Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 1

Q-T ,аз искам да бъда разбрана правилно.Не съдя Нарин и в никакъв случай не оправдавам Харун.
Исках да кажа,че дори положително изградените образи на Нарин и Сердар имат своите слаби страни и допуснаха своите сериозни грешки и това в никакъв случай не се определя от факта,че харесвам Мустафа.

Да,за мен това беше правилното решение,както и най-справедливото.И пак да попитам,като какъв се яви Сердар,че да определя съдби???
Именно това имах предвид,мястото на Мустафа беше в затвора,а не в лудницата / и обясних,защо Сердар постъпи така,според мен./

Момичета,лично мнение и усещане за нещата  !

Момичета, забравяте в какъв свят живее Нарин - нали ако беше казала, че детето е на Мустафа щеше да настане пълен ужас и кошмар за нея. И малкото хора, които не знаеха, че е насилена, щяха да помислят какво ли не. Забравяте светите съседи и шушукането, погледите... Не мисля, че Сердар и Нарин са постъпили зле с Харун - според мен просто нямаха избор. А ако Мустафа беше разбрал по-рано за бебето щеше да настане истински ад, можеше и да се стигне до убийство. Не мисля, че с този си характер Мустафа щеше да остане безучастен  
А относто това, че каза "да" на учителя - тя искаше кротък и добър човек до себе си, щеше да го приеме и заживее този живот, но Харун не оправда очакванията й. А и говорите за съвземане от изнасилване - мислите ли, че е толкова лесно това? Просто Харун нямаше търпението и желанието да я разбере. За мен той не се оказа добър човек също.

Иначе аз в никакъв случай не оправдавам Мустафа - напротив, той свърши много глупости, нарани много хора. Обаче аз се трогнах от душата му, от безграничната му любов, от жертвоготовността му. Той искаше да открадне хеликоптер, само и само Нарин да остане негова - ами лично аз се възхищавам на силно обичащите, не знам, може би защото за мен едва ли някой би направил подобно нещо... Не че искам да съм на мястото на Нарин - в никакъв случай  . Просто явно ми липсва пламъчето, което намирам в очите на Мустафа...
Л_Дани, Сердар нарочно прати Мустафа в лудница - защото знаеше, че затвора не би имал за него възпитателна  цел. Просто Мустафа се усмихваше и казваше "Ами добре, нека вляза в затвора, ще си поседя там, няма проблем". Тогава Сердар разбра, че по този начин няма да помогне на Нарин. И аз съм съгласна, че не е той човека, който трябва да определя съдби, но просто само в този случай видя истинското наказание за Мустафа 

Аз продължавам да мисля, че Харун не беше лош човек, рисуваше,беше казал на Нарин,че ще прави това което иска, спомням си как бързаше да почисти и посрещне Нарин,покривката на масата, цветята ,но при него малко стана каквото повикало такова се обадило, на студенината на Нарин той отвърна от позицията на мъж в една държава   в която от векове се е знае кой е силния и кой слабия.В никакъв случай не заслужаваше да бъде заблуждаван ,че ще става баща

Напълно съвпада и с моето разбиране за действията на Нарин Колкото до Харун,отново Мустафа беше точен в преценката си -"Невежа с образование"

Много интересна дискусия сте заформили 

eva6516, и аз мисля, че Харун не беше лош човек, но беше ужасен съпруг. Вярвам, че намеренията му бяха добри, той искаше да бъдат семейство с Нарин, тя също искаше, но отвличането и изнасилването разби намеренията и на двамата на пух и прах.

От нейна страна любов нямаше, но имаше готовност да започне нов живот.  Обаче Харун реагира по най-неправилния начин в създалата се ситуация - прегледа, шамарите, заплахите. Добрият човек се държа като средновековен мъжкар, типичното поведение за този край. Въпреки образованието си, въпреки благородството, с което обучаваше девойките, Харун не беше надмогнал закостенелите разбирания на средата си и това ясно пролича в отношението към Нарин.

Аз лично много симпатизирам на Нарин, но не отричам, че ужасно ме подразни на моменти в брака си с Харун. Той я бие и ругае, тя мълчи, той отвлече детето, тя пак мълчи. Та тя дори на Мустафа имаше силата да се опълчи, но с Харун не го направи. 

Вероятно се чувстваше виновна. По друг начин не мога да си обясня поведението й.
В началото много й се дразнех на Нарин.
Първо, че не отвръщаше на чувствата на Мустафа. Второ, че се примиряваше безропотно и безмълвно. Трето, че се омъжи за Харун. Имаше и още неща, заради които й се дразнех, н во момента ми бледнеят. Все пак си дадох сметка, че не бива да я гледам с моите очи на жена, живееща и общуваща в съвсем различна среда.
Обаче от момента в който започна да се бори със зъби и нокти за работата си, ми се издигна много в очите. Сивата мишка изведнъж се превърна в котка и показа, че може да съска, особено като постави Мустафа на мястото му, насред пазара пред всички.
Думите й много ме впечатлиха : "Няма да падна на колене пред теб, Мустафа. Не стига, че сте се надвесили над мен като черен облак, ами се подигравате и с хляба ми”. Казва му също да я остави на мира и го заплаши, че ще продава хляб и сол на пазара, но няма да протегне към тях ръка за помощ. А когато извика в лицето му „Не се страхувам от теб, Мустафа Булут!”, той едва не зяпна. Всъщност може и да го е направил, трябва да се върна да проверя. 
Сигурна съм, че в този момент, колкото й да се възмути от поведението й, той изпита и гордост от нея.
От този момент, вече много харесвах Нарин. След всичко, което й причини Мустафа, просто не виждам как би му казала за бебето и да не настъпи ад в Гюзелюрд.
За Харун още обмислям мнението си. Доскоро не го понасях органически, но определено и при него има смекчаващи вината обстоятелства.

