Как се живее без любов?

Не се дръжте пък и вие като ощипани госпожици! Никого персонално не е обиждала, ако някой се припознава в по-резки епитети, си е негов проблем. Човек си изказва мисълта така, както му идва отвътре и в зависимост от убежденията си. Много пък станахме чувствителни от нищо!

Аз искам извинение.
Защото тези ,,кокошки" отвориха сърцата си,домовете си ,за един съвсем непознат човек.
Защото същите тези,,кокошки"не са излезли сухи от подобни ситуации и намират време и желание да споделят.Защото всяка една от тях носи спомена от това и решава да предпази друг от своите грешки.
Не харесвам някой за обижда приятелите ми.
Така,че ако обичаш....

Това за цената съм го написала на 3-та страница още, с първото си включване. И важното допълнение е, че авторката тръгва от твърдението че семейството й вече се е разпаднало (в интимен смисъл). Прочетете добре, първо си е отишла любовта и доста след това момичето е срещнало нов човек. Закономерно, струва ми се. Как може да живее една млада жена без внимание, без любов, без отношение. Как? С два шамара ли?!?

Да попитаме съпругът, какво е довело до това да не е мил и интимен с младата си съпруга?
Пиша по принцип, не конкретно за К-А-М. Но подобни връзки следват сходна закономерност и никога, никога не е виновен само единият.

Like!

Но понякога вината наистина е само у единия. И това няма как да се скрие. Силно се нядавям случая на КАМ да не е този. И...не мисля, че някой може да се нерече "кокошка", ако има различно от моето мнение, но има хора, които въпреки всичко, са готови да спорят и то доста ожесточено, което за мен е неприятно.

  Оооххх, ти ме уби! Мой ли адвокат стана във форума джоджо?  
Сакън, и аз да дочакам някой да ме защитава... Трогната съм много, но в случая няма нужда. Спорът си е спор, и всеки си защитава мнението. Аз нейното го разбирам, защото то е толкова масово и разпространено, уви...Разбирам, но за себе си и близките не приемам. Животът ми е показал достатъчно добре обратната страна на медала. Та...обществото се нуждае от пречупване на някои устаряли модели на поведение...така смятам. Отдавна са минали времената на бабите ни, за които прехраната е била приоритет, а не любови.

Това е напълно вярно, аз не изкарвам черен съпруга, а пък момичето кучка. Явно нещо се е случило и нещата са се променили. Но това не променя факта, че тя трябва да живее по нов начин със същия мъж. Очевидно ще трябва да се откаже от някои земни радости (като любов, и разни други) в името на децата и семейството. Т.е. пак ще плати цената. Дали ще е финансова тази цена или ще плати с личното си щастие е вече въпрос на избор, възможности и разбирания за живота.

Мишона, никога не е виновен само единият, защото обективно мнение за една връзка трудно може да се даде дори отвътре, камо ли отстрани.
А ако вземем ролята на брачни консултанти, и запитаме и двете страни, какво според тях е довело до разпад, то всеки, убедена съм, ще изтъкне причини, които другият няма да даде, и които ще засягат и обвиняват отсрещната страна.

Мъжете доста по-трудно охладняват физически към половинките си. Дори и с наличието на любовница продължават да водят успешен полов живот и у дома. Какво по-хубаво за един мъж от разнообразието?! Но да охладнее към жена си, да спре да я забелязва, даже да се дразни от нея, а в същото време да продължи да бъде грижовен баща, мил и внимателен с хората, значи има нещо. Нещо, което е редно да се изясни между двамата партньори. Нещо, което е родено в и от  техните отношения.

А и човек трябва да е обективен. Ако аз се дразня от съпруга си, а това става понякога, нормално, то убедена съм, че има поне два пъти повече причини той да се дразни от мен, съдейки по своя благ характер. И ако утре нещо между нас се бъгне непоправимо, ще се опитам да сложа на кантар и своята вина, а не просто да споделя, че в една прекрасна сутрин се събудих с мисълта за чужд мъж и ненавист към своя.

