Жена ми ни напусна. Помогнете!

Как си й показвал, че я харесваш и приемаш такава, каквато е? Дали забележките не й дошли в повече? Не разбра ли, че чашата прелива? Знаеше ли какво става през това време в главата й или беше по-важно да отбележиш грешката и да чакаш да се поправи?

Ако сте разговаряли и си знаел повече за нейните чувства, моля напиши.

Интересна характеристика - като CV ми изглежда, а не като човек, когото обичаш. И сякаш някак изотгоре. 

До Саморая:
Ами според нея не съм я приемал такава, каквато е, а вечно съм искал повече, което за някой неща е вярно. Понякога съм ставал досаден с натякванията си и забележките сигурно са и идвали в повече, но друг път са били полезни за нея. Понякога сме се карали и сме се нагрубявали, но не много или пък известно време се сърдим един на друг /може би и двамата сме инати и всеки държи на своето и трудно прави компромиси/. Сигурно точно заради тези неща тя казваше че съм и упражнявал психически тормоз. Как съм и показвал че я приемам - ами според нея рядко съм и казвал че я обичам /тя никога не ми го е казвала, но това не ми е пречело да вярвам че е така/, не съм отдавал особенно голямо значение на празниците /годишнина, св.валентин, рожден ден, имен ден и др./, което е донякъде вярно, но пък никога не съм ги забравял. Понякога сме разговаряли с нея за тези неща и съм вземал мерки да поправя грешките си, както и тя своите - ами общо взето, нормално семейство с нормални проблеми. Какво е ставало в главата и не знам, но очевидно е довело до преливане на чашата. 

inri prim, благодаря ти за отговора. Отново ще поясня , защо те карам едва ли не да даваш отчет/което естествено не ми е целта/.
Върни се от началото на темата и прочети своите постове/нямам за цел да те соча с пръст, че лъжеш, въпреки че имам своите съмнения, но на този етап ще ги забравя за момент/ прочети ги отново и си помисли какво виждаш там?
Знаеш ли какво видях аз?
- огорчен мъж
- недоумяващ , защо го изоставили
- уморена жена, хвърлила се да търси тръпката в живота, искаща да се почувства жива/всеки с причините си/
- праволинеен мъж/не е лошо това от сигурността никой не бяга, но понякога води до скука у някои индивиди/
- прекалено изряден мъж, последователен, сериозен- страхотни качества, не отричам. Но без живец, тези качества, уморяват, тормозят подтискат.
ОБАЧЕ:
сори, но го има това обаче, щом жена ти ви е напуснала.
Това, което описваш не дава данни, че жена ти може  да изтрещи така внезапно, нито пък, че е безотговорна.  Това, което аз видях, е че жена ти бяга от праволинейността, търси си тръпка, тежи и стандартният живот, иска да се почувства жалана , търсена млада жена. Писнало и е да бъде само съпруга и майка. Иска да е просто жена в мъжките очи. Разбираш ли ме?
За някои това е безотговорно, но не трябва да се забравя , че ние може да сме майки и съпруги , но ние преди всичко се хора имащи и лични нужди , блянове и мечти. Едни повече, други по-малко.
Ти не излизаш от коловозите прекалено си и стабилен/пак повтарям това не е лошо - напротив, но има момент в живота на хората , когато са уморени и искат да изтрещят/. Любовника е точно тази част от излизането на коловозите.
Сори, но ти си я приел за даденост, сем-вото си също, тя е хвърлила всичко, защото явно  харакатера и го позволява да рискува, други само се канят или мечтаят да го направят. Трети пък го смятат за недопустимо и безотговорно.
Аз мисля, че трябва да се постарееш повече да се вгледаш и вслушаш в жена ти, ако действително я обичаш като жена, а не само като майка на децата ти , която ти е разбила сем-вото.
п.п. това в случаи, че жената е адекватна личност, която описваш, а не съвсем в друга насока с изтрещяла психика.

Предполагам не до степен на подтисничество, което да я обезличи?

Момичетата са изказали мнение за това, как евентуалното й недооценяване като жена може да провокира такова поведение. Не е изключено, правим догадки. Всичко може да се случи - разлюбване и пр...Гаранции няма.
Това, което лично мен обаче най-много ме смущава е факта на незаинтересованост за децата.
Не ми изглежда само като разлюбване.  Силна трябва да е травмата/дано греша/, която да притъпи майчиния инстинкт./дано е временно/  Щом и с близките си не споделя, какво я мъчи, възможно е да се е затворила в себе си/ нещо като защитна реакция/ и чрез поведението си да се "откъсва от реалността" тъй да се каже / и от нещата, които не може, а иска да промени примерно/.  Трябва да се намери начин дали директно от нея, дали чрез специалист, да се разбере къде се корени проблема. Мисля, че тук в подфорумите има психолог, който евентуално да те посъветва какво да предприемеш.

Всъщност, тя е била на 16, когато си я поел. Сигурен ли си, че сте били равностойни партньори?

