Жена ми ни напусна. Помогнете!

Изчетох темата/направоо  героизъм/ , обаче нещо не ми е реална.
 
След последният пост на автора пък съвсем...нещо много перфектно от едната страна и прекалено черно от другата. Черно-бялата гама преобладава, а това не е нормално особено за такива цветни отношения. Не ми звучи правдоподобно някак. Автора избирателно обрисува нещата, няма го разсъждаващият елемент на търсещият човек- "къде сбърках аз?" или " аз ли сбърках, в мен ли е грешката?". Всеки, който иска да залепи нещо, да върни някого първо себе си вини, трябва да си голям егоцентрик или просто да не обичаш, за да не си зададеш тези въпроси.
Ако все пак е реална ще задам един въпрос на автора: защо искаш да си я върнеш, защо?!

Може би, защото историята или е абсолютна измислица, или авторът й е опериран от усещане за самоаналитичност и самокритичност, т.е. - той е безгрешен. И прави впечатление, че когато някой му подаде сламка и го "обвини" в недостатъчна загриженост и т.н., той веднага застава на позицията "да, разбира се, сигурно си права, не съм се замислял, но аз не съм забранявал да вижда децата, те са си у дома", дрън-дрън. Някак не се сеща пръв сам да "обвини" себе си...
И не разбрахме какво стана в крайна сметка - Тя върна ли се?

Относно питането на surela:
Wпреци от моите родители към нея не е имало, или поне аз не знам за такива. Жена ми работеше, като е сменила няколко работи. Тя сама си ги избира и винаги твърди че и харесват. Последната работа от която я съкратиха и даваше възможност и за доста свободно време. За гледането на децата мисля че сме си споделяли грижите относитело по равно, а за домакинската работа, считам че тя вършеше повечето /например готвенето го вършеше изцяло тя с малки изключения, чистенето и двамата с лек превес в нейна полза, прането по-скоро тя, другата къщна работа по-скоро аз, работата по двора - изцяло аз, ремонтите - аз/.
На Fortune:
Давам си сметка че нося вина и то не малка, съжалявам че някой негативни неща в мен съм ги видял може би твърде късно. Всеки ден си задавам въпроса "къде сбърках" и правя всичко възможно да променя онези грешки които виждам в себе си. На жена ми напротив нито за миг не съм я обвинявал че вината за раздялата ни е в нея, нито съм я нападал, напротив казах и че вината е по-скоро моя, че осъзнавам грешките си и съм готов да се променя, съгласих се с нея че аз съм я тласнал да постъпи така. А за любовника съм и казал че считам това за някаква временна забежка /авантюра/ на която не трябва да се отдава значение, като просто искам да забрави за него и да продължаваме напред все едно никога не го е имало.

Съмнявам се че разказаното тук  е истина 

И все пак да попитам inri prim - как се развиват събитията ?

И аз вече започвам да се съмнявам. Автора някак само ореола му липсва  Чак пък толкова... И каквото и да му препоръча някой - да говори с жена си, да говори с любовника, дори да отиде на семеен терапевт, той вече го е направил... Та даже някой му беше казал да предизвика ревността на жена си, а той се замислил как щял да нарани другата жена, с която ще кара жена си да ревнува... Знам ли, може и да е истина всичко. Може аз да съм загубила тотално вярата си, че все още съществуват чак толкова перфектни хора.
Едно обаче ми прави впечатление - държи си на своето човека, как да си върне жената - то хубаво, ама всякакви мнения като това да се държи достойно и да спре да настоява пред жена си, дори и само привидно, той подминава.

Прости , че съм така недоверчива , но ти все пак не отговори на въпросът ми:

а именно:


Дали си самокритичен или не е твоя работа, аз само го отбелязах като натрапило се впечатление. Много стройно и подредено е всичко, много... не знам... Я да те питам, : с какво се занивамаваш, разкажи  повече за себе си. Защото тя как се държи вече прочетох, не ми допада това поведение на инат е сякаш, но защо е това не е ясно.

Грешно е това, Соте, че смяташ, че *тъпкача* е причината за разрива между тях и като я зареже, тя ще хукне да се моли на мъжа си. И самият автор потвърди, че не това е причината. А той е готов да й даде децата, значи се предполага, че не само те са причината да си я иска обратно. Що се отнася до тъпкачите, които щели да посегнат на децата - първо, никой не може да твърди, че една жена почва да сменя мъжете кат носни кърпи, като се раздели с мъжа си, особено ако има деца. Второ - ако тя самата е *нормален* човек, никога не би допуснала до децата си мъж, който ще им навреди. Разсъждавам от собствената си гледна точка и разбирания, не твърдя, че е единствено правилната.

