съм го учила и виждала с очите си още като студентка, не съм и предполагала, че ме чака и мен... но много се бях впечатлила...

Съжалявам, надявам се да не звуча... научно и не-емоционално...

В такъв случай може би е добре да се помисли и за подкрепа от психолог. Имам предвид болниците да предлагат такъв вид помощ на майките. На мен лично щеше да ми свърши добра работа, а не след две години да изпадам в нервни кризи. Много има какво да се желае в тази посока.


Може би, когато си се сбогувала с него няма вечно да те преследва мисълта, че не си го погледнала и не си поискала да го докоснеш ... Много е тежко и тъжно, за съжаление в такъв момент не може да се прецени трезво. Накараха ме да подпиша, че не искам да го видя и това е ... А така ми тежи! 

Да. Аз правя Фондация за подкрепа на родители. Още сме в подготвителната фаза. Проектите включват и това... както и обучение на мед. персонал, съпорт групи за родители, издаване на литература/брошури и др.

Знаеш ли, съпругът на една от мамите тук помня, че направи фондация, "Живот за България" мисля, че се казваше. Не мога да кажа точно с какво се занимават, в смисъл дали нещата, с които са се захванали обхващат точно този аспект от загубата или са по - точно към лекарските грешки, но може би ще ти е от полза да се свържеш с него.

Чувала съм ги. Ще се ориентирам и може и да се свържа. Те правиха протестите за починалите при раждане майки. Благодаря

Котката Марта,
аз съм една чужбинска мама, която наскоро загуби рожбата си.  Понеже искаш още някой да се изкаже за това как стоят нещата извън БГ, ето аз ще споделя нещо, което е в Канада. Няма да говоря за чувствата, защото на всяка една са ни понятни , за съжаление, но подкрепям идеята , че всяка майка трябва да има избор, когато това се случи.
И така, вече знаех, че бебето е починало и че трябва да предизвикат нормално раждане. Предварително ме попитаха дали искаме двамата с мъжа ми (и той присъства) да ни покажат бебето. Ние отказахме- така решихме (въпрос на личен избор).Направиха абсолютно всичко необходимо за мене аз да не усетя въобще болка. Сложиха ми епидурал. Това беше най-безболезненото ми раждане, а всъщност най- болезненото (. По време на раждането пак ме попитаха дали искам да го видя. Когато се роди отново, аз пак отказах и го отнесоха нанякъде. Когато стана 7 часа сутринта дойде за последен път акушерката да пита дали не съм си променила мнението случайно и аз за пореден път казах "не".
Тогава  тя ми каза следното: че в Канада за всички бебета се отнася, за живи и мъртви, че се снимат. Естествено на живите бебенца на изписването се дава  албум със първите му снимки на лице, отпечатъци на крачета и ръчичики  за спомен. Мъртвите бебенца също се заснимат, даже повече снимки се правят и всичко това остава в архива на болницата во веки веков.Жената ми каза имали сме случаи хора да идват след 20 години , за да видят как е изглеждала рожбата им, затова се пази завинаги.Така, че моето бебенце си стои там на снимки, обаче и аз винаги, когато реша мога да отида и да го видя, но не искам, защото аз исках да видя и гушна моето бебе живо, а не бездиханно. Въпросът е, че тук се предоставя отново избор.
Може би това е начин да се постигне нещо в БГ в тази насока, ако решите. Няма да забравя и съпорт-групите също, коите са много важни в този момент и социалните работници, които пристигнаха още , докато ме настаниха в болницата.
Това е.
Желая ви успех  в тази нелека борба!

tita_a, благодаря ти, че сподели 
Специално тази кампания ще се концентрира основно върху промяната на законодателството за погребенията и кремациите.
Когато моята Фондация започне дейност, ще има най-различни проекти, с които да се опитаме да се доближим до опита на хората по "белия свят"...
Затова търся история на майка от чужбина, чието бебенце е погребано или кремирано и как точно се е случило това, какво е било отношението на мед. персонал, дали за майката това е утеха и дали й помага да се възстанови по-добре...

