- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
За песимизма
як тупаник пере тука 
време е да си обирам крушите
оптимизмът ми леко ме поизостави като си представих как бг мамата крачи решително и смело, въоръжена до зъби и млатеща всичко де що е посмяло да свие леко перките
------
естел, ако проблемът е наистина сериозен, може би да се обърнеш към специалист, един метод е биофидбек. много набързо и накратко:
http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=26&article_i … 73&sub_page=4
време е да си обирам крушите
оптимизмът ми леко ме поизостави като си представих как бг мамата крачи решително и смело, въоръжена до зъби и млатеща всичко де що е посмяло да свие леко перките
------
естел, ако проблемът е наистина сериозен, може би да се обърнеш към специалист, един метод е биофидбек. много набързо и накратко:
http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=26&article_i … 73&sub_page=4
Да.
http://www.cracked.com/article_19806_the-6-most-terrifying-infec … eve-are-real.html
Андариел, в обратна посока си разбрала. Целта е да разбереш, че най-лошото вече ти се е случило. Щом си се родил, брой се мъртъв и оттам нататък се забавлявай. Щото наистина няма смисъл да те наритват. Това не е отчаяние, изобщо, напротив.
Това е да разбереш, че може да преодолееш лошото, че въпреки лошото хубавите неща си стоят.
За песимиста щом има лошо, значи няма и хубаво.
Трябва да разбере, че двете неща съществуват едновременно.
Боят не е самоцел, никак даже.
http://www.cracked.com/article_19806_the-6-most-terrifying-infec … eve-are-real.html
Андариел, в обратна посока си разбрала. Целта е да разбереш, че най-лошото вече ти се е случило. Щом си се родил, брой се мъртъв и оттам нататък се забавлявай. Щото наистина няма смисъл да те наритват. Това не е отчаяние, изобщо, напротив.
Това е да разбереш, че може да преодолееш лошото, че въпреки лошото хубавите неща си стоят.
За песимиста щом има лошо, значи няма и хубаво.
Трябва да разбере, че двете неща съществуват едновременно.
Боят не е самоцел, никак даже.
Лекува ли се крайния песимизъм?
Ако не - защо?
Ако да - как?
Ако не - защо?
Ако да - как?
А защо трябва да се лекува? Да не би да е някаква медицинска диагноза? Ако си песимист, това е твоята същност, твоят характер, самата ти. Все едно да се излекуваш от ...себе си
Усилията да лекуваш песимизма си ще нанесат повече вреди, отколкото ползи. Не мисля, че е възможно излекуване. Важното е дали се чувстваш в мир със себе си, пък макар и краен песимист. Повече не ти трябва.
Добре де, на теб като личност какво по-лошо може да ти се случи от това да умреш?
Оставяме настрана хипотетични случаи като да те заключат за цяла вечност и да изхвърлят ключа, както и случаите от научната фантасика, когато зъл компютър те превръща в желе, което иска да крещи, но няма уста.
И не съм казала да стане човек оптимист. Казах да се излекува от парализиращия песимизъм, нали това беше въпросът на темата? Ще стане нещо в трето състояние или както точно писах, нещо, наподобяващо щастие. Не е целта да очакваш доброто, а да имаш способността да му се радваш. Песимизмът убива способността да се радваш на хубавото, не е само очакване на лошото. Щото и аз очаквам лошо и съм пълен параноик, но се радвам на хубавото и се забавлявам.
Оставяме настрана хипотетични случаи като да те заключат за цяла вечност и да изхвърлят ключа, както и случаите от научната фантасика, когато зъл компютър те превръща в желе, което иска да крещи, но няма уста.
И не съм казала да стане човек оптимист. Казах да се излекува от парализиращия песимизъм, нали това беше въпросът на темата? Ще стане нещо в трето състояние или както точно писах, нещо, наподобяващо щастие. Не е целта да очакваш доброто, а да имаш способността да му се радваш. Песимизмът убива способността да се радваш на хубавото, не е само очакване на лошото. Щото и аз очаквам лошо и съм пълен параноик, но се радвам на хубавото и се забавлявам.
Ами идеята да се 'лекува' това състояние, защото някой питат - а защо трябва да се лекува... - е в това, че засяга и околните - съпруг/а/, деца, родители, други близки. Само който е живял или е бил в постоянен досег с такива хора знае каква отрова сеят. И е много трудно да се абстрахираш, ако, да речем - е колегата на съседния стол...
Аз въпроса го разбирам и малко по-широко: защо хората, които, както някой каза, водят съвсем средностатистически живот, са ужасно нещастни. Т.е. не им стига, искат още.. За мен е въпрос на 'алчност', не само в материалния й смисъл, а всъщност, дали не точно в него....
п.п. песимистът и вечно недоволният /мрънкащият/ едно и също лице ли е?
Аз въпроса го разбирам и малко по-широко: защо хората, които, както някой каза, водят съвсем средностатистически живот, са ужасно нещастни. Т.е. не им стига, искат още.. За мен е въпрос на 'алчност', не само в материалния й смисъл, а всъщност, дали не точно в него....
п.п. песимистът и вечно недоволният /мрънкащият/ едно и също лице ли е?
има, но не искам да ги пиша, като си ги помисля, и ме заболява сърцето. Невинаги нещата са свързани само със собствената личност и тяло. Само егоцентриците се ограничават до собственото състояние и добруване.
