- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
За песимизма
Ами опитай да спре да ти влияе. Аз също имам такива склонности и знам за какво говориш. Обаче при мене много помага и друг фактор в момента, намерих ../засега/ човек, с който сме на една вълна и изведнъж мнението на всички други спря да ме интересува. Леле, как дишам, не мога да ти опиша.
Помисли за това. Заживей както искаш ти ...
Защо пък разминаване с този до теб... Не би ли трябвало да е той човека, който... да те вдига примерно... Не съм сигурна че мога да се изкажа съвсем точно...
При всички случаи, има нещо, което ти бърка някъде... Погледни го от друга гледна точка, или - изолирай го, или пък човека, който ти го 'причинява'...
Помисли за това. Заживей както искаш ти ...
Защо пък разминаване с този до теб... Не би ли трябвало да е той човека, който... да те вдига примерно... Не съм сигурна че мога да се изкажа съвсем точно... При всички случаи, има нещо, което ти бърка някъде... Погледни го от друга гледна точка, или - изолирай го, или пък човека, който ти го 'причинява'...
Този до мен ме прави щастлива. С него проблеми нямам.
Той се опитва да ме вдига, но аз не подавам.
По-скоро проблема ми е че не съм доволна от нищо, че се чувствам нещастна а реална причина няма. Човека до мен ме кара да се чувствам добре, имам къде да живея, не съм гладна, гола, боса. Млада и здрава съм, имам него, а всичко това го приемам за даденост.
Той се опитва да ме вдига, но аз не подавам.
По-скоро проблема ми е че не съм доволна от нищо, че се чувствам нещастна а реална причина няма. Човека до мен ме кара да се чувствам добре, имам къде да живея, не съм гладна, гола, боса. Млада и здрава съм, имам него, а всичко това го приемам за даденост.
Този до мен ме прави щастлива. С него проблеми нямам.
Той се опитва да ме вдига, но аз не подавам.
По-скоро проблема ми е че не съм доволна от нищо, че се чувствам нещастна а реална причина няма. Човека до мен ме кара да се чувствам добре, имам къде да живея, не съм гладна, гола, боса. Млада и здрава съм, имам него, а всичко това го приемам за даденост.
Той се опитва да ме вдига, но аз не подавам.
По-скоро проблема ми е че не съм доволна от нищо, че се чувствам нещастна а реална причина няма. Човека до мен ме кара да се чувствам добре, имам къде да живея, не съм гладна, гола, боса. Млада и здрава съм, имам него, а всичко това го приемам за даденост.
Пак казвам...щом го осъзнаваш, щом разсъждаваш върху това, аз лично смятам, че именно това е в основата на евентуална промяна.
Все някога ще загубиш някое от тези неща, а може би и няколко наведнъж. Знаеш ли отгава как добре се оценяват нещата Имам чувството, че се бърка песимизма с ниската самооценка.
Не знам дали се лекува или не, обаче как тежи на другите 
Аз съм в ролята на другите понякога. Такива черни станции са склонни да ме убият, не криле ми кършат, ами направо главата
Аз съм в ролята на другите понякога. Такива черни станции са склонни да ме убият, не криле ми кършат, ами направо главата
Абсолютно. Точно енергиен вампиризъм си е.
“Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута“.
Mного точно го е казал човека.И така тук се обособиха следните групи: Крайни песимисти- тези, които не вярват, че могат да излязат от това хронично състояние.
Крайни оптимисти, които вярват, мислят и гледат на всичко положително. Оптимизмът не трябва на всяка цена да се свързва с вярата към безоблачно бъдеще
Абсолютно. Точно енергиен вампиризъм си е.
Може би трябва да се направи някаква класификация на песимистите, все пак. Има такива, които не могат да се зарадват на нищо; има мнителни параноици; има такива, които цял живот си влачат куфар със стари обиди; има обикновени мрънкалници; има перманентни жертви; има и такива, които дълбоко в себе си носят вселенската печал (аз му викам "синдром на родопската душа"). Други?
аз пък вече не смея да се оплача
тъкмо заредя листа с оплаквания, и ми запеят от другата страна колко са добре и на мен ми става криво да им развалям ....оптимизма
-------------
песимистът понякога получава приятни изненади, докато оптимистът – само неприятни, защото винаги очаква най-доброто. рекс стаут
тъкмо заредя листа с оплаквания, и ми запеят от другата страна колко са добре и на мен ми става криво да им развалям ....оптимизма
-------------
песимистът понякога получава приятни изненади, докато оптимистът – само неприятни, защото винаги очаква най-доброто. рекс стаут