Котката Марта, ето тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=305468.15  разказа на друга чужбинска мама. Знам че едва ли ще може да го използваш, все пак тя не ти е разрешила лично, но все пак..

 Не съм влизала и не съм писала много отдавна... Тази тема ме върна назад... Мен ме накараха да се подпиша,че се отказвам от тялото на детенцето... Не знаех на кой свят съм тогава, изобщо не съм си задавала въпроса има ли и друг начин... Трябваше да има избор...

Котката Марта наистина трябва да се предоставя избор на родителите.
Аз навремето се подписах, че отказвам да видя бебетата, но физически не можех да го направя.
Може би практиката, която описа A_tita е най-вярната, снимки, които родителите в по-късен момент винаги могат да видят и право на избор бебетата да бъдат ккремирани.

Заобикалях темата. Напоследък съм се капсулирала и не влизам много често тук. Не пиша, но това е тема, която е много болезнена и лична за всяка от нас.
Котката Марта, съжалявам че и ти се озова в редиците на най-тъжните. Приеми и моите съболезнования за загубата на твоето момиченце. 
Може би човек е най-жаден да търси справедливостта непосредствено след загубата. Дано битката, която повеждаш да бъде успешна.
Ще трябва да върна моят живот назад, за да помогна за каузата, с която се нагърбваш. С решението да бъда приведена спешно за операция, видях че има хора на които им пука за живота на другите. Но дотолкова, че просто изпълниха мисията си да спасят живота на майката. То и това продължи точно два дни де, за да се види нечовешкия контраст в отношението. Единственият проблем при добрите в моя случай беше, че се възползваха от оперираният ми корем, за да го ползват като предтекст, че не мога да видя детенцето си. Роди се живо и си има ЕГН, но въпреки това отказаха да ми го покажат. Поискаха таткото да го види. Самият факт, че наредиха кой каква нужда и роля ще изиграе в случая в раздялата с нашето детенце, е много травмиращ. И за двама ни. За мен, че не го видях, не го докоснах, не го помилвах, не го запечатах в съзнанието си. За таткото, че без подготовка го метнаха да види едно омотано в тръби малко човече, което не беше сред живите вече.  Аз все още не мога да се примиря с този факт, таткото все още не може да се отърси от спомена и не говори по въпроса.
Другото - тестето с документи, които беше належащо да подпиша заедно с информацията за загубата. Повечето касаеха медицинското обгрижване за краткия му живот (подписвайки, доста неща ми се сториха невъзможни да са се случили, но ако това ще даде ресурс да има средства за другите бебенца в неонатологията - заслужава си.) И другото, касаещо решението което трябва да  вземеш без мисъл и размисъл. Сякаш е включен хронометър. Какво да се случи с телцето. И някак усещането (не е изказано директно) за натиск, че това ще бъде единствено бреме.
Може и още неща да бъдат написани, но те са изключително субективни - след загубата на детенцето си и след реанимационното обгрижване попаднах на изключително невъзпитан и некумикативен персонал. Това нещо обаче не подлежи на законова рамка. Все пак, ако родителите, преживели загуба не се използват за обучаване в мед. умения на студентите, би било добре. Те не се приемат като живи хора, а като някакви живи манекени. Точно от тази практика едва ли имат нужда и двете страни.

рони, благодаря ти от все сърце.
момичета, ще сложим разказите ви в прес-папката за журналистите, анонимно.
нефертити, ти си си написала името, да го оставя ли?

Протестът, с който ще отбележим внасянето на писмото в МЗ, ще се състои на 13.06. от 9.30 ч. пред МЗ в София. Ние ще сме там от 9. Ако някой иска, може да мине на път за работа и да си вземе един лилав балон, който да пусне по-късно в памет на дечицата ни.
От 11 е пресконференцията в БТА.

Прегръщам ви и ви благодаря за подкрепата!

