Пролет пукна: слънце грее, СЕПТЕМВРИйче радостно се смее

Привет и от нас.
Времето се оправи и нямам време да следя много темичката.
Някой беше писал за проблем с очичките ,  моята Габи също и сълзят, слагахме капки и горе долу се оправиха.
На нас също ни казаха за запушен канал.
Засега толкова че се събуди момата.

Здравейте мамииии,
Баба Вуна - секретът ни беше същия, гъст и жълт. Взеха ни го в микробиологията с нещо аналогично на клечките за уши, въпреки че в момента дори нямаше такъв секрет. Бръкнаха му в началото на оченцето, при което моя юнак нито се разплака, нито се сети за какво става въпрос. Оказа се, че бактерията е само в лявото, въпреки че и двете обилно сълзях. Ние също слагахме дълго време тобрекс, но въобще не ни помагаше. Споделям опита си просто да не тормозите детенцето, защото това, което аз изчетох за отпушването на слъзния канал ми се стори доста стряскащо и много се радвам, че ни се размина, а в същото време микробиологичното изследване не представлява нищо сложно, може с направление от личния лекар. Но както решите, вие си знаете.....

Мили мами смятате ли да ходите с бебчовците на море???? Споделете моля ви, ние все още се чудим.

Ние, надявам се, ще отидем на море. Само дано мъжът ми да освободи малко време, защото се очертава поредното много работно лято. сама с две деца не тръгвам.
Иначе вече правим тренировки, днес го пуснах заедно с брат му в пясъчник, голям кеф. Гледа от големите, зариват си краката, и той прави същото. Сигурно половин час си игра там. Имитира всичките им движения.
Виждала съм деца, които не искат да стъпят в пясъка, страх ги е и от водата. Дано Борис да не е такъв, че така обичам морето. Та го пробвам, мисля, че ще му е супер.

Ние все още се колебаем за морето, един ден сме решени да тръгваме, на следващия се разколебаваме  Голямо мислене, голямо чудо! И двамата с  мъжа ми сме влюбени в морето, всяка година ходим по няколко пъти, но сега нещо ни е страх с малкия да тръгнем. Дано в крайна сметка решим нещо, че така е доста изнервящо.

Относно морето аз бях решила в сряда да я водя ама ни се размина,много духаше,но другата седмица смятам да се запишем.Срамота.Смятам да взема басейнче,че иначе какво ще я правя?Ще споделя как е минало.

Здравейте, и аз мисля да го заведа на морето и да му топна краката  
Аз съм пак с въпрос - Как заспиват бебетата ви - сами в леглото или трябва да ги носите на ръце?
Ние заспиваме на ръце или с млякото докато яде, но искам да го науча да заспива сам в леглото си. Днес го оставих и накрая след 30 мин рев резултата беше - той не спал, а аз изнервена
После още 30 мин се успокоявахме и така...... Дано да има резултат, че вече 10кг ми е много трудно да нося, а и той почна да шава много
Това е за сега от нас  

