Жена ми ни напусна. Помогнете!

Абсолютно
Аз изпадам всяка зима в депресия - не дълбока, ама е депресия.
Колко ли деца и мъже да съм зарязала досега заради нея, ако тя е причината да си разтварям краката пред всеки нов индивид

...ами и аз това обяснявах, ама кой ли ме слуша , на кой човек в депресия му се прави секс , даже и с мъж, с когото дори не живее заедно, депресираните буквално изпитват болка като им се налага да излизат от вкъщи, поддържам мнението ми, че е по-скоро някакъв вид стрес от отговорности и/или от семеен живот.

Аз съм съгласна с написаното по-горе от Фортуне.Никой не знае какво й е на тази жена и пред какъв избор/ или липса на такъв/ са я изправили.А ако буквално не може да храни децата си?Ако е преценила, че  там, където ги оставя, те ще имат всичко, докато при нея ще мизерстват, и може би няма да има дори пари за лекарства?Не бих искала да бъда на мястото на майка, която трябва да реши да живее ли с мъж, когото не може да понася, само заради децата си!За да бъде с тях!Не я защитавам, просто казвам, че нещата никога не са само черни или само бели.

Констатациите която правят някой от Вас "че не може да ме понася" и затова ни е напуснала, са жестоки и трудни за приемане, особенно когато се отнасят за жената, която обичам. Все пак до феврури месец ние си живеехме заедно /11 години брак/, независимо от предходните тежки няколко месеца с малко повече разправии свързани основно заради излизанията, пиенето и безотговорното поведение в къщи и към децата, което аз отдавам на любовната авантюра. Чак след като разкрих връзката с другия мъж и поставих въпроса за прекратяването и, тя реши че ще ни напусне. Имали сме проблеми, както описах по-рано, но не мисля че са чак толкова тежки и непреодолими. От друга страна как протича ежедневието на моята съпруга в момента: около 19.00 ч. излиза за работа и се прибира към 9.00 -10.00 ч.; ляга да спи до към 15.00-17.00 ч.; става, оправя се, пие кафе, яде и отново тръгва на работа за втората нощна смяна; следват две вечери в които почива и през които по думите на майка и в половината от тях тя си стои в къщи в другата стая, чете понякога книга или слуша радио, или просто си стои, понякога говори по телефона; с майка си почити не говори, дори телевизия не гледа; в останалата половина от тези две вечери :аз приемам дори че са повече от половината/ тя излиза надвечер и се прибира някъде около 11.00-12.00 ч.; приемам че в това време и то цялото се среща с любовника /т.к. вече почити няма приятелки/. Срещите им са навън, т.к. не ходят нито у момчето нито у майка и /логично е да се замисля при това положение и какъв ще е сексуалния им живот/. Въобще това някак не се вмества в представата за безумна и голяма любов, заради която да изоставиш семейството си и децата си. Същевременно, ако всичко е заради единия секс!, то не би било толкова трудно да си поддържа тайна любовна връзка. От тук за мен се налага извода, че любовника не може да е причината или поне основната причина за напускането и. Още повече, че ако и наистина да ме мрази и да не иска да е с мен, не виждам защо /дори и оставането на децата при мен да е проява на загриженост от нейна страна/ то да не ги чува например по телефона или по-често да ги вижда дори. Аз на нейно място сигурно щях да ги чувам по няколко пъти на ден и да ги виждам почити всеки ден, а не през 10-15-20 дена. Ако изключа любовника, то остават обаче две основни причини за напускането и: или безкрайно много ме ненавижда, мрази и не може да ме понася, с уговорката, че считам че няма предпоставки за това да се стигне до такава крайност на решенията и; или има някакъв психически проблем, на което ме наведе и поведението и в ежедневието, което описах по-горе, както и отношението и към децата.
Може и да не съм прав в голяма част от разсъжденята си, но всичко ми се струва така объркано, че наистина ми е трудно да взема решение какво да правя, защото може и да сбъркам, а точно тук не желая да бъркам, защото грешно мое решение ще се отрази негативно освен на моя живот и на живота на децата ни:  - нито да я отрежа тотално, както ме съветват някой от Вас,  - нито да стоя и да чакам да се съвземе,  - нито да предприема аз някакви активни действия.

