Как се обезоръжава любовница?

Моят пост беше в отговор на мнението,че децата имат право да се месят в ситуацията.За конкретната ситуация разбрах,че майката не е знаела.Има всякакви доброжелатели...

Децата са ревниви. Другото е "гузен, негонен бяга".
Представи си, че това не беше вярно. Тогава какво?

  Ужас, как може да причиниш това на дете? Това вече е крайно. 
Да съгласна съм, че ако детето не знае, няма смисъл да се говори с него.  Обаче, кога пък то няма да разбере в случай, че родителите знаят.  То ще са скандали, караници  и тн.  Почти винаги детето разбира и то по най лош начин.

И комшийката няма да пропусне да каже - Той баща ти е развратник (примерно).

Орхид,съветвам те да не четеш повече.Ние се "разприказвахме" и ти покрай нас пак се връщаш към това.Не го преживявай вече!Минало-заминало.Успяла си да излезеш навреме и с достойнство от тази история.Гледай си семейството.Няма безгрешни хора,важното е да се учим и да не повтаряме грешките си.

Момичета, животът е шарен и в него се случват много неща, които не можем да предвидим. Гледали ли сте този филм?

Ако не сте, направете го. Той много ясно показва именно различнет гледни точки. И също така откроява ирационалното поведение на едно младо същество в пубертета. За които са го гледали, помните ли изречението "Кажи ми да я мразя, мамо, и аз ще я мразя."....

Полезно е децата да бъдат научени на приемане, а може би най-напред с това "учение" е добре да се заемат възрастните. Животът не е еднозначен. Една жена днес може да е любовница на нечий съпруг, но ако утре се окаже негова съпруга, а децата не са научени да разбират именно шареното в живота, какво тогава? Имам позната, която и сега на 40 години говори за партньорката на баща си като за "оная", а родителите й се разведоха, когато тя беше на 25 и баща й на практика от 15 години дели живота си с тази жена. Това е доста тъжно да се гледа отстрани.

В края на краищата, никой, особено дете, не е длъжен да приема и разбира избора на партньора или родителя си! Иначе излиза един да си прави каквото му скимне, а другите да бъдат така добрички да си влязат в ролята и да приемат безропотно неговите действия и решения.

Andariel, ето тук имаме диаметрално противоположни разбирания в подхода. Избор прави един човек за неговия живот. Този избор, когато е за смяна на партньор, ангажира партньорите, а не децата, защото бащата не престава да им бъде баща, независимо с коя жена дели живота си. Възпитанието включва и това - всеки може, ако желае да има мнение по някой въпрос, но налагането на личното мнение върху изборите в живота на друг човек е насилие.

Възпитаването на зрели за живота хора естествено изключва изобщо скандалите като метод на общуване между родителите, но това си е мое мнение. Да изразиш факта, че си наранен и да крещиш са две съвсем различни неща. Има едно много хубаво психологическо изследване върху скандалите най-общо, според което човек крещи, когато се чувства нечут или с други думи, когато не може да наложи собствените си желания върху волята на друг човек. Струва си да се замислим върху това.

Точно това е и моето мнение.

Ако човекът си живее сам на един остров и не е обвързан с никакви други хора, то ако ще за орангутан да се ожени, неговото решение няма да касае никого! Но ние, хората сме свързани с някакви други хора и нашите решения неминуемо оказват влияние върху техния живот, макар ние да си мислим, че те касаят само нашия живот. Бащата може да е баща, но ще бъде съботно-неделен баща, а не баща, който сутрин да излиза от къщи, а вечер да се прибира и да спи в съседната стая, и който няма да ти се скара всеки път, когато не си оправиш леглото. Той просто ще има негов си живот, а ти ще се превърнеш в част от периферията. Когато вземеш решенние за развод, на практика налагаш волята си върху тази на другите членове от семейството, и то без да ги питаш, и оставяш на тях ролята да се примирят. На практика те нямат друг избор, но това не означава, че ще приемат и припознаят твоето решение като правилно за тях. Та, къде отива онова за волята?
 Но е доста добре за здравето човек да си мисли, че неговите решения засягат само неговия живот, иначе ще се побърка. Самоспестяваннето на част от подробностите е като балсам.

