Как се живее без любов?

ТИ го възприемаш като самовнушение. Но всъщност Анадриел, има ли значение дали е самовнушение или животът ти го е внушил...Фактът си остава по какъвто и начин да се е случил- сърцето ти е ПРАЗНО. Подлъгване...кой е този който да отсъди лъжа ли е това, в което ТИ самия искрено вярваш? За теб ТОВА е истината, и щом тя касае твоето щастие, значи е достатъчно обективна за да вземаш сама решения за живота си.

Между другото, което и да е твое знание, е вид самовнушение. Независимо че идва от външен фактор, за да стане твое осъзнато знание, ти трябва да го допуснеш в съзнанието си. Т.е. да си го внушиш.

"Ама какво не съм ти дал"- пита мъжа ми...Ами всичко си ми дал, но не те обичам, това е и наистина няма връщане назад. Край, достатъчно съм се подлъгвала от разума си и не вярвала на сърцето си. Отсега нататък живея по волята на сърцето, то ми е най-верния приятел и то най-добре знае кое ме прави щастлива.

да, има значение! Защото самовнушението изведнъж може да спре под напора на разни житейски обстоятелства, така да се каже, животът да ти зашие два шамара и да те освести какви си ги надробил от самовнушение. Нали ужким възрастните били зрели, мжели да осмислят, да преценяват, а то се оказва, че са като 3-годишните - засърбяло го и трябва да се почеше, и реве, и мрънка, и се тръшка, та чак се захрасва!

Понеже го добавих по-късно от твоя пост..


И към това ще добавя...човек се променя, мени си знанията и внушенията, но обикновено осъзнаването че сърцето ти е празно идва тогава когато ВСИЧКИ нормални доводи на разума са изчерпани и то НАИСТИНА е празно. Можеш да се самозалъгваш че има по-важни неща от любовта, но това няма да е задълго. Ако искаш на тази Земя да обичаш и да бъдеш обичан, няма да се примириш никога с празен живот без любов. Ако ще светът да се обърне против теб.

От собствен опит, да, Андариел е права - самовнушението върши много лоша услуга понякога, но то може и да се насочи положително. Въпросът е човек да оцени ценните неща, заради които е с човека с който е. Залитането в една или друга посока - мъже бол, съгласни и готови - също, е само бягство от действителния проблем. Ако една жена реши нещо много малко са хората, които могат да я спрат в решението й.

КАМ - не се живее без любов. Не се живее без съпричастност, без нежност, без съюз. Но дали ще имаш от тези неща да дадеш на другия? И дали той няма да има нужда от същите неща, които не можеш да дадеш на мъжа си в момента?
Много бих искала да те посъветвам, но не мога. Винаги съм живяла с усещането, че чувствата ми трябва да имат адресат /и положителните и отрицателните/.  Но ти желая кураж и постоянство, каквото и да решиш.

Човек,докато не е изпитал поражението, е твърде смел във взаимоотношенията си с другия пол. Но,когато си готов да понесеш, за да обичаш и да бъдеш обичан, тогава човек е склонен да остане и да прости, да забрави. Да продължи напред.

Всъщност, за каква любов говорите вие? Изглежда всеки разбира любовта по свой собствен, уникален начин.

Лизет, точно, че човек трябва да си зададе болезнените въпроси и да си отговори на тях, а единият е "наистина ли вече е празно, изчерпано".

Трябва да, трябва. Уви, обаче, общественото съзнание насажда много нездравословни стереотипи- тези, по които и ти сама се ръководиш, и те малко или много влияят доста негативно на осъзнаването. Докато се осъзнаеш, и те минали десетки години...Младостта си отишла, здравето ти погубено и животът преминал под девиза "заради децата се жертвах".
Егати, а те молили ли са за такива "жертви"?

Така е.
И затова са темите, да се преоткриеш в някоя и тайно да се надяваш да откриеш решение.
Но ако в движение не се появи,пускаш своя и разказваш своята история.
При толкова много хора с различно мнение виждаш нещата от страни.
Дори ти позволява да се поставиш на мястото на другия.

това всеки си го решава сам. За мен истината е, че ако човек сам не помисли за децата си, няма кой друг да го направи - ни любовник, ни нов мъж, ни нова жена, дори бабите и дядовците не са длъжни да го правят. Тук всеки може да си пише каквото му скефне, и мен лично все повече ме дразнят мантрите на тема "не се живее такъв, не се живее за обществото, не се живее за децата, а се живее само за себе си, зарежи го, напусни го, изживей си авантюрата, търси си щастието с друг, децата в един момент си тръгват, а ти ще останеш сама...", и в един момент всякакви нещастници започват да ги вярват и после окъкват живота си. Ама всичките кокошки, дето тук са ги надъхвали, много удобно са се покрили и не са си мръдналли задника от къщи, или са го мръднали след много размисли. На авторката се говори това, което иска да чуе, и нататък сама да се дави или спасява!