Защо Нарин се къпе в конюшната? В такава голяма къща (сарай), притежавана от такъв богат човек не може поне на всеки етаж да няма баня? И в конюшната, която е в сарая да няма електричество? Може би там тя се чувства по-спокойна, по-защитена? Или пък искаха да покажат, че Нарин не се чувства като част от семейството, че тя официално е аутсайдер. Може би е накарана да вярва, че не заслужава нищо, никакви удобства, принудена да рискува ежедневно живота си, превеждайки децата на път за училище през минното поле, принудена да търпи удари и обиди от чичо си, дори баща й не може да я защити по никакъв повод,,че заслужава съдбата си. Защо при „женитбата” й с Мустафа не са и дадени никакви накити,а виждаме и разбираме, че те са основна част от признаването на една жена за съпруга, че те са нейна относителна независимост и свобода, не й бе приготвена и отделна стая, каквато приготвиха за Асие преди сватбата.
Аз също мисля, че Мустафа не е луд в медицинския смисъл на думата. Мустафа е обичаният първороден син на богат човек, на когото е позволено всичко, което му хрумне, стига то да не противоречи по някакъв начин на баща му и да пречи на плановете му. Той е „луд”, когато става дума за Нарин. Нарин е неговият ден, неговата нощ, неговият сън, неговата мечта, неговата болка, неговата радост, неговият живот. Нарин за него е не само жена, която иска да притежава, да има деца от нея и да бъдат семейство. Нарин за Мустафа е смисълът на неговото съществуване. И той не може да бъде с Нарин! Това разклаща същността на живота му, на съществото му. Няколко пъти вече се каза, че може би ако не беше блестящата игра на Енгин, ние нямаше да симпатизираме на Мустафа. Но ние виждаме и почти чувстваме болката, отчаянието, копнежа, мъката, нежността и против волята и разбиранията си съчувстваме на Мустафа до степен, че търсим оправдание на действията му. И мен сърцето ме боли, като го виждам как страда, как в отчаянието си е готов дори да загине, но да бъде с Нарин! Някой каза, че който изпитва такава голяма любов и се бори за нея буди възхищение и адмирации и действията му са оправдани, умът ми казва че не, сърцето и душата ми го приемат...

Beni Derde Salan Gelsin

За Нарин накитите едва ли имат някакво значение, както и за Мустафа, макар че той неведнъж и е подарявал такива  просто ей така/ гребенът,гривната която той позна на ръката на Бахар, продадена от Нарин/.Може би не е била посрешната подобаващо като съпруга за да не се разчува, защото бракът с Мустафа е религиозен и незаконен , тъй като тя е била непълнолетна.Не накити, а живота си Мустафа е готов  да даде само за една нейна дума

Що се отнася до Харун, едва ли той си е представял,че вкъщи ще го посреща една гледаща в краката си или настрани  жена, коят постоянно мълчи,не се усмихва,  че ще си живеят като брат и сестра

Dilemi 

Много ми хареса начина, по който си охарактеризирала Мустафа. 

Dilemi, браво  , съвсем точно си описала Мустафа. Аз се възхищавам на пламенната и огнена любов  , признавам си. И то защото за мен не биха направили такова нещо, не знам, но ме полазват тръпки само като гледам сцените с лудостта и мъката на Мустафа.
За Харун - може и да е чакал с трепет и голямо желание, но нямаше никакво търпение и при първата пречка и лош момент в съвместния им живот той какво направи - не издържа психически и причини болка на жената, която уж обича. Не мога да му симпатизирам, разбирам го, но дотам...

Хриси, и на мен Нарин ми стана много по-симпатична когато се опълчи на Мустафа, когато се бореше за работата и живота си 
А за това, че не са дали накити на Нарин за сватбата - нали се ширеше мнението, че тя е нежелана за снаха, аутсайдер както казва Dilemi, може би затова... Не си спомням много добре 

Искри хвърчат от очите му!

Прекрасни коментари  !Беше удоволствие да ви прочета.
Dilemi,наистина много хубаво си описала Мустафа  .

Аз изобщо не харесвам,не симпатизирам и не оправдавам Харун,но е факт,че за някои от действията си той наистина беше предизвикан и към него също не беше постъпено правилно...
Нарин  определено много ми хареса,когато се изправи пред Мустафа  на пазара, стана ми и на мен по-симпатична,но така и  не успя да пробуди в мен чак възхищение...

Подсетихте ме за момента с отвличането на детето -ужасно тежък момент.Нарин тогава много ме изненада с реакцията си.Още не мога да си обясня,как позволи да й вземат детето?Може би се вцепени от ужас ли,не зная ,но това ми е трудно да го приема и да си го обясня и  досега...