О да, но именно в това е въпросът - дали смятаме, че има правилни и погрешни решения. Говоря от моя опит. Много неща в годините преосмислих как съм ги виждала на един етап и сега как гледам на тях. Да, несъмнено има огорчения, разочарования и болка. Това е естествена реакция и е нормално човек да мине през нея, но това да налагаме собствените си разбирания върху друг за мене е вредно поведение. Никой не може да удовлетвори друг човек, защото не може да влезе в главата и в сърцето му. А когато сам се чувства нещастен е редно да потърси своя начин да бъде щастлив.

Когато хората разговарят помежду си, всяко решение е ясно. Не е въпросът, че прави другия щастлив, но му дава право да знае какво точно се случва. В това вярвам аз. Ако аз не съм щастлива с човека до себе си, го напускам. Направила съм всички крачки по моите критерии да се развие в съвместна посока тази връзка, но ако този човек не ме удовлетворява, избирам моите желание, защото от потискане сам на себе си идват фаталните болести. Фокусът е в това, че отричането на моите потребности и желания ме унищожава. Аз губя себе си. А аз имам само един живот.

Около мене има една добра бройка деца, чиито родители не са заедно в обща двойка вече и имат нови партньори, но това ни най-малко не е нарушило естественото общуване между всички участници. Условието обаче, което аз видях, за успех в този сложен процес беше прозрачност. Партньорите разговарят и после заедно информират децата, прави се план за живота напред, включително в кои дни от седмицата децата в коя къща са. Изобщо това са си моите разбирания де, а и реално не са по зададения въпрос в темата, така че толкоз отвличания 

Рози,много красиво пишеш.Аз за съжаление нямам познати,където при раздяла да не е развалено естественото общуване и хармонията между тях,упс,да не объркам нещо,че едва го изплюх.
Това си е така,няма феър плей.Моята мисъл беше,че не можем да чакаме едно дете да реагира подобаващо и с достойнство като английската кралица.Аз не знам и възрастен да реагира така,ако животът му се срине и обърне в един миг.
Спирам,че май се отклонихме от темата.Орхид сподели нещо лично и нека не я връщаме повече,защото всичко вече е минало.

Ехххх, то пък във всички семейства, в които са 2та родители са цветя и рози...
Защо си мислите, че когато двама човека са на едно място, то задължително всичко е прекрасно и изключително...
Понякога е много по-добре да са разделени и това действа дори по-благоприятно върху детето, отколкото ако сте заедно.

Andariel, а за хората, които работят по цяла седмица извън дома си? За хората, които с месеци работят така и се прибират за по няколко седмици? За тях какво ще кажеш?
Или задължително мама и тати трябва да са си вечер в 17ч в къщи, за да е щастливо детето?

Едно е детето да знае, че бащата е нощна смяна, седмиччна смяна или на гурбет с месеци, но ще се върне и то има семейство от майка и баща, които продължават да са семейство. Съвсем друго е да знае, че татко вече не живее и никога няма да живее вкъщи, и че вече мама и татко не са семейство. И в допълнение си има нова жена и нови деца.

тук няма значение дали е или не цветя и рози, а знанието за семейния статус.

И какво го "топли" детето, семейният статус?
Това е по-скоро за успокоение на родителите, отколкото за детето.
Както и да е, имам доста показателен пример пред себе си за 2деца израсли и възпитани като пълни егоисти. Заради криворазбрания морал на баща им и чувството му на вина пред майката, която го шантажира по всякакви начини години наред. Но която си има свой собствен живот и го използва само и единствено като банкомат.
Прекрасно семейство. )

Мирама,моля те!
Има татковци,които пътуват с корабите.Моят мъж има обекти и също се прибира на края на седмицата,но децата знаят,че той живее в нашата къща,спи при мен и сме семейство.
Разликата е толкова голяма,че не мога да разбера как сравняваш двата варианта.
Може би защото детето ти е малко.Ела да видиш как се говори с деца,които всичко разбират.