Как се обезоръжава любовница?

Ако таткото е заминал на гурбет-детето знае, че той е  там за да работи, чува го когато може, вижда го на камера в нета  .........ако е възможно ,  майката му говори за него и детето е по-спокойно.Според мен поне.
Ако моя баща беше на гурбет,щях да съм по-щастлива,отколкото ако знаех, че се е развел с майка ми и има друго семейство.
Въобще не виждам защо спорите за това   За мен разликата е огромна.

Еlla, и колко му е да се каже на едно дете, че тати е на гурбет. )))

Както и да е, темата е всеобхватна и няма особено място тук.

Малкото дете можеш да го излъжеш, ама голямото малко трудно ще успееш.

Да,да се върнем на обезоръжаването-по-полезно е

да , давайте още идеи.от прочетеното до тук, можем да заплашим кръшкащия, че ще кажем на децата, ама на всички деца........малко гадно ама ето, че някои го правят

сигурният начин е да й се тропосат мъжа с децата и всички сметки и хамалогии по тях. Обаче е трудно за правене, защото рядко някоя майка ще е готова да се раздели с децата си и някяква кифла да ги гледа.

Тъжно ми е да чета тази тема. Наистина ли общувате по този начин с партньорите си? Със заплахи, насилие, изнудване? Защо ви е нужно това? Знам, че аз си живея явно в мой свят, но партньорства с насилствени отношения никога в годините не съм поддържала. И с двамата ми мъже за всичките години заедно повишаване на тон и сблъсъци са били изключени. Просто аз така отказвам да комуникирам и съответно си изграждам взаимоотношения единствено с хора, които като мене са склонни да разговарят. Едната раздяла беше по инициатива на мъжа ми, другата - по моя. И в двата случая усещането за щастие се беше изчерпало и при всичките стъпки един към друг вече беше останало само общуване между близки познати, а това за лични взаимоотношения не ни е достатъчно. Едно на ръка, че всеки човек си има черти, които другият недолюбва, и когато си отиде любовта, вече стават нетърпими. Гледайки назад отношенията и между родителите ми, и между родителите на хората, с които израснахме заедно, и отношенията в живота на близките ми приятели, моето вътрешно възприятие за правилност ми говори, че активните разговори и отчитането на потребностите на другия човек са ключови за щастието. Когато нещо тормози другия човек или той не е щастлив с мене, аз искам нов път. Държа да получавам същото разбиране.

И имам достатъчно примери за разделени родители, всеки от които има нов партньор, но децата и от двете новосъздадени двойки общуват активно помежду си. Новата жена на бащата за мене не е "кифла", а новата му партньорка. Новият мъж на майката не е "оня", а е новият й партньор. Когато майката иска да отиде с новия си мъж на почивка, реално има опцията децата от първия й брак да останат с баща си за 4 дни например в новия му брак, с новата му жена и с техните общи деца. Това все пак са братя и сестри! Обратното също важи. На едната ми приятелка синът от първия брак на мъжа й, който сега живее в чужбина с майка си, новият й съпруг и второто им дете, идва всяка година за по един месец тук при баща си. И през това време моята приятелка е майка на три деца, живеят заедно, ходят на почивка заедно, тя казва да се става, да се ляга, да се спрат електронните игри и да се тръгва за плуване.... Но напълно съм наясно, че фактът, че аз харесвам такъв модел на общуване, не ангажира другиго. Има доста много хора (главно жени) с някакво странно за мене чувство за собственост към човешки същества, които разиграват драми от факта, че мъжът до тях просто вече не ги обича. Ами не ги обича - това е. А ако те са спрели да го обичат какво, да не потърсят друго щастие ли?? Мъжете и жените са човешки същества, освен че са родители и именно възпитаването на широта на мирогледа прави и децата богати на душевност хора.

И за протокола - аз смятам, че моите родители щяха да са много по-здрави и щастливи, ако преди години се бяха развели и всеки беше намерил нов партньор, защото фактът че са заедно толкова много години (повече от 45) е в основата на някои от сериозните заболявания и разочарования в живота им. За разлика от много външни аз не смятам, че моите родители са щастливи хора, а това е жалко.

Рози,напомняш мш една моя приятелка.
Тя като теб,когато говори все едно пее.Приятно ми е да ти чета постовете.

Хайде да се върнем на обезоръжаването.
Между другото съм дъщеря на моряк и не вярвам да съм писала,че таткото трябва да е денонощен в къщи.
Аз мисля да спирам вече,дами.

 Рози     

slavka70   и _Sunflower_ , и всички,   

Рози, прекрасно написано...
За съжаление, както се видя и от последните страници...мнението на болшинството хора не е такова.

Извинявам се на мидичка за нахлуването с въпрос в темата и, но не искам да пускам нова

Кои са нещата които се или не се случват у дома за да се устреми мъжа към идеята за любовница?
чисто щриховано лично мнение търся
 Зная че темата е безкрайна, но все има нещо общовалидно

За любовница или просто да кръшне веднъж два- пъти с различни жени за разнообразие. Има разлика мисля.

според мен са си еднакви неща, но с градация
да кажем че за кръшкането се отнасят питанията ми

Не знам...
Според мен не е нужна причина за мимолетно кръшкане...колко му е на един мъж да се подхлъзне..
Виж, любовницата вече е нещо друго, тя е една и е един вид втори постоянен партньор. Там вече се намесват и чувства и разходи и така.