Вал, Боби заспива вечер като комбинирам мляко с пеене на песни. Докато си изпива 180-те милилитра, вечер нарочно през дупка на биберон, която пуска по малко, за да може да се унесе, почти е заспал.На тъмно, за да не се разсейва. През деня е много трудно, особено навън, защото е любопитен и не спира да се оглежда, всичко му прави впечатление. Обикновено го оставям да се умори достатъчно, да полази, да походи като го водя, да разгледа всичко, което му е любопитно, после го нося и тихичко припявам или ако успея да го вкарам в количката, давам набързо биберон и после след известно време возене заспива. Помага и люлеен. Не съм го оставяла никога да реве, брат му също. Винаги съм правила опити да ги успокоя, понякога успешни, друг път не, но не бих оставила плачещо бебе да се нареве. Но ти си знаеш... Според мен деца, оставяни да плачат, растат по-несигурни и по-недоверчиви. Вярно, в бебешка възраст, е по-трудно непрекъснато да се отзоваваш на всяко мрънкане, но пък после усилията ти се възнаграждават с по-спокойно, по-любвеовилно и по-доверчиво към родителите  дете.
Боби напоследък е кротък само, когато спи. В момента, в който се събуди, излиза веднага от съответното  ограничение за сън с вик да бъде изваден на секундата. И се почва изследователският поход. Това май е комбинирано и с някакво неразположение, вероятно от предстоящ зъб, защото почти не яде и е голям мрънчо. Обличам го само с боди потник в жегите, та ми се струва, че надали е от прегряване недоволството. Вкъщи има много борове и горе долу се живее  Там, където ходим, също има сенки. Къпят се с брат му в надуваем басейн,  голямо пляскане пада. Тогава му е забавно, но пък като го извадя какво е чудо.... По същия начин, ако съм го пускала на пързалка, пък съм се уморила по някое време, ако не му дам да ми дърпа косата, вчера като го извадих от пясъчник. Ако не го измъкна от количката при първия сигнал, първо сбръчква вежди, извиква сърдито нещо като еййй, започва да рита и да се блъска назад с оттласкване и извиване на гърба, почервенява целият и надува гайдата. Вчера, понеже една приятелка, ми каза, съпоставяйки го с други две бебета на приятелки,с които бяхме през деня,  да си направя извод как се гледат деца за спокойствието на майките, пък и за тяхно, че сама съм си виновна, че въобще не го оставям да помрънка, реших да й демонстрирам. И тя накрая ми каза - добре, добре, разбрах...
Баща му нещо или е забравил, или напоследък му идва много работата, та и той взе да прокарва някаква теза, че съм го разглезила. И снощи даже ми разправяше, че искал децата за миг да стават на четири години, та да можело с тях да се разбереш като с голям човек, следващото да го родя кротко и да не съм го хранела с такива енергизиращи храни.
Майка пък ми обяснява, че такова нещо не знаела... ние като бебета сме се занимавали, късайки вестници /сигурно и тя има спомени от някоя по-късна възраст, както се оказа, че аз имам с Иво/, какво било това постоянно да иска вниманието ми... ,затова никаква работа не съм могла да си свърша. Иначе като го държа, голямо усмихване, криене, закачки с околните. Голям сладур бил, ама ако бил и по-спокоен... Откакто го водя по-редовно на площадката, всички баби са му фенки, умират си от смях с него как иска като големите и как непрекъснато нещо обяснява и прави физиономии като на голям. Майки вече няма по площадките, скриват се в жегите, скриват се в студа. Излиза, че бабите са повече склонни да угаждат на внуците.

Здравейте,много я закъсах с писането с тази работа за нищо не ми остава време.Последните дни Виктор се събужда в 4 и 30 сутринта и към 7 заспива пак, а аз трябва да тръгвам за работа. Там шума е много голям, а аз се мъча да съм постоянно концентрирана за да запомня всичко.
Вечер пък не иска да заспи това дете-като види леглото и откача, не знам какво му става. През деня си заспивал нормално, това е от както тръгнах на работа и е от зъбките или  аз си въобразявам, че е заради мен защото ме няма цял ден .До сега вечер след като го изкъпя давах млякото и го слагах в неговото легло/ ако е в добро настроение/ , целувах го и излизах, като му хвърлях по едно око.Ако не иска в неговото легло/ почва да плаче още като го оставя там/,го  слагам в нашето и лягам до него докато заспи.После го местя.До преди 2 месеца го люлях на леглото, но един ден реших да пробвам без люлеене за да свиква и взе ,че стана. На ръце го приспивах около 2-4 месец, заради коликите.
Виктор много иска да обикаляме, да гледа, да пипа, но понеже не може да пълзи се налага да то нося,защото съм упорита като магаре и не искам да ползвам паяка
За разглезването сигурно всички си го мислят , но никой не го казва на глас. За това и аз си го нося на ръце, но не мога да го оставя да плаче, противно на широко разпространеното мнение от далечното минало, че бебето трябва да се остава да плаче за да му се развият дробчетата и за да не свиква на ръце.
И си мисля, че и затова нито се обръща, нито пълзи, защо да го прави като мама се отзовава да го вземе, и аз да съм и аз така ще правя.
На болните бебчета бързо да оздравяват! 

