Удряй, ако те ударят! Дали?

  • 18 493
  • 403
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 10 547
Фокусът е върху играчките, защото пишат родители на малки деца, в частност Жаве, която се терзае, а момиченцето й е на две. Групите, лидерите, изявите са във възрастта над 4.

Има деца, които не знаят да играят. Колкото и смешно да звучи. И често отстрани изглежда, че разваля нечия игра.

# 316
  • София
  • Мнения: 16 048
Лесно ви е на вас. Тук горе-долу като гледам всичките си определихте децата като кротки, отстъпчиви, не се бият с другите.... Чудно ми е тогава от къде все взимат агресивните деца по детските площадки????

Аз отглеждам две деца с различно поведение и темперамент (за третото още нямам мнение що за характер е). Единия е кротък, природно отстъпчив, толерантен и не се е налагало да го уча да не напада. Другият.... меко да кажа - силно защитава територията си. Че и на брат си територията от външни Mr. Green Що приказки съм изприказвала и нагледни примери дала - пак си правят каквото им иде от вътре.
А, аз не съм твърдяла никога, че всички деца са кротки, а още по- малко природно отстъпчиви и толерантни. Това не е детско. Има по- затворени деца, но повечето в един или друг момент могат да се държат както не ти се иска, какво да се прави.

# 317
  • София
  • Мнения: 62 595
по мои лични наблюдения, терзанията за играчките и бебетата на 1-2 години, са обичайно на майки, които имат едно дете или при първото дете. А как мислите, изглеждат нещата при майките с близнаци, или както е при мен с деца с година разлика? И двете са мои, и правеха все същото, като и другите малки деца - дърпаха си играчките, хвърляха ги един по друг, дори се е случвало да се бият по главите, да се бутат... Е, аз какво можех да направя, кое от двете деца е право и кое криво? Ми, нямаше как да нарека едното така, а другото онака, а единственият начин беше да стоя до тях и да внимавам да не се наранят и по някакъв начин да регулирам отношенията им. Ситуацията е все една и съща, но поведението на майката е различно според това дали и двете или само едното е свое - лесно е да се каже, че чуждите не си дават играчките, ама като се окажат и двете свои, вече няма на кого да се хвърли вината. Разбирам майчинте терзания за играчки, но според мен са терзания на база преувеличение и драматизиране. ако на някого не му харесва, да си вземе детето и да си го носи на друго място да играе.

# 318
  • София
  • Мнения: 16 048
по мои лични наблюдения, терзанията за играчките и бебетата на 1-2 години, са обичайно на майки, които имат едно дете или при първото дете. А как мислите, изглеждат нещата при майките с близнаци, или както е при мен с деца с година разлика? И двете са мои, и правеха все същото, като и другите малки деца - дърпаха си играчките, хвърляха ги един по друг, дори се е случвало да се бият по главите, да се бутат... Е, аз какво можех да направя, кое от двете деца е право и кое криво? Ми, нямаше как да нарека едното така, а другото онака, а единственият начин беше да стоя до тях и да внимавам да не се наранят и по някакъв начин да регулирам отношенията им. Ситуацията е все една и съща, но поведението на майката е различно според това дали и двете или само едното е свое - лесно е да се каже, че чуждите не си дават играчките, ама като се окажат и двете свои, вече няма на кого да се хвърли вината. Разбирам майчинте терзания за играчки, но според мен са терзания на база преувеличение и драматизиране. ако на някого не му харесва, да си вземе детето и да си го носи на друго място да играе.
Съгласна съм, а и изнасянето от площадката е универсално решение за всякакви драми. И принципно, но най- вече с малки деца е важно да се събираме със себеподобни или да имаме по- висок праг на търпимост на различията.

# 319
  • Мнения: 14 651
Хаха, така е, а и мое мнение е, че дете на 1-2 няма нужда да ходи на място с много деца на същата възраст. Истнската игра с връстници се случва на около 3 години. И изненада - да пропуснаеш периода на дърпане, блъскане и бой в пясъчника, ни най-малко не влия негативо на великата социализация Simple Smile Стига родителите да са нормални хора, де.

