Как се живее без любов?

Няма как да стане *Dreaming, това с докосването. Авторката не търси анализ, а жени в нейната ситуация т.е. обмяна някаква на опит. Това с докосването е трудно, само жени имали подобни проблеми могат по-добре да я разберат- това е. До колкото схванах дори и решение не търси в мненията ни, та за какво докосване толкова се възмущаваш?!

Дрийминг, да не би ти да си й вникнала в душата, като нямаш деца? И защо смяташ, че никой не й бил вникнал в душата, защото не всеки е пускал сълзливи емотикончета и не е охкал и ахкал ли? Повечето семейства минават през такъв период, повечето жени дори минават! Ако тръгнеш да питаш хората около себе си и дори случайни жени, бас ловя, че поне половината ще ти кажат същите неща, които и Кам казва - че мъжете им не ги подкрепят, че им се налага те да бутат/дърпат делата вкъщи, че дори вземат повече от мъжете си, че вкъщи си мълчат, че са разочаровани... Мога да изброявам още. Ако може да й е някаква утеха, стотици хиляди семейства и специално жени минават през такъв период, включително намирането на любовник като отдушник и спичане на  домашната ситуация, защото тогава вече идват и другите съмнения. Децата винаги са с голяма тежест в картинката. Нейната ситуация не е като твоята - ти трябва да мислиш само за себе си, защото нямаш дете, нямаш коте, но тя има две деца, за които мисли и премисля.
Моята теза е да помисли, защото може да се окаже, че не е липса на любов, а твърде мого натрупвания в неподходящия период от време. във всеки случай докато си мълчат, нищо няма да се промени. Ако ще се късат нещата окончателно, то поне да има изясняване на позициите, а не всеки да си мълчи и да си преживява.

KAM

дано ми прочетеш поста.
Защо не опитате със семейна терапия?
Понякога върши чудеса. Между теб и мъжа ти е имало тръпка, от любовта ви произлизат две деца.
Той те е разочаровал чрез действията си. Сигурна съм, че той не осъзнава какво е станало,
как те е наранил, не може да го усети, не може да се посатви на твое място.
Точно чрез такава терапия ще настъпи осъзнаване от негова страна.
Може и той да преживява неща, за които ти нямаш представа.
Ти в момента си се вглъбила в себе си.
Дай му последен шанс със семейна терапия, ще опознаете душите си по този начин.
А и може само по-добре да стане, по-зле едва ли.

Аз ходих на такава терапия, защото изпитвах към мъжа ми ... омраза,
а излезе нещо съвсем различно. Просто чрез държанието ми съм пораждала в него комплекси за малоценност, комуникацията ни куцаше, причинявахме си болка един на друг.
А сега го обожавам и всичко е като в началото, дори и не ми се вярваше, че може да ми се случи.
И аз излизах с други мъже, от там още повече се настроих срещу мъжа ми, но и ми се върна самочувствието и не съжалявам. 

Не знаеш колко си права.....   
Моята майка (светла й памет), живя в семейство без любов.
Когато бях около 20 годишна, при един дълъг откровен разговор между нас , сподели, че е искала да се разведе, когато съм била около 10-годишна.Не е намерила сили, притеснявала се е , че няма да се справи сама с две деца, проклетото "какво ще кажат хората" също е изиграло определена роля....И остава.При мъж, когото не обича, после не може да понася.....Скандали, разправии , докато съм била дете, не е имало.Т.е. може да се каже, че съм израснала в спокойна среда.
Или, както Пасинет съветва авторката, майка ми е успяла "да се стегне", да игнорира неприятното в брака си......Докато това не изби другаде-тя се разболя от рак.И вече я няма.....

Знам, че за повечето от вас връзката психика-болести е невъзможна.Или невероятна....
Но, ако не всички, то поне 90 % от болестите започват първо в мозъка, т.е. са следствие от мислите, психиката и душевното ни състояние.
Та, не е зле да помним, че докато се жертваме за децата си, годините безрадостен, тъжен, без любов живот може да ни съсипе....чисто физически.
И тялото, и духът си имат своите нужди и изисквания.И ако не са задоволени, те се разболяват.

В темата не става въпрос за проблем с работата, конфликт с колега/приятел, които могат по някакъв начин да бъдат разрешени или отстранени.Тук става въпрос за основното в живота, което ти дава сили, стимул да живееш, да твориш, да действаш.....А когато тази основа е подкопана, нестабилна и несигурна поради липсата на любов, топлота, подкрепа, доверие и внимание, как върху нея да градиш нещо стабилно ?
Не всички могат да живеят  просто с някакъв човек, не всички могат да живеят без това, което дава истинската връзка между двама души.....не всички могат да комуникират само с "Добър вечер.Какво ще вечеряме?....."
И слава богу.

Точно така КАМ, давай зарежи мъжа си и мигом ще се сдобиеш с голямата любов, която да те окриля цял живот! Защото иначе ще се разболееш я от рак, я от нещо друго. На мен ми се повдига като ви чета, не знам на вас като го пишете как не ви се...

Краси, прави ми впечатление, че ти като не работиш и това проблем в работата го имаш като да не си си изял закуската. Понякога там има много тежки проблеми,на чийто фон поизчезнал трепет и това, че не можеш да се разбереш с човек, когото до вчера си обичал изглеждат маловажни.