Авторе, върни се на първата страница и виж какво си писал. Прекалявала била с алкохола, връщала се от заведения (на които била без теб) по малките часове, чатила си часове в Интернет, часове си разговаряла по телефона с приятелки... Това как го свързваш с грижовност и всеотдайност към децата? С определението "добра съпруга"?... Спокоен живот без караници били сте имали, а в същото време доста разправии заради прекаляването с алкохола и другите й екстри...
Неубедителен си, неискрен и някак отнесен.
Такава жена явно насила е живеела с теб, та дори и с децата си. Чакала е удобен момент - явяването на някой, който да й танцува по гайдата и хоп - цопнала се и тя в езерото на свободата при жабата-принц.
Казах вече - такава жена може да се върне от там, от където с кеф е избягала, само ако бъде изоставена от любовника и от там нататък няма друг изход и избор. А на теб май само това ти остава - да чакаш края на любовната история и безизходицата й.

"Чакала" е децата да поотраснат , според мен 

Desss, трябва да отбележа че за пореден път си права. Тя самата в един от разговорите на моя въпрос, какво смята че ще стане от тук на татък с децата и как ще се чувстват те без нея, ми отговори следното: "Те вече са големи, могат и сами да се справят, а и при теб ще са добре ...". а след това малко на шега добави: "имам ти доверие, че ще се грижиш добре за тях"

Мда...


казала най-любящата, грижовна, отговорна и прекрасна майка на света.
Смешна работа... а може би всъщност жалка. 

Да, жалък е и автора, защото се унижава да й се моли, и използва децата, за да си я върне.

1.Да призная първото, което допуснах и го изразих е , че авторът я идеализира, и че жената е различна от това, което той е виждал в нейно лице.
Да, при положение, че тя адекватно осъзнава случващото се, мисли с ясно съзнание, необременено от нищо./ в което не сме сигурни/
2. Второто, което допуснах е ,че нещо я е депресирало/или повлияло/ силно до такава степен , че поведението й е ход на отбранителна реакция, на " бягство" тъй да се каже от реалността. Макар разказаното от автора да не дава основания за това.

Да не забравяме и подписката в полицията, дето се спомена.

Четох, четох до сега и се чудих, дали да пиша. Но след като колкото има вероятност историята да не е вярна, толкова има и да е вярна (за съжаление съм видяла какво ли не, дори истории достатъчно близки на тази), та реших да дам и my 2 cents
Значи, първата мисъл в главата ми беше - ми тя е била на 16, за Бога!!! Реално целия си живот като "голяма" до сега е прекарала с вас, inri prim! На пръв поглед, това, което се случило при вас, се наблюдава доста често при двойки, които са заедно от ученическите години и/или мъжът е доста по-голям. В случая, 5 години не са толкова много, но все пак усещам до голяма степен бащинското отношение към нея - това съм го изпитала и на собствения си гръб, така че знам за какво говоря Тя е била като пластелин в ръцете Ви и Вие сте се опитали да я оформите в желаната форма И явно сте имали успех в продължение на 16 години. Но явно тази форма, не е била истинската и същност. Предполагам, тя се е държала така, както се очаква от нея, правила е това, което е смятано за редно - приятел от гимназията, завършване, брак, деца ... Типично и праволинейно. Но това далеч не означава, че истински го е искала. Разбрала съм отдавна, че не всеки човек е създаден за семейство и деца. И това, че за мен или някой друг да изоставиш децата си или да ги създадеш само защото така е редно е немислимо, далеч не означава, че е общовалидно правило Била съм свидетел на първия ред в сходни случаи като този и честно да ви кажа - убедих се, че нищо на този свят не може да ме учуди/впечатли вече.
inri prim, ще Ви кажа едно - според мен, разбира се - тя няма да се върне при вас. Дори и да се раздели с любовника. Не той е причината - той е просто катализатора за решението. Малкото камъче, което е преобърнало каруцата Тя не иска този живот повече - поне не сега, а предполагам не и в близкото бъдеще.....а може би изобщо. Може да си е изчерпала ресурса си за игра на "семейство", знам ли?!?!
На въпросът - как да си я върна, не мога да отговоря. Знам, че искате да си я върнете, защото сте изразходвали всичките тези години да я оформите по вашия стандарт, вложили сте време, усилия, любов, липсва ви удобното, познатото...навикът. Но... реално - какво имате да си връщате??? Тя е човек, тя не Ви принадлежи... Дори, колкото и нищожна да е тази вероятност, тя да се върне, нима нещо би било същото?!?! Не мисля....не забравяйте - реките текат напред, не назад Всичко тече, всичко се променя и няма нищо вечно на този свят! Обичайте децата си и мислете за тях и вашето бъдеще заедно. Бившата Ви жена, ако ги обича и иска - рано или късно ще ги потърси. А ако те могат да и простят - ще я приемат. Ако не - здраве да е, животът продължава и не се спира заради ничия драма
Не осъждам кой прав, кой крив - нямам такова право, просто си разсъждавам по нощите....  Извинявам се за дългия пост.

Не си ли я върна тая жена вече, бе човече?! Аз, ако толкова много исках някого, нямаше да го възхвалявам, макар и без покритие, а щях да отида, та ще, не ще да си го прибера в нас....