Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 118

Снощи си събрах и напрегнах всички възможни сиви клетки,за да си спомня как мина моя първи сеанс при психоложката,след като ми се случи същото като  на Ф.Аз дори преди като споделих гледам,че съм объркала и годината,инцидента се случи 95год.лятото,значи минали са близо 17 години от тогава и много неща са ми избледнели.......аз от самата случка и нищо не си спомням,беше такъв шок,че като че ли умишлено мозъкът ми не иска да си спомни само ми минават като светкавица отделни сцени и нищо ,но както и да е,беше ми думата за сеансите.То в тези размирни  години тогава,а и аз студентка,не можех да си позволя платено лечение/а и на родителите си не казах какво ми се е случило/та ходех при една жена в Студентската поликлиника!Когато отидох за първи път,чаках пред кабинета не много май  и влязох вътре адски притеснена,стомаха ми се беше свил на топка и брадичката ми трепереше,спомням си,че ми стана лошо и ми се повръщаше....та влязох вътре и като я видях лекарката, малко се успокоих-изглеждаше много ведра,свежа и мила,беше млада и хубава,това си спомням.......Седнах на едно старо и очукано диванче ,а отстрани имаше масичка,на която имаше няколко пакета с кърпички и списания.......Запознахме се и тя замълча и започна да ме гледа,по-точно да се взира в мен,сякаш искаше да ми каже "Да,мила,познах какво ти се е случило,давай ,поплачи си...."И ,ви казвам,като се започна с един рев,плаках,плаках,плаках,може би 20 мин.хълцане и плач,сополи,сълзи......не знам какво съм правила,но после видях,че кошчето е пълно със салфетки,а на масичката нямаше почти нищо Много плаках,това няма как да го забравя,после изведнъж спрях и изпитах такова огромно облекчение,нямате си напредстава,сякаш някой беше измъкнал от мен 1 тон стрес.....И така.....нищо повече не ми каза,просто ме попита дали съм по-добре и кога ще мога да отида пак.На втория сесанс отидох по-спокойна и тогава тя започна да ме разпитва за бременността на майка ми с мен,дали всичко е било нормално,дали после ме е кърмила,кога съм проговорила,кога съм проходила и т.нКакво дете съм била,попита ме за родителите ми,как се отнасят с мен.....да изброя всички хора,които обичам и на които държа,накара ме да се нарисувам аз на едно листче и да нарисувам близките ми хора ,но така: най-близо до мен да нарисувам най-скъпия за мен човек,по-назад следващият по близост и т.нЗапочнах постепенно да й разказвам от детските си години,за тийнейджърските си години и до студ.си живот,НО нищо не ме и попита за инцидента,в началото говоря!Спомням си,че така няколко сеанса....нищо не си говорихме за случката,изписа ми и хапчета,антидепресанти,някакви лекички,първо запонах по половинка,а после по цяло хапче....След доста посещения по-късно вече си дойдохме на думата,аз вече бях нетърпелива да й споделя,но като дойде момента и аз блокирах,осъзнах,че нищо не си спомням от вечерта,ама нищо,но знам,че непрекъснато й говорех колко се чувствам виновна,че сме тръгнали сам самички на море с моята приятелка,в тези гадни години,че съм излязла вечерта с много къса рокля и бях доста предизвикателна,ужасно ,ужасно се чувствах виновна и разочарована от себе си,като омърсена и противна,даже инцидента не го преживявах самият него,а по-скоро усещах смразяващо отвръщение от себе си /въпреки,че нямаше защо,нооооооо.....психика/,аз просто съм си такава,винаги първо търся вината в мен и после в другите Та психоложката разбра и ме усети за чувството ми за вина и започна да работи в тази насока!!!Не знам от нея ли или от хапчетата,но аз бързо се оправих,доста бързо и според нея......имайки предвид,че аз не споделях с никой друг,освен с приятелката ми/която  също пострада/и със самата лекарка.Тя/психоложката/ ме насочваше ,обаче да споделям,да разкажа на най-близките си хора,да говоря спокойно за това,но не като виновен участник,а като потърпевша,като жертва......Не знам доколко и какво успяхме да направим с нея,но аз не бях отвратена от секса,не знам,явно гадният момент съм го изтрила от мозъка си и нищо не си спомням как стана,аз по-скоро се чувствах ужасно виновна ,че съм допуснала това да стане,беше ме ЯД на мене си.Не съм употребявала тогава алкохол,бяхе с приятелката ми нормални весели ,симпатични момичета,копнеещи за веселие ,игри и танци!!!Така се опитваше да ми внуши и лекарката,после вече и аз започнах да виждам истината,че аз съм жертва на извратеняци и комплексари,които като не могат да се докажат с нищо друго,се чувстват силни като унижават и насилват жени....
Та моята психоложка тогава беше млада,амбициозна и работеше с желание!!!Не помня колко време ходех при нея,но си спомням,че когато спрях,вече бях много по-добре и някакси пречистена.Не си спомням името й,за съжаление,но съм й много благодарна