Любители на кучета - 28!

Ето ги двамата:

extramama , добре дошли!    
Прекрасна снимка, чаровен Лео!      Не знам с какво е смесен, но се е пак е едричък. 

extramama, Лео е голям хубавец!

Благодаря ви момичета,много сте мили!
Feeling,майката е голдънка-имаше 9 чисто черни кучеца а таткото е неизвестен.Лео е кастриран,за да няма други нечистопородни кученца,които  да попаднат в ръцете на недобросъвестни собственици и от там...на улицата.

Много са сладки детенце и куче, като две другарчета се прегърнали. 

Екстрамама, много поучителна история. Да са ти живи и здрави!

Джоджо, ще намеря филма да го изгледам.

Сисондер, какъв е лъскав черния ти син...

Anjeelina, ако синът ти е буен, предлагам да вземете мъжко куче. Аз бих предпочела 3-5 годишно кастрирано животно от рескю или приют. Бих препоръчала също при избора на куче с теб да дойде и разбирач, който да ти помогне да изберете спокойно и уравновесено животно. Не знам как са уредени приютите и рескютата в България, може да разполагат с кучешки психолог, който да допринесе за правилния избор. Не взимайте малко куче, а такова със среден или голям размер.

Благодаря на всички!
Фея мъжът ми има приятел бивш полицай занимаващ се с обученето на полицейските кучета и мислим с него да се консултираме. По приютите не сме ходили...но като цяло искаме чистокръвно куче, спрели сме се на Кане Корсо, но от това което четох по-добрия вариант е да вземем женско но това все още е в процес на обмисляне. А искаме да е бебе за да може да си порасне с нас. Не знам порасналото куче ще може да свикне с нас, а и от тази порода до сега не съм срещнала да се продават големи.

anjeelina, братовчедката на мъжа ми си взе бебе Кане, дъщеря й беше на около 3г. Единственото, което пострада, беше двора им . Иначе, като поотрастна кучето стана страхотно! Много са добри и с хора, и с животни.
Ние си взехме куче, когато синът ми беше на 1г. и 4м. Трудно е с 2 бебета, но е прекрасно . Има прояви на "характер" и от двете страни, но се разбират чудесно. Синът ми на 3тия ден научи името на кучето, но все още не казва неговото . Сега като си отв. очите, първо за Еди пита. Като поиграе навън иска да се прибираме при Еди . Много го обича. Носи му храна, а докато кучето яде, той бърка и пръска гранулите по пода, а кучо си ги гони. Имаше период, в който ръмжеше, но се научи, че храната му няма да изчезне.
Всички бяха против, но аз грам не съжалявам!
Много е хубаво куче и бебе ..

Екстрамама, Лео е много хубав! Да ви е жив и здрав

Здравейте, момичета! Приемате ли нови попълнения?
Ние имаме сърнист черен пинчер. В момента е на 5 години. Имаме го още от преди да забременея. От малък е проблемен, ръмжи по деца, спуска се, но не е хапал, само ги сплашва. Спуска се на хората, като вървят по улицата.
Сега ще разкажа накратко какво се случи. Може би много от вас ще ме упрекнат, повярвайте и аз самата съм се упреквала много пъти. С мъжа ми сме женени от 10 години. Винаги сме искали дете, но за съжаление се получи по трудния начин, с лекарска помощ. Взехме кучето много преди да забременея, по време на бременността го гледаха майка ми и баща ми. Когато се роди малката си го прибрахме и всичко беше ок, докато тя не стана на 7-8 месеца. Той лае при всеки шум и в един момент тя започна да изпада в истерия при всеки негов лай. Хващаше се за главата и започваше да пищи. С мъжа ми се изплашихме, че може да й стане нещо и взехме трудното решение да го подарим на семейство, което да се грижи за него. Единственото условие беше да го гледат добре.  Мина една година от тогава, като последния месец аз постоянно мислех за него. Все нещо не ми даваше мира. И ето днес излизаме на разходка с малката и го виждам до едно заведение да седи и да му подхвърлят хляб, а той лакомо да го яде. Само да уточня, че е много претенциозен в яденето и за да стигне до там да яде хляб, работата е сериозна. Веднага го взех, той ме позна и реших да си го приберем. Сега си е при мен в къщи и ми е някак по-спокойно. Хората на които го дадохме да го гледат ми обясниха, че вчера бил избягал и днес тръгнали да го търсят. Но той се беше отдалечил доста от мястото на което те живеят. А при нас никога не го е правил. Това ме навежда на мисълта, че нещо не е наред. Отделно е много измършавял. Като се прибрахме веднага го изкъпах, а козината му не хвана сапун. Представете си колко е къпан там. Въобще нямам думи. Изпитвам огромни угризения, затова, че го дадохме. Грешка, която повече няма да допусна.
Но сега идва другия проблем. Трябва му сериозно възпитание, почти за всичко. Лае като се звъни на вратата, като се тропа, спуска се на хора, ръфна малката по ръката когато тя посегна да го погали, като преди това й даде да го докосне няколко пъти. Изведнъж без причина я гризна. Не силно, но тя все пак се уплаши. Не знам как да процедирам с толкова голямо куче. Не е като малкото пале, което лесно усвоява нещата.
Веднага ли да започна с възпитанието или да го оставя няколко дена да се окопити в нас? Как да му покажа, че не трябва да хапе малката? Че не трябва да лае и другите неща, които прави? И въобще постижимо ли е това при толкова голямо куче?
Ще съм ви благодарна ако ми отговорите на въпросите. Вашият опит и съвети ще са ценни за мен. 