Да, но остава фактът, че дори най-ужасната съдба на другия може да преживееш само през погледа на своята личност. Може всякак да го въртим интелектуално, но в края на краищата прякото възприятие си остава само от първо лице, само чрез твоето тяло и мозък, нали?
Това тяло и мозък до момента, в който не умрат, са способни да изпитват и радост, и блокаж от песимизъм. Въпросът е кое избираме и кое е важно.
Няма нужда от научни похвати. Само стига да спомена как ми оплакаха "най-хубавите години", все едно са ми били гарантирани, все едно ми е постлан червен килим, по който без пречки и рискове да премина. Такава е гледната точка за "девойки от сой" като мен. Някои от тях наистина се приемат за свръхценни, стоят си на висотата, не поемат рискове и докато се усетят, малко са прекалили с преживяването на младостта. От страх "да не се минат" са останали стари моми без дете. От страх да не се изпотят не са тренирали спорт, от страх да не се изложат не са се захващали с нищо трудно.
Познавам една, освен мен, която "се мина". Щастлива е. Сигурно и други са така.
За мен пък няма абсолютно никакво значение до колко се простира песимизмът на един човек. Има ли го, значи проблема е някъде вътре и той може да бъде разрешен. Това не е болестно състояние, а състояние на духа. Някои ще кажат, че и духа може да се разболее... и метафорично погледнато е факт. Но при песимистите не е нужна лекарска, оперативна или каквато и да е намеса. Нужно е само да искаш промяна. Хората променят светогледа си. Случва се и то не рядко. Някои се стараят да го направят, а при други идва вследствие на някаква покъртителна история например. Така или иначе не е невъзможно.
Аз съм такъв тип, както го е описала Пасинет.
Виждам лошото във всичко.
Повода да пусна темата е това:
Може и на моя да му се е искало да ми шибне два шамара, но няма да го направи. Опитва с думи да ме промени.
Друг е въпроса че съм имала очаквания за неговото поведение, които не са се оправдали - чакал съм да ме бие, той не го прави и отрича този метод на "възпитание".
Той е такъв тип - самоуверен, усмихнат, доволен от живота.
Усещам че с лошите си настроения му влияя.
Може и да имам, но не ги виждам /или не искам да ги видя/.
Факт е че той направи всичко възможно да ме убеди че съм хубава, че мога много неща, че с нищо не се различавам от останалите, че трябва да имам самочувствие.
Краен не като болест за лекарства, а като крайно виждане за света. Първо ти се набива на очи лошото и не можеш да се отпуснеш напълно за каквито и да било хубави неща, ако и да си наясно,че ги има. Един вид, за да се наслаждаваш на някаква приятна емоция трябва да си в идеална среда, защото и най малкото неприятно нещо те изкарва от равновесие и те чопли. За мен това е крайно, а такива хора има.
Например имаш идея за нещо и уж желание, обаче почваш ама това сега еди какво си негативно може да се случи , пък онова и така се концентрираш само и единствено върху възможните евентуални минуси и накрая нищо не захващаш, а само се оплакваш, че моментното статукво не те устройва. Има да си чакаш идеалното нещо, което като го захванеш и с нищо няма да се сблъскаш. Песимизъм, който ти връзва ръцете, кара те да бъдеш все пас. Хич не мисля, че е полезен.
Например имаш идея за нещо и уж желание, обаче почваш ама това сега еди какво си негативно може да се случи , пък онова и така се концентрираш само и единствено върху възможните евентуални минуси и накрая нищо не захващаш, а само се оплакваш, че моментното статукво не те устройва. Има да си чакаш идеалното нещо, което като го захванеш и с нищо няма да се сблъскаш. Песимизъм, който ти връзва ръцете, кара те да бъдеш все пас. Хич не мисля, че е полезен.
Повода да пусна темата е това:
Не. И не виждам защо трябва да се лекува. Това не е болест, просто нагласа към света. Оптимизъм що не искате да лекувате?
Аз живея с песимист. Не отричам, че е трудно и понякога ми иде да му шибна два шамара, малко да се освести и да осъзнае какво има, но и песимистите заслужават да бъдат обичани все пак
Имат и други качества, нали така?
С малко въздържание от негова страна и напъване да вижда И светлото в живота, и с малко компромиси от моя, нещата се получават горе долу
Аз живея с песимист. Не отричам, че е трудно и понякога ми иде да му шибна два шамара, малко да се освести и да осъзнае какво има, но и песимистите заслужават да бъдат обичани все пак
Имат и други качества, нали така?С малко въздържание от негова страна и напъване да вижда И светлото в живота, и с малко компромиси от моя, нещата се получават горе долу
Може и на моя да му се е искало да ми шибне два шамара, но няма да го направи. Опитва с думи да ме промени.
Друг е въпроса че съм имала очаквания за неговото поведение, които не са се оправдали - чакал съм да ме бие, той не го прави и отрича този метод на "възпитание".
Той е такъв тип - самоуверен, усмихнат, доволен от живота.
Усещам че с лошите си настроения му влияя.
но и песимистите заслужават да бъдат обичани все пак Имат и други качества, нали така?
Имат и други качества, нали така?Факт е че той направи всичко възможно да ме убеди че съм хубава, че мога много неща, че с нищо не се различавам от останалите, че трябва да имам самочувствие.