И ние заспиваме на ръце,тежичка е около 10,500кг. ама иначе нямам нерви,то се почва едно ритане,блъскане на леглото,ще го издъни.Когато я приспивам на ръце всичко става бързо и лесно.Имам нужда от спокойствие и аз съм човек.Задължително трябва да е на тъмно,че иначе е голяма клюкарка,озърта се непрестанно.

Валери, благодаря за хубавите пожелания за Билянка 

Хайде момичета, споделете какво правихте когато бебето Ви нямаше белег от БЦЖ. Къде му правихте манту. Не може всички септемврийчета да имат белег 
Нашата лекарка уж напипа нещичко на рамото, но пак изчакваме до другата консултация...

Момичета утре тръгвам за БГ - стискайте палци всичко да мине добре без много стрес и плач. Айде ще пиша от родна земя  

Здравейте момичета! Не съм от редовно пишештите, но ако си открадна малко време чета с най-голямо удоволствие ) Искам да споделя с мамите, които имат проблем със сълзящите очи на малките си съкровища: моят син имаше този отвратителен проблем от самото си раждане, какви ли не капки използвахме, резултатът беше такъв, че само да видеше ръка, приближаваща се към очичките се започваше едно лудо викане, въртене, блъскане с ръце ...  След като ни направиха изследване за инфекция- това на  20-я ден след като се роди, се установи стафилококова инфекция...ГАДОСТ- много трудна и упорита гадория. Та 20 дни по схема с антибиотични капки. Добре, имаше подобрение, но след 2 седмици отново същата гнусотия. Така продължихме до към средата на 4 месец, когато след пореден преглед установиха, че има запушен слъзен какнал на лявото оченце. Ако след навършване на годинка нещата са на същото положение, решението е сондиране на слъзен канал, като детенцето  е под пълна упойка по време на манипулацията
С инфекцията на дясното око се преборихме, но ляшото продълължаваше да е постоянно насълзено и дори самото дете, когато се заиграваше и случайно натискаше оченцето излизаха жълти, гъсти секрети  по съвет на нашата педиатърка всяка вечер, по време на къпането правих масаж и почиствах оченцето, след което слагах капки офталмо-септонекс. Забелязах, че по време на зъбоникнене, разходка при силен вятър положението се влошаваше  И така до преди 2 седмици, когато изведнъж оченцето спря да сълзи Стискам силно палчета на всички бебчовци с нашия проблем да се преборят бързо и да спестят безкрайните притеснения на родителите си. Извинявам се за дългия пост, на всички които не се интересуват от това, или просто нямат нерви да го изчетат до края

Ох нещо не съм цитирала както трябва,сори,надявам се че ще можете да го прочетете

Здравейте и от мен.
И ние няколко дни сме по улиците, че сме станали ужасни. Със съня сме скарани - сутрин спим към 8:30 до към 9:00 и после няма заспиване    Иска да е постоянно изправена, да я държа да ходи, дори и на паяка вече не иска.  Излизаме навън - седи седнала, гледа, голямо любопитство я гони, не спи и не спи. Напоследък и постоянно си чеши венците чак дърпа здраво каквото е захванала за чесало (обикновено е биберона), ама още нямаме нито един зъб. Вечер се приспиваме трудно - обикновено се люлеем на ръце, пеем си, говорим си тихо, но отивам в кухнята, че в стаята е голям шум, то или телевизора пуснат или компютър и тя се разсейва от тези светлини и ужасии. А да се разправям вече нямам нерви. На всичкото отгоре ни се счупи люлеещия се механизъм на креватчето й.
Поне се научи да се заиграва в кошарата. Тя й свекърва ми настояваше да я слагаме, за да свиква и наистина успяхме. Че в нейното легло само се блъска в тези омекотители, които сме наредили.