Здравейте,бих искала да споделя своя горчив опит.Това се случи през 2005,тогава живеех в САЩ. Ще ви спестя ужасните подробности, свързани със загубата на нашето бебе, но ще ви опиша как се отнасят там към родителите преживяли загуба. Не са ме питали дали искам да видя бебето си, а направо ми го донесоха след раждането /явно е такава практиката там/. Беше измито и повито и изглеждаше сякаш просто е заспало...Попитаха ме каква религия изповядвам и ми предложиха да потърсят  някого, с когото мога да поговоря за случилото се. Бяха изключително любезни и ми дадоха достатъчно време да се сбогувам с бебето си. После ми казаха за снимките и отпечатъците от крачетата, и че е въпрос на избор дали ще ги взема или не. Въпреки първоначалния ми отказ, впоследствие ги взех, но вярвайте ми и до ден днешен не смея да изкарам снимките/ не знам дали някога ще събера сили/. По-късно бях откарана в най-отдалечената част на отделението, за да не-чувам плача на другите бебета. Беше ми издаден смъртен акт с името на бебето. Съпругът ми се зае с намирането на погребална агенция, която получи тялото от болницата и извърши кремацията.
 Всичко това беше изключително болезнено за мен. Запечатала всеки един момент, всяка секунда  в съзнанието си, но не съжалявам, че се сбогувах с моето ангелче и се надявам някой ден да се срещнем някъде...
Подкрепям каузата ви момичета и ви желая успех!

Да, ако сметнеш за необходимо остави го.

Коте, далеч съм от София и няма да се включа, но от сърце желая успех на каузата! Ако ти трябват още имена - и аз нямам нищо против моето да стои под историята ми. Не си спомням написах ли ти го обаче?

Коте, моето дете беше живо когато родих и живя повече от месец и твърдо заставам зад каузата!!! През тези 44 дена които тя живя беше в болницата в кувьоз в интензивен сектор. За това време ме допуснаха само 3 пъти да я видя и то с много уговорки, като това беше първите 20-25 дни, след това лекуващата неонатоложка просто каза, че не е препоръчително да виждам детето, защото с всеки изминал ден тя отслабваше и не приличаше на себе си. Да, но това си беше моето дете и не смятам, че някой трябваше да взема такива решения вместо мен. Както и да е всеки ден звъняхме за състоянието й, като разбира се не ни отказваха информация. На 11.09. миналата година звъннаха на съпруга ми, че момиченцето ни е починало. В този момент, не можех да реагирам, но на следващия ден попитах мъжа ми дали са ни викали за подписи, дали са го питали какво ще правим с телцето, но той категорично каза че такива въпроси не са дискутирали. Детето е било изпратено за аутопсия и след това дори и не искам да си помисля какво е станало. Аз така или иначе исках аутопсия за да разбера все пак какво се е случило, но исках и да си вземем телцето и да си го погребем. Смятам че при едно такова решение трябва да се иска съгласието и на двамата родители, но никой не ни потърси повече след новината за смъртта. Единствено след месец го извикаха да си вземем епикризата. Исках да се сбогувам с нея и да си погребем както си е редно и това цял живот ще ми тежи на съвестта. Няма снимки, няма психолози, няма нищо.....единственото с което си тръгнах беше един отпечатък от стъпалото на крачето й, розовата лента, която беше на ръката след раждането и спомена който ще бъде вечен.
Съжалявам, че не мога да дойда на протеста, доста съм далече от София, но изцяло заставам за каузата ти! Създаването на подобен вид дейност на работа на психолози с родители преживели загуба и създаване право на избор за това което се случва с децата ни ще е една стъпка към развитие в държавата и ти желая успех 

joli24 странно, моята бебка се роди жива и живя 16 дни (герой) и когато ми се обадиха от болницата, тъкмо са били станали и кръвните и изследвания, ни попитаха искаме ли да я видим, но имахме 3 часа време отпуснато преди да я пратят за аутопсия,а аз нямах сили да проумея какво чувам камо ли да пътувам до плевен, но както и да е... не я видях за последно но на следвашия ден ни искаха в 9 да сме в болницата за да си поемем отговорност за телцето, посъветваха ни да го оставим на агенция да го погребе и да не се занимаваме.... послушах ги.. и ми е гадно, нооо поне знам че аз сама съм си го направила.
Успех на каузата!!! За да имат всички родители право на избор, дори и да сгрешат

Момичета, ето сайта на инциативата, който по-късно ще стане сайт на Фондацията.
http://poppies-for-mary.org/
Моля, още не разпространявайте сайта, официално го пускаме утре.
Можете да видите как сме представили разказите, дано да се чувствате добре така.
joli24, ще имаш ли нещо против да качим и твоя разказ?

