Как се живее без любов?

  • 29 587
  • 482
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 293
Да,аз нямам деца,а вие живеете ли без любов ?

Не казвам,че разбирам ситуацията с децата на 100% , просто, защото нямам такива. Но я разбирам на 1000% от позицията на дете живяло в среда без любов. Не знам кое е по-меродавното ..

# 376
  • София
  • Мнения: 19 841
Dreaming, ти колко време живя без любов преди да напуснеш мъжа си?
(всъщност напусна ли го, не помня какво стана точно с теб накрая?).

# 377
  • София
  • Мнения: 62 595
Гледната точна на детето не е гледната точка на родителя. Тук става въпрос за родителя, той как ги вижда и чувства нещата.

За любовта, зависи в кой момент от живота ми ме хванеш. Понякога толкова ми е гадно и черно, че си мисля, че няма любов, после всичко минава и се оказва, че любовта си я има. Малко като в един филм, в който героят накрая казва, че "зависи на коя страница отгърнеш живота на човека".

# 378
  • Мнения: 293
Е,Андариел, защо така ? Нали до сега се говореше,че всичко се прави в името на това децата да са добре ? Защо сега да става въпрос за гледната точка на родителя,а не за това на децата колко ще им е добре с неговата гледна точка ? Ми точно така си е, само,че ако черният ти период зацикли дълго време и от период се превърне в ежедневие ?

Бърди аз все още съм с мъжа си.

# 379
  • София
  • Мнения: 19 841
Ами не мога да разбера тогава с кой акъл ги пишеш тия неща. Хем деца нямате, тоест всичко ти е милиарди пъти по-лесно.

# 380
  • Мнения: 293
Ами не мога да разбера тогава с кой акъл ги пишеш тия неща. Хем деца нямате, тоест всичко ти е милиарди пъти по-лесно.

Е как с кой акъл ? Ти преживявала ли си го това нещо ? С акъла,с който се чудя как да изляза от ситуацията,с акъла,с който съм на път да се разболея от мисли и терзания,с акъла,с който разбрах,че колкото и да е тежко това - изходът е един. Когато единият спре да обича,връщане назад няма. Освен ако не е от хората,които могат да живеят така. И най вече - с акъла,че при мен мина твърде много време ....пропиляно в оправяне на неща,които няма как да се оправят.

# 381
  • София
  • Мнения: 19 841
Ами извинявай за сравнението, ама това е все едно дебела диетоложка да ми обяснява как се отслабва.

# 382
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, аз като родител разсъждавам по друг начин, отколкото като съм била дете. Откакто са се родили децата ми, винаги се намират ситуации, в която хем да мога да се поставя на тяхно място, защото съм преживяла  нещо подобно на преживяваното от тях, хем усещам и как ще реагирам като родител и защо моите родители навремето са направили това, което са направили. И все пак, не мога да изляза от ролята си на родител на своите деца, и правя или не правя нещо в зависимост от това кое смятам за най-добро за децата си, и след това за мен.

Пп. Върпосните ситуации могат да бъдат най-невинни, например детето да иска да цопне в локвите и на мен като дете много да ми се иска, обаче като майка забранявам, защото после трябва половин час да върви с джвакащи в ледените обувки крака. Могат и да са много по-сериозни от вида дали да мигрираме и как ще се отрази това на децата.

# 383
  • Мнения: 2 479
*Dreaming , не искам да те засегна, но без да имаш деца няма никакъв шанс да си представиш какво точно чувства и мисли една жена в такава ситуация.

# 384
  • Мнения: 293
Бърди,не знам на какво ти прилича но това е моят опит и понеже съм била в такава ситуация,мога да си представя какво и е на авторката. Дебелата диетоложка да не си мислиш,че не е опитала върху себе си всичко и на база нейните опит за отслабване не е научила много ?

Либ,изобщо не твърдя,че мога да си представя разликата с децата и същата ситуация с деца. Мога само да гадая колко може да е тежко, защото знам без деца колко е . И все пак изход трябва да има.

# 385
  • Мнения: 2 479
Въпросът не е дали е тежко, а в приоритети, нагласа, подбуди и дори инстинкти ако щеш. Всичко е тотално различно.

# 386
  • Мнения: 755
Е, каква е тази драма- изход винаги има. Въпросът дали ти стиска да минеш през него.

# 387
  • Мнения: 293
Въпросът не е дали е тежко, а в приоритети, нагласа, подбуди и дори инстинкти ако щеш. Всичко е тотално различно.

Е как да не е въпросът дали е тежко - точно в това е въпросът. Ако не беше тежко - нямаше да има тема. Тежко е когато трябва да избираш между собствената си усмивка и тази на децата си, да не знаеш дали това,което ще избереш ще е добре и за децата ти,да се чувстваш виновна,че я няма усмивката ти,а я дължиш на децата си. Тежко е да знаеш,че си спрял да обичаш бащата на тези деца и да виждаш колко много те го обичат - да се разкъсваш в душата си и да не знаеш кой път да хванеш.
Приоритетите всеки определя различно. Някои ги определят с разума си,други със сърцето, някои въпреки децата,други заради тях и т.н.

# 388
  • Мнения: 2 479
Напълно доказа това, което написах  Laughing.

# 389
  • Мнения: 755
Какво сте се хванали с тези деца? Децата са най-приспособимите същества, родителите са тези, които не са. Стига ситуацията или нещото да им се представят логично... за децата иде реч. Това по принцип не по казуса на авторката. Децата не могат да бъдат предлог или причина-  те са само удобният параван за съвестта на възрастните.

Общи условия

Активация на акаунт