А ето го и него  

Тука може да получиш куп добри съвети, но няма да си решиш проблема. Кучето може да възпита да бъде по-уверено, да ви слуша и да не лае, но затова ще ти трябва време и професионална помощ. Препоръчвам ти час по-скоро да тръгнете на училище.

Елл, не съм съгласна. Проблемът е решим и чрез съвети. Зависи само от това дали собственичката е в състояние да ги изпълни.

Пламс, в никакъв случай не чакай! Започвай НЕЗАБАВНО с възпитанието! Иначе рискувате проблемите да ескалират. Колкото по-скоро покажеш, че всички хора, независимо от възрастта и пола им са алфа спрямо твоето куче, толкова по-лесно ще бъдат премахнати лошите навици на животинчето.

Важно е да знаеш, че независимо от големината си, от психологическа гледна точка пинчерът ти е толкова куче, колкото и моя бобтейл. При първите признаци на нежелано поведение - коригирай. Звуковата корекция ще свърши работа, ако поведението не се е засилило (например да е минало от "нащрек" в "атака"). Ако нещата са по-сериозни, единствено физически контакт с човек ще помогне. Това не означава да гушнеш пинчера, обаче. Означава да го пипнеш рязко, без злоба или гняв. Допирът трябва да е в областта на врата, странично (където има мускули, не където е трахеята) или в областта на корема, пред задните крачка.

Критично в случая е да се абстрахираш от емоции, които се възприемат от кучетата като слабост: жал, самообвинения, страх, гняв, раздразнение.

Ако имаш въпроси, питай. Ако смяташ, че не можеш да се справиш - търси помощта на специалист.

Благодаря ви за съветите, момичета!
Искам да се справя с проблема, за да остане Бък при нас и малката да му се радва и да си играят.
Елл, при нас, в града, няма училище за кучета. май-близо е в Пловдив, но и цените за хотел с обучение, не са ниски. Затова мисля да пробвам сама.
Фея Кръстница Днес започнах с някои неща, които съм гледала по тв, в предаването "Говорещия с кучета". Не му позволявам да влиза в стаята преди мен и подейства. Той стоя докато не му позволих. Два пъти го накара да слезе от дивана и после си лежа на одеялото, без да се качва. Сега малката се събуди и той по никакъв начин не реагира на нея. Лежи си на одеялото. Но имаме още много работа. Мисля, че лека полека ще се справим. Друг проблем е яденето. Той иска само месо. Но по-странното е, че когато беше при родителите ми ядеше всичко, а в момента в кой се върна при нас, започна да проявява инат. Пробвали сме го и два дена не хапва нищо, нито суха храна, нито друго, което му предложа. Трябва ли храната му да бъде постоянно на мястото за хранене или трябва в определени часове да му предлагам и ако не хапне, да махам купичката до следващото ядене? 

Давай му купичката най-много за 15 минути и след това я прибираш,каквото ял-ял!Аз ако съм бих му я взела в момента,в който тръгне да се разсейва с други неща,дори да са минали и 5 минути само.
Освен това точно тогава е момента,в който можеш да му покажеш кой командва - използвай го без жал   .

plams, кучето ти лае и хапе, защото се чувства неуверено и застрашено. Трябва да го социализираш някакси с другите кучета и хора. Това според мен ще стане трудно без да разполагаш с учител и група кучета. Общо взето трябва да му покажеш, че въпреки, че са големи, хората и кучетата са приятели, а не заплаха.
В другата насока си започнала да работиш. Като разбере, че ти си шефа и научи какво е НЕ, ще решите доста проблеми, но само докато ти си около него. Докато те няма той пак ще е агресивен и ще джавка по всичко живо.
Нямам идея как да го социализираш, но може би има някакви филмчета в нет-а за това.

Фея Кръстница, интересно ми стана как може да дадеш на кучето да разбере, че всички други са алфа спрямо него? Питам, защото наистина ми е интересно, да не решиш, че е заяждане. Не съм много навътре в нещата, но всичко около психологията и поведението на кучето ми е интересно и не мога да си представя как може да се преподаде този урок.

Plams, по мое мнение няма по-добър пример, който да следваш, от този на Сизър Милан. Давай, ще се справиш!
За храненето: даваш каквото смяташ за редно. Ако ще - яде. Ако не - стои гладен. Никакви пълни купички  с целодневен достъп. Избери си време, което е най-подходящо за хранене на пинчера и се придържай към решението си. Аз храня бобтейла едва след като ние сме вечеряли. Той си знае: ляга кротко и чака да се наядем.

Кукумявке, ти да не си ми сестра? Направо се плаша от това колко еднакво мислим.

Anjeleena, супер, че имате такъв познат.
Що се отнася до това дали пораснало куче ще свикне с вас... Разбира се, че ще свикне. Мит е, че за да те обича и уважава кучето ти, трябва да го вземеш от бебе.
Ето го нашия рескю бобтейл, на възраст между 5 и 8 години, когото "осиновихме" миналия септември. С обучение (кликър трейнинг и методите на Сизър Милан) кучето се адаптира за няма и месец. Подчинява се на всички хора в дома ни, даже на малката ми щерка:

снимките изтрити от Фея Кръстница

Извинявам се за посредственото качество. Снимките са правени с телефон.