Стискайте ни палци за утре. От 8.30 съм в сутрешния блок на Нова, после ще се телепортирам пред МЗ.

Rossy на нас през цялото време докато беше жива Йоанка всички около нас, включително и лекарите се опитваха да ни втълпят колко не трябва да се натоварваме с погребения и обслужване на гроб, а да я оставим там и те да си й направят "всичко по служебен път".

Коте, разбира се че може да го качиш само с тая забележка, че искам да вметна, че не съм на 100 % сигурна в разговора между лекарката и съпруга ми, тъй като беше по телефона, аз не присъствах и въпреки че му вярвам, винаги си имам едно наум.  Именно затова подчертах, че трябва да се иска съгласието и на двамата родители и най-вече на майката, защото всички знаем една бременност за кого какво значи.
Стискаме палци дано нешичко поне в тая държавица се промени 

aaa извинявай грешно съм разбрала   

joli24, благодаря!

Разказите са просто ... ужасяващи!
Не мога да намеря други думи за това, което сте преживели!
Промяната е нужна, заради всички жени и момичета, които за съжаление ще минат през това!
Дано поне за тях да има по - човешко отношение ...

Коте, а защо като отида на ПЕТИЦИЯ в сайта, всъщност ми се отваря страничка с разни други петиции?

защото още не е качена, утре сутрин ще е live

Момичета, прочетох разказите и ми стана много мъчно за вас, за това, през какво сте преминали. Прегръщам ви силно!

 Четох и плаках и продължавам да плача с вас. Всяка една история е част от моята история, част от самата мен. Седемнадесет години вече не мога да се примиря с това определение "биологичен отпадък". Няма ден, в който да не съм си блъскала главата с въпроси къде изпратиха детето ми, какво се случи с него. Дори в дните, когато родих другите си двама сина не успях да им се зарадвам напълно, защото пак се питах " какъв ли щеще да е  сина, който дори не видях?"
 Благодарна съм на лекаря, който ме изроди тогава, който с риск за себе си ми изкара да видя поне епикризата от аутопсията, защото в онези години ( 15.09.1995 ) дори това неможеше да бъде дадено на родителите.
 Подкрепям ви напълно силни момичета и страдам с всяка една от вас.

Момичета, подписахте ли петицията?

Прегръщам ви 

Разбира се  дори го сложих на стената си във фейсбук и помолих всички мои приятели да се включат. Дано наистина всички заедно успеем 

Сложих призив и в подписа си. Не знам дали точно така трябва да звучи. При по-добра идея, ще го редактирам своевременно.

И аз така    

Момичета,случайно попаднах на тази тема и сърцето ме заболя от толкова тъжни истории Моите съболезнования на всички.За мен също е недопустимо това малко човече,нямало шанса да живее,да бъде третирано с това грозно и оскърбително наименование,дори няма да го споменавам.С две сърце подкрепям петицията и ще се опитам да я разпространя.Желая ви сили и успех.
     

И аз ви подкрепих момичета

и аз и аз 

И аз подписах.

п.п. Рони, позволих си да те копирам

Имате и моята подкрепа
Искрено ви пожелавам успех!

И аз подписах . Моята Ели живя 2 дни , а дори не ми дадоха да я видя после.

Здравейте, повдигам темата, защото сигурно вече ви е писнало от мен 

Искам да ви помоля отново да отделите 1 минута, за да подпишете петицията наново и да я разпространите в социалните медии. Миналата година петицията отиваше в МЗ, МП и МРРБ и постигна своята цел - вече имаме положителни становища от трите министерства. Законът, обаче, не можа да се гласува поради разпадането на НС през януари, последваха избори и... знаете.
Затова през есента ще направим втори опит за внасяне на законопроекта в НС, а дотогава искаме пак да повдигнем темата в обществото - планираме събития през цялото лято.