Познавам такъв човек, но там децата бяха по-големи.

Защо искам да си я върна Fortune - ами защото я обичам, защото с нея се чувствам добре, защото децата я обичат, а вярвам и тя тях, защото съм си представял бъдещето именно с нея, защото имам нужда от нея и защото просто така го чувствам - може както казвате това да е егоизъм, но това е.
Иначе в момента аз работя в държавно предприятие, получавам добра заплата. Имало е моменти в които съм бил много по-добре и обратно в които съм бил зле. Мисля че не се отличавам от който и да е средностатистически мъж в България - със всичките им положителни и отрицателни страни, така че за "ореоли" и дума не може да става. Имам няколко по-добри приятеля с които понякога излизаме да пием по едно кафе, дори с някой от тях си бяхме създали нещо като традиция - всяка събота сутрин да пием кафе в едно заведение и да бистрим политиката, спорта и т.н., така че може да се каже че съм и скучен, всъщност повечето ми познати постепенно се сведоха до приятелките на жена ми и техните семейства. Ходим си на гости семейно на приятели или те идват у нас, но не много често. Отделям малко време /понякога малко повече/ и за занимания с обществена дейност. Имам си хоби, което всъщност май вече отдавна съм зарязал - колекционирах монети и от време на време излизах с мои познати "по иманярство". обичахме да ходим по ексурзии из България, за по ден два, а понякога и за по седмица-две, та дори и за месец - и на децата също им харесва.

На Порой  - ами жена ми си живее при майка си все още, все пак от събота, когат споделих моя проблем са минали само 3 дена.

Казвате насила хубост не става. Така е.  
Но винаги в други теми, когато `ролите` са сменени на мъжа и жената, сме коментирали, че достойният начин, когато нещо не ти харесва у другия, е да му го кажеш директно, а не да го оставяш в невидение, и постфактум той само да става `свидетел` на решенията ти. Проблемите се решават, не като се `бяга` от тях.
  Не е ясно, защо жена му не изтъква открито позицията си по въпроса - очаква промени, но за какво конкретно?

Авторът загатва за някои евентуални причини и казва, че е готов на промени:


Авторе, ако наистина не си разбрал причината/те/ ясно, единствено жена ти може да ти ги каже.
Съветът на  La Sombra за открит разговор / но без да я притискаш / ми се вижда добър,   другото са само догадки.  

Разбирам, знаеш ли защо те попитах, защо те накарах да се върнеш назад да разкажеш за себе си?!
Защото така човек вижда себе си и половинката от страни и без да иска му изплуват разни ситуации и думи, които преди е забравил или на които не е обърнал внимание.
Повечето нормални хора са скучни. Това не е наказуемо- споко.
Сега ще ми разкажеш ли за жена ти,  такава каквото ти я обичаш, такава, каквото е била, преди да започне да си прави веселото. М?

 A dali jena ti nqma nqkoe psychichno zabolqvane. takava rqzka promqna moje da se dalji na otkluchvaneto na nqkakva bolest

Много ми стана чудно , каква например ? Имаш ли нещо предвид ?

Това за болеста почити е невъзможно да се установи без нея, а и по мнението на повечето се касае не за болест а за продължителен процес /натрупване на отрицателни емоции в продължение на години, може би/, които в един момент са довели да крайното проявление, което аз описвам. Междувпрочем понякога жена ми е казвала, че упражнявам психически тормоз над нея, обаче в момента не мога да се сетя по какъв повод беше.

С потрес разбрах, че и на едни познати им се е случило това. Виждах че са перфектно семейство. Нямаха деца няколко години,  после набързо им се родиха момчетата. Винаги се обръщаха един към друг с Мило.Винаги и навсякъде бяха заедно и се държаха за ръце. Накрая тя си събра багажа, заряза децата при него и отиде при майка си. Казала му, че и е дошло до гуша от него и от децата, искала да си поживее, искала свобода. Така, че и при жена ти сигурно  е така. Иска малко свобода, малко гъдел в лицето на нов мъж. Иначе и аз искам да се натискам с някого по пейките и често го правя обаче само с моят си .......