Имали възможност нещата да се отложат и след време пак да се стигне до раздяла?
Тогава ще възникне въпроса на съпруга:Защо като не си била щастлива не каза?Защо не направи нещо?Защо загубихме време да бъдем щастливи?
На авторката не и е лесно и лично за мен не и е безразлично,иначе нямаше да и дреме.

В случая си права, Касита, но има случаи, когато наистина едният обективно няма вина.

Обожавам да виждам мъже в ролята на наистина обични бащи. Няма нищо по-вълнуващо в една връзка от това да преобразиш мъж в баща, поне за мен. Мъжете се учат от собствените си бащи да бъдат или не бащи на децата си. Но и майките на децата им са един вид коректори на бащинското им поведение. Въпросът е подходът какъв е.

Друго, което ми хрумва във връзка с предходна тема по подобен повод - първите няколко години с деца е период, в който се подлага на изпитание и физическата, и психическата издръжливост на майката, а ако баща е от ангажираните бащи - то и на бащата. Разривът много често се дължи на липсата на обективно време за връзката, не за съжителството. Много е трудно, признавам, човек да бъде себе си, когато е толкова уморен и изчерпан емоционално и физически, че всяко нещо го хвърля в съсипия. Хубавото е, че този период преминава. Като преминало възпаление при трансплантация. Обаче са нужни жестове на обич, за да се запази връзката. Любовта показана чрез грижа за децата не бива да се пренебрегва: мъж, който полага грижи за децата си, обича и жена си. В това съм убедена.

Тук един татко имаше за подпис:единствено което може да направи един баща за децата си,е да обича майка им.
Но ако случайно не я обича,това не го прави лош баща.

о, разбира се, особено при появата на нов любим, с когото всичко е роооозово, прияяяятно, извън пространството и времето! Верно ли мислиш, че бракът действително се е разпаднал и тя не спи с мъжа си? Защото аз не го вярвам, все му пуска, колкото да не я  заподозре какви ги забърква с другия мъж. Тя сега е в еуфория и мъжът й й се струва още по-омразен и отблъскващ, но е въпрос на време онзи да се издъни, ако тя вземе много да настоява връзката им да излезе наяве, особено ако тя реши да прекрати брака си. Сори, ама има орасност да се превърне в поредната, която се е подвела и е реши да се раздеве с илюзията, че ще живее с другия мъж. накрая ще се окаже, че другият мъж няма такива планове, и може да почуква извън дома, но ще си гледа жената и децата. И тогава ще дойде голямото разочарование. Ако бракът й действително беше толкова зле, досега да се е изнесла или да е иззнесла мъжа си и без да има трети човек.

Кофеин, няма как да си сигурна, че ако вашите се бяха разделили по някаква причина, баща ти пак щеше да е същият баща, когото си виждала вкъщи. Можеш само да гадаеш и да се надяваш. Дори се получава обраттното - мъжът се развежда с жената и се развежда с децата, и много бързо свиква да бъде съботно-неделен баща, а скоро си устройва живота с нова жена и се раждат нови деца.

И за да е ясно - изразявам се нарочно по-грубо и по-вулгарно, за да привлека вниманието на авторката и доста други жени като нея върху това, че мантрите "напусни го, търси и щастието и децатати ще са щастливи", могат да я вкарат в голяма беля, ако не мисли с главата си, и то малко по-дългосрочно.

Джоджо, я да те попитам, ти сегаа къде живееш? Съгласна съм, че има свестни хора тук, но повечето са сеирджии, които се държат като запалянковци на мач и искат екшън, а в същото време си стоят, и дето казва Касита, бъркат вкусни манджи за домочадието.

Браво Анди 
Но дълбоко се съмнявам, че ще бъдеш разбрана, тук по важно е да се реагира първосигнално на проблемите на чуждите хора. И да се раздават разни съвети, които едва ли ще бъдат приложени в личния живот.

Ако авторката на темата вземе да се появи, за да даде повечко яснота, хич няма да е лошо...
Иначе стоим и си дрънкаме общи приказки...

Тук съм, но не мисля да навлизам в подробности. Идва ми в повече дори, че пиша от моя си профил. Интересно ми е да ви чета и да гледам на нещата под различни ъгли