*Dreaming , съветите към авторката са ми това, което пиша, защото съм се докоснала до нейния свят малко повече отколкото ти можеш в случая.

Изрично казвам, че изобщо не давам съвет - наистина не знам какво да посъветвам, не съм изпадала в подобна ситуация. Това, което написах са разсъждения по темата просто.

К-А-М,  !

Хм,аз пък съм съгласна този път с Краси.Още повече,че тук не става дума просто за изчезнал трепет.И ако даден служебен проблем може да се реши, то този е като болест , която постоянно те разяжда.Не мога да дам конретен съвет, защото тези неща всеки преценя и решава сам.Колкото и съвети да се изпишат, в чужда глава акъл на се налива.Има хора , които могат цял живот да живеят така.Други просто в един момент не издържат и променят нещата.

И на мен ми се повдига. Тази тема е започнала да заприличва на тежка самохипноза в стил "всички живеят така, защо аз да искам друго". Лайтмотивът е "защо не можем просто да изключим емоциите, да си живеем спокойно и нищо да не се променя". За съжаление (всъщност, по-скоро за радост), човешкото същество не "работи" така. То се случва, възпитава, оформя и функционира тъкмо чрез емоциите. Те се неглижират и дори осмиват най-вече от хора, които нямат нужната емоционална интелигентност да живеят с тях и ги смитат под килима на принципа на щрауса. Що за живот е това, аз не се наемам да гадая.  

Много пъти срещнах тезата, че неудовлетворението, усещането за самота и изтичащ между пръстите живот може да идва от много посоки, не само от неудовлетворително партньорство. Разбира се, но човек, който е научен да познава и зачита емоциите си безпогрешно долавя къде са липсите. "Ако бракът ти е кофти - намери си хоби" е абсурдно. Ако те боли глава и някой ти препоръча да ти премахнат апендикса, здравата реакция е да му се изсмееш.

Още повече ми се повдига, като чета по какъв начин децата се употребяват като аргумент. При раздяла, децата не губят единия родител (ако е читав, разбира се), това, което се разпада, е двойката. Забелязала съм, че най-енергично се крият зад децата си тъкмо онези жени, които никак нямат идея как да функционират извън брачен живот - нито икономически, нито емоционално. И колкото повече пазят статуквото, защото усещат, че не могат да се справят, толкова повече благородно изтъкват децата. Които - личен опит на дете на щастливо разведени родители - си се справят много добре и без надвиснала тишина на масата и нацупени майка и баща. О, и да не забравяме как стряскащо голям брой жени веят "жертвата" си в лицата на децата като знаме, което е също толкова нечестно, колкото и твърдението, че "не са се реализирали заради децата".

затова аз все говоря за това, че може да е кофти период, а не за константа "преди и след". И както това да се види дали са изчерпани всички възможности. Ясно е, че никой не си слага главата доброволно на дръвника да мре, образно казано, и да си кара така до края! Бракът не е каторга. Може мъжът й хал хабер да си няма какво й се върти в главата, малко ли мъже са темерутести като им се струпат разни други неща, в работата примерно! Или тя също хабер да няма той защо е такъв, какъвто изглежда и да си мисли, че е нещо лично към нея. То иначе малко става като в Алиса - да не говориш преди да те заговорят, но в семеен вариант, примесено с вътрешна сръдня.

Разбира се, но човек, който е научен да познава и зачита емоциите си безпогрешно долавя къде са липсите. - Когато един човек безпогрешно е уловил проблема и е наясно как да го реши, той обикновено не се допитва и не търси патерици в съветите на останалите, той действа.  

Не всички хора умеят сами и от раз  да вземат решения!При нея не е дошъл момента на действие ,иначе сигурна съм тя знае и къде е пробелма, и как да го реши.

И от къде си сигурна ми е много интересно. Имаш повече информация, която тук не е споделена ли? 

Ако се вникне повече в написаното от нея и ако си минал през подобни изживявания ,не е трудно да се разбере!

A ясно като при прочит на стихотворение. Пет човека го четат, пет човека казват, че точно това което те са усетили е това, което е искал да каже автора.Благодаря!

Всичко е много просто:
1. може да се живее без любов, но опира до нагласа да живееш по този начин.
2. семейство са двамата възрастни и децата, т.е. всяко едно мнение и бъдеще са важни, не само тези на един от всички.
3. ако реши човек да си събере "нещата" и да си тръгне, трябва да е готов да си поеме пътя, трябва да е подготвен за това.
4. ако реши да остане, също трябва да е подготвен какво може да се случва негативно и позитивно в съхраненото съжителство.

За мен решението на такъв проблем е абсолютно и строго индивидуално. Защото въпреки, че си приличат, всъщност случаите се различават по множество условия.

Към момичетата, които смятат, че диренето на "Михаля" е тъпотия и безотговорност - разберете, че съществуват хора, които не могат без пеперудите в диафрагмата. И, следователно, решението трябва да се търси от тази гледна точка, каквото и да е то.

Към тези, които смятат, че "Михаля" ни пази от рак на дупето - ако животът беше толкова прост, нямаше да сме с такова сложно физиологично устройство, щяхме да сме си още едноклетъчни.