Днес е 13. юни - 1 година от първоначалния протест пред МЗ. По този случай Фондацията и БХК обявават този ден за

Ден, посветен на перинаталната загуба, в който ще почитаме и ще си спомняме за нашите бебенца и ще подаваме ръка на родителите, тръгнали по този тежък път след нас.

Моля ви, отидете да подпишете отново петицията, този път е адресирана до Народното събрание и Министерския съвет и подписите ще се събират до есента, когато ще ги внесем в НС заедно със законопроекта.

http://www.peticiq.com/sprete-izgarianeto-na-myrtvorodenite-bebeta

Ако живеете в чужбина, можете да помолите приятелите си да подпишат петицията на английски език ето тук:

http://www.thepetitionsite.com/760/741/019/stop-the-incineration … biological-waste/

Още веднъж ви благодаря,
Яна

     

Готово!

Коте, никога няма да ни писне. Страхотно е ,че някой прави нещо, което ние по ред причини не сме направили досега , а отдавна е било нужно! Гуш!

Възхищавам ти се за това, което се мъчиш да постигнеш! И правя всичко по силите си да помогна.
Никой не е застрахован за съжаление и е редно повече хора да се включат, за да се поправи тази несправедливост!

Подписах се.
Дано начинанието успее. 

Подписах се и започвам да я разпространявам. Трябва да се успее. Загубих моя прекрасен син Маргарит преди 23 години. Това което ми помогна да оцелея бяха мъжът ми, другите ни деца и той. Когато има къде да отидеш за да му разкажеш как са братята и сестра му, да хапнете торта на рождения му ден,  да си поплачеш просто защото ти е много тежко някак ти олеква, някак го усещаш. Никой няма право да ви лиши от това.  Стискам палци за успех.

Здравейте,
искам да ви поканя на откриването на изложбата "1300 грама" в подкрепа на кампанията "Децата ни не са биологичен отпадък". Изложбата ще се намира в +това (София, ул. Марин Дринов 30) от 05.11.-25.11.2013 год.
Откриването е във вторник, 05.11. от 19 часа.
Снимани са родители, преживели загуба, и предмети, свързани с тази загуба.

Повече за изложбата: ТУК.



При интерес и желание от страна на някого да организира показване на изложбата и в други градове, ще се радваме да я направим "пътуваща". Пишете ми.

Много ми се щеше да мога да разгледам изложбата, не оставайки безразлична към собствената си и на другите болка, но по ред тривиални причини не бих могла. Подписах петицията, съпътстваща мероприятието и дано съм била поне малко полезна в инициативата!

Само да кажа за всички, които няма да могат да дойдат на откриването, че изложбата ще може да се види всеки ден в +това до 25.11., така че имате време

Подписах и съм ЗА Петицията.Доста ми е тежко да се връщам 8 г назад.Даже сега на 31-ви ноември срещу 1-ви декември беше кошмара

Това е абсолютно скандален случай. Дори не знам дали е единствен, или това са единствените родители, събрали сили да си търсят правата...

Аз също търся права, но вече не вярвам да се случи нещо различно от случващото се по принцип ... Понякога дори се чудя има ли смисъл ...

Пиша, за да се похваля, че получихме подарък за втория рожден ден на Мери -


Стискайте палци нещо да не се прецака пак. Както го виждам, е въпрос на месец-два да го гласуват! 

Котката Марта, поздравления, за това, че успя!
Аз не съм преживяла подобна загуба, слава Богу, но подписах петицията и се надявам да дадат на хората право на избор.
Всеки има право да направи това, което смята за правилно в тежък момент и не може да му отнемат избора. Поне според мен.
Още веднъж поздравления, много труд положи

Котката Марта голям поклон пред теб и усилията които положи. Дано да не се обърка нещо и да го приемат както трябва.   

Поздравления, Коте! И поклон пред усилията, силата и волята ти!

Поздравленията после, сега стискайтв палци!