п.п. Възможно ли е да си върна любовта и доверието и, ако наистина в момента "не може да ме понася"? Как?

Авторе, авторе, не се ли отказа бе човек?...
При каквито и да е ситуации, при каквито и да е обстоятелства, е нормално
да се даде обяснение от страната, която е взела дадено решение и още повече, когато то касае живота на други хора.
Ако получиш такова ще можеш и сам да решиш как да се справиш.
Ако нямаш или не получиш обяснение, никой не може да ти помогне, защото тук само може предположения да се правят, но без да се знае проблема къде и в какво е, как да се намери неговото решение?
Примерно: Тя казва: "Нещастна съм". Споделят се причините защо се чувства така. С кого или с какво са свързани. И от там - тяхното премахване и преодоляването на трудностите, които могат да накарат някой да се откаже от семейството си. Ако разбира се - иска да го направи.

АВТОРЕЕЕЕЕ едвам изчетох последният ти пост , още съм на мнение че това е филм , но ако все пак е истина ще ти отговоря на въпроса какво да правиш -НИЩО!!! Обясняваш на децата си че майка им има нужда от почивка и я пускаш на свобода , не се интересуваш от нея , не я търсиш по-никакъв повод , нека да си чукне главата ще дотича пак при теб! А за децата си продължаваш да се грижиш и да даваш всичко от себе си за тях , ако не ги търси си е за нейна сметка това - не можеш да научиш човек на отговорност ! Кой каквото прави на себе си го прави , ще си чука главата после тя . Не я търси  , и аз мразя мъжа си и когато го виждам как страда за мен след като го оставих , се кефя многоооооо , а ти искаш ли тя да се кефи на победата ?

Авторе, макар да ти се иска много да си докажеш, че жена ти е мръднала и това е причината да си иде, аз не виждам абсолютно нищо, което да навява на такива мисли. Виждам една жена, която е в пълен релакс. Живее за себе си, със себе си, върши това, което вършат всички млади, свободни от ангажименти, жени.
Тук е нормално да прочетеш мнения, които да изказват съмнения в нейния здрав разум, тъй като е изоставила и децата. Та това е форум на майки! Но.......обзалагам се, че не само тук, във форума, но и навсякъде навън е пълно със семейни жени,  които вече се задушават от ежедневието със задължения, безкрайни задължения и нищо друго, докато животът просто си тече, а годините се трупат. Много мъже, впрочем, постъпват точно така и никой не им се чуди, това изобщо не е рядкост при мъжете. Е, твоята жена е от малкото, на които им е преляло и са решили, че искат въздух и свобода. Сигурно ще се удариш по челото как точно пък на тебе ти се е паднала жена, която се държи като мъж....Прочети пак как си я описал в първия си пост-обичала компаниите, забавленията, излизанията....но семейният живот не се покрива с това. Разбрала е,че не може да съчетае и примири семейството с това, което иска, видяла е, че децата ще пораснат и без нейното себеотрицание и е решила да живее както вероятно й харесва. Примири се с това....Може би ще се върне пак при теб по-късно.....сега ще си изживее това, което иска. Живей и ти!