# 320
  • София
  • Мнения: 16 048
Хаха, така е, а и мое мнение е, че дете на 1-2 няма нужда да ходи на място с много деца на същата възраст. Истнската игра с връстници се случва на около 3 години. И изненада - да пропуснаеш периода на дърпане, блъскане и бой в пясъчника, ни най-малко не влия негативо на великата социализация Simple Smile Стига родителите да са нормални хора, де.
Някой ден ще пусна тема, в която да стане ясно какво е социализация. За малките деца тя е в семейството, всъщност тя е и най- важната.

# 321
  • Мнения: 14 651
Няма да е лошо!

# 322
  • София
  • Мнения: 62 595
Този период на дърпане с други деца на площадката с удоволствие го пропуснах. Достатъчно ми беше, че моите помежду си все изпадаха в някакви драми за играчки, та хич не ми се занимаваше и с чужди деца, над които нямам никакъв контрол.
Изобщо не съм изненадана от напъните за социализация с чужди деца в бебешка възраст от страна на родителите, защото това се насажда у хората от петдесет години насам, дори се поощряват още преди годинка да се дават на ясла. Сакън, да не би бебето да пропусне ранните схватки в джунглата със също толкова неразбиращи бебета.

# 323
  • Мнения: 10 547
О, майките с непроходили или току що проходили, решили да социализират бебета си с моето 8-годишно и неговата "банда", нагнетяват повече напрежение от достатъчно.
Не че е мое дете, но голямото проявява рядка търпимост към по-малки. Даже ме притеснява на моменти. Типичен възпитател в детска градина е.  Mr. Green

# 324
  • София
  • Мнения: 16 048
Единственият проблем е не толкова, че ги социализират, но че от преди да станат на годинка искат да ги научат "да се оправят сами" и ги оставят да се бутат за играчки. После децата до преклонна възраст не искат да си дават играчките или да виждат деца.

# 325
  • Мнения: X
искат да ги научат "да се оправят сами" и ги оставят да се бутат за играчки.
На това му казват "самостоятелност".
Около 3-4 годишна възраст "нахалството и липсата на възпитание" се нарича "оправност"

Последна редакция: пт, 22 юни 2012, 10:32 от Анонимен

# 326
  • София
  • Мнения: 7 343
И аз приветствам идеята за по-подробна дискусия за "социализацията". Омръзна ми да ми дават примери колко ползотворно се отразила яслата на това или онова дете и как се хранело само на едногодишна възраст, примерно, пък ние... Съзнавам, че с моето дете сме залитнали в другата крайност като резултат от някои мои особености и ще ми е от полза да науча как действително да му помогна да се социализира.
Една приятелка - вярно, че още няма деца и говори на база личен опит от яслата Simple Smile - твърдеше убедено, че "животът е борба" и е много добре децата да се хапят и борят от малки, за да свикват... Тя е била от хапещите де.

# 327
  • Мнения: 2 658
Аз.. нямам представа, не мога да кажа че съм наясно, нито съм го учила, обаче някакси вътрешно винаги съм си знаела просто, че социализирането е много важно, но определено след бебешката възраст - т.е., ако може да се даде някакъв праг, то той за мен е 3г. От там нататък се почва. Така мисля.

# 328
  • София
  • Мнения: 16 048
Аз.. нямам представа, не мога да кажа че съм наясно, нито съм го учила, обаче някакси вътрешно винаги съм си знаела просто, че социализирането е много важно, но определено след бебешката възраст - т.е., ако може да се даде някакъв праг, то той за мен е 3г. От там нататък се почва. Така мисля.
Социализирането започва с раждането и се случва в семейството, това е най- важната част от социализацията. Семейство, роднини, след това приятели на семейство, техните деца. Повече социализация в институции, т.е. детски градини не е нужна и до 5- 6 за едно дете, а преди 3 целодневното отглеждане извън домашна обстановка носи и вреди. В някои страни яслите са от 4- 5 месечна възраст на бебето, но тази ясла на практика е една гледачка, която гледа 2- 3 деца в дома си под контрола на институция към общината.

# 329
  • Мнения: 2 658
Да, за изънсемейната социализация говрех, не съм уточнила. Имах предвид именно, че никога не съм мислила, че тази социализация извън семейството може и трябва да е преди 3г. Само след. Радвам се, че съм успяла да гледам и двете си до 3г, като съм прескочила яслите като институция.
Нищо не искам да кажа на никого, знам че се налага, но за моите деца.. просто си се радвам, че не са посещавали ясли. Так съм го чувствала винаги.

Общи условия

Активация на акаунт