Мисля,че дължиш извинение за тези си думи.

Аз също ужасно се дразня от мантрите "ще останеш сама". Това е най-честия мотив за страх от разрив на безсмислени отношения. Видяла съм как тази мисъл е погубила не една и две жени и не го пожелавам на никого. По-добре сама отколкото с мухльо. По-добре сама отколкото с нелюбим.

Децата..., те нямат нужда някой да им посвещава живота си, но имат нужда родителите да им дават любовта си.  

Колкото до надъхването, не се притеснявай- хората могат да си говорят колкото и каквото искат, а решенията всеки си взима САМ. Само той най-добре си знае какво му е на душицата...

На кого дължа извинение? Никакво извинение на никого не дължа за тези си думи! Ако някой се е разпознал, има право да заяви претенции към мен - ще го изслушам.

heureuse, много съм съгласна с позицията ти за бащите. Аз самата имах щастието да имам невероятен баща, който ни обожаваше и дори ако бяха решили да се разведат с майка, той щеше да бъде с мен и брат ми във всяка свободна минута. Защото точно това беше щастието за него - да е с децата си. Имам и познат, който сам отглежда дъщеря си и се пребори за това в няколко съдебни дела. В държавата, в която живях преди повечето деца бяха от сингъл родители, но такова нещо да не даваш издръжка или да не се грижиш за детето си се среща изключително рядко, и то от определени етнически групи. Цивилизовано се решават тези неща, без драми - детето обикновено ходи на няколко почивки (веднъж с майката и после с таткото), изкарва страхотни уикенди в тематични паркове, има си два чифта баби и дядовци, изобщо всичко необходимо за чудесен живот. Просто родителите му не спят в една къща. Не казвам, че това трябва да е модел, но то съществува успешно.


По въпроса за модела на семейството.Първо, изобщо не драматизирам нищо.....това е просто форум за мнения, няма драми, ок?
Това, че родителите ти не са повлияли на концепцията ти за семейството е само твое твърдение. За да видим как и от къде си изградила своя модел, трябва да го изследваме все пак.Така че, хайде да не говорим на едро. Вероятно преди да се омъжиш за съпруга си, си имала други връзки с други мъже, с които не се е получило поради несходство на модели, характери, концепции за живота, любовта и семейството.
Аз съм отраснала в къща с любов и готин баща. После инстинктивно съм привличала точно такива (семеен тип, обичащи децата) мъже. С тях ми се получава всичко лесно, именно защото ми е познато, свое. Всичко друго трябва да се учи и усвоява наново (за модел става въпрос). 

Така е, Андариел, ако човек не го и преживял, дава съвети, които му се иска да са негово решение, но никога не са били.

Стъпката да разпаднеш семейството си е стъпка, за която се плаща. Ако човекът е готов да плати цената - да действа, но ако не е - трябва още да помисли, да опита нови начини да живее занапред, дори това да означава интимна изневяра. Ако изобщо трябва да дам собствено решение - това е да се търси начин негативната енергия да се насочи някъде, където е  безопасно за връзката - така човек остава здрав психически, годен да отглежда децата си, и излиза по-решителен и смел, ако реши да разпадне семейството си.
В слуая КАМ трябва да оцени възможностите си и да реши, да планира. Ако е готова с план, просто трябва да го следва - това ще е нейното решение и ще отговаря на цената, която е готова да плати.

caffeine, напълно съм съгласна с мнението ти за заучените семейни модели. Ако човек не е научен да приема и да дава обич и любов, трябва да се научи, за да живее с любовта  итя да е част от живота, ежедневието му.

Андариел вече е започнала да обижда, виждам и всяко второ изречение съдържа думата "окакан" и заплахата от "два шамара". Така че, аз ще се въздържа да й отговарям, за сега. И без това говорим на различни езици.

Решенията вземаш сам, но колко удобно е да има кой да те подкрепи и да ти припява именно онова, което искаш да чуеш.
Обикновено тук се излага едната гледна точка и то поднесена ни, не се зае колко и дали изобщо обективно. Т.е. тук се дават съвети на база половинчати истини.

Безкрайно лесно е да кажа щедро: "Щом не си щастлива- разведи се! Търси любовта. Децата ти ще са доволни, щом ти си добре.", докато готвя на съпруга си, който играе в дневната с деца и ще продължи да го прави, дори и след като авторката евентуално послуша съвета ми.