До Естел:
Ами децата се чувстват привидно добре, или поне не дават признаци че са много разстроени от ситуацията. Това също много ме учудва, освен ако все още не си дават реална представа какво става, макар че минаха 3,5 месеца откакто майка им замина, а може би все още се надяват че тя ще се върне, както и аз. Те също много рядко я търсят по телефона, макар че и двете деца имат телефони и на практика нямат ограничение да говорят с когото си искат. Всъщност повечето разговори между децата и съпругата ми по телефона са ставали защото те са я набирали, а не тя тях. Наблюдавам че момиченцето се привърза някак по-силно към леля си /сестрата на моята съпруга/ и често си говорят, правят си прически, обличат се модно и т.н., дори се опитва да я имитира и да и подражава. Сякаш при нея, може би защото е по-малка /8,5 год./ повече се отразява липсата на майка и. В училище имаше един период от около 15-20 дена в който баткото отказваше да полага каквито и да е усилия да научи нещо, нито да пише домашни. Справихме се с този проблем и завърши отличник. първите две три седмици сякаш бяха се затворили в себе си и почити не разговаряха с никой. Вече нещата са си о.к. - говорят, играят, веселят се и т.н. Не мога да преценя каква ще е травмата в психиката им след време, но полагам усилия да е по-малка.

Авторе, тя какво ти каза, съобщавайки ти за решението си да те напусне?Не вярвам да не е дала никакво обяснение.Каза ли ти, че вече не те обича?

Да, happy_woman, каза ми че не ме обича, че никога не ме е обичала, че всичко в съвместния ни живот е било лошо и нищо хубаво не е имало, че искала свобода защото се чувствала подтисната, че живота си е неин и ще прави каквото си иска с него, че никой нищо не може да и казва и тя сама си решава всичко за себе си и никой не трябва да и се меси, че децата са големи и могат сами да се оправят вече и затова ги оставяла /макар че тя е още по-голяма, но отиде да живее при майка си/, а и нямало заради тях да си разваля щастието /предполагам, че любовника е щастието/. Въобще пълно отрицание на всичко, което не може да е сериозен аргумент особенно след 11 години брак и то без някакви сериозни сътресения.

Съвсем хипотетично-ако някой мисли и се чувства така, както ти го е обяснила тя, какво мислиш, че би ти казал?Точно същото!Ако се колебае, ще поиска временна раздяла.Ще поиска да "помисли", ще си остави вратичка.В случая е била категорична, даже според мен е позасилила нещата, за да проумееш, че не се шегува.А ти продължаваш да си измисляш причини-депресии и прочее, с които да си обясниш постъпката й.
И съвсем приятелски съвет-стига си душил около нея.Остави я да диша.Големи анализи на всеки 5 минути от живота й....ако си се държал така и преди, ами нищо чудно, че си я задушавал.

 А какво е мнението на майка и? Тя одобрява ли раздялата ви или я толерира?Обажда ли се на внуците си и интересува ли се как сте?

До desy_net:
Нито майка и, нито брат и, сестра и, останалите и роднини и приятелите и, никой не одобрява раздялата ни и дори правят опити да я разубедят но уви неуспешно, даже по едно време им казах да престанат да я притискат, защото сякаш става по-лошо. Общо взето всички са в недоумение от случващото се и не могат да го приемат. Специално майка и няколко пъти се кара сериозно с нея заради раздялата ни. Майка и се интересува от внуците си често ги вижда, т.к. почити всяка събота и неделя или през празничните дни се събираме във вилата на майка и заедно с брат и, сестра и с техните половинки и децата им, и леля и също. Също така понякога идва и през седмицата у нас. Поддържаме много добри  отношения и поне засега не виждам причина да не продължаваме да го правим, а и децата се чувстват добре. 

Ще си позволя да изкажа едно предположение, различно от всичко което сте коментирали до сега. (Изчетох всички постове.) Доколкото разбрах жената е сменила поведението си и напуснала семейството си почти рязко и без някакъв видим за всички повод. След 11 години нормален семеен живот и при това е била любяща майка! Оставила е децата изцяло на мъжа си, хванала си е младо гадже, купонясва яко с приятелки, върши всякакви щуротии, черпи се като за последно ... Ами ако наистина е за последно? За мен това може да е поведение на човек, който е научил, че е неизлечимо болен и му остават броени месеци. От една страна се старае да отдалечи всячески от себе си децата и съпруга си, така че когато дойде денят тя вече да не им липсва, от друга страна се опитва да загребе с последни шепи всичко, което животът може да й предложи. За мен си е изключително смислено поведение на кандидат мъртвец. Дано не съм права!