Няма радост по-голяма, да тупка сърце под сърцето на мама! Септемврийки 2012!

В неделя сутринта се почувствах малко по-странно и се майтапех, че май днес ще раждам, ама естествено никой не ми повярва Плюс това имахме работа за през деня. В 16 и 30 ние седнахме да вечеряме и аз усетих, че имам контракции – стягаше ми се корема и имах по-слаби от предменструални болки. Докато вечерях, започнах да засичам на какъв интервал са контракциите. Първо бяха на 15 мин – така 2-3 контракции. После бяха на 10 мин, пак 2-3 контракции. Станаха на 8 и аз казах на свекървата, че имам контракции и май ще раждам. Тя ми вика, че ако съм щяла да раждам, нямало да стоя така спокойно и щяло да ме боли кръста, а пък мен ме боли само ниско долу. Само ми се смееше и ми викаше, че е сигурна, че не раждам И аз бях чела, че трябва контракциите да са ми на 15 мин. В продължение на 2 часа, после на 10 мин в продължение на 2 часа и т.н, а моите бяха много малко и за кратко. А и моята лекарка ми беше казала да тръгвам към Плевен, когато станат на 20 мин. Та и аз си помислих, че не раждам, обаче и без това бях решила мъжа ми да ме кара в понеделник сутринта в болницата (преносвах вече 5 дена), та реших, че по-добре да отидем до Плевен още вечерта. Аз им викам да ме карат. мъжът ми се хили насреща „Кво, ша го раждаш ли” Казах му, че отивам да се къпя и ще ходим. Питах майка му дали ще дойде с нас и влязох да се къпя. Контракциите ми вече бяха на 6 мин. Изкъпах се, взехме багажа и тръгнахме. Аз обикновено се возя отпред, че отзад много друса, ама тоя път седнах отзад, че нали има доста дупки до Плевен, та може и да ми помогнат да родя по-лесно. В колата продължавах да си засичам контракциите и им казвах и на тях кога почва и свършва всяка. Сещам се, че часът беше към 18 и 15. Контракциите станаха на 4 мин, после на 3. Качваме се до Авис Медика и там на една масичка отпред бяха Богданова и още едно момиче. Много се изкефих, че точно тя се е паднала на смяна Тя ни пита какъв ни е проблемът и аз и казах, че имам контракции. Тя ни каза да се качваме на втория етаж и да я изчакаме. Явно си допушиха цигарите и пристигнаха по някое време. Прегледа ме Богданова и вика ”Браво бе момиче, 6 см разкритие, перфектно изгладена шийка, половината раждане е минало.” Каза, че като ме видяла такава усмихната долу, решила, че явно няма да е скоро. Пита ме не ме ли боли и беше много шашната като разбра, че не ме боли изобщо. Мериха ми тоновете, записваха ме, слагаха ми абокат, направиха ми клизма…И една сестра се появи от някъде, че искала да види кое е това момиче с 6 см разкритие и не крещи. Реши, че имам висок праг на болка, но аз я уверих, че не е така. Та, питаха ме тогава как не ме боли и аз им казах „свещената тайна” – пих чай от листа от малини всеки ден от началото на девети месец, както и взимах арника, което е хомеопатично средство. Побъбрихме си още малко със сестрите и отидохме до стаята да вземем каквото трябва за мен и да ходим към предродилна зала. На излизане от стаята ми попитах сестрата дали може да си взема списанието и тя ме погледна втрещено и ми каза, че отивам да раждам! Слязохме в предродилна зала и аз все чакам да ме заболи малко, като си мисля, че изведнъж ще се почне и няма да мога да стоя на едно място. Казаха, че ще ми пукнат водите. Качих се на магарето и Богданова възклицава едно „Иииииии!” Сестрата пита учудено да не би разкритието да е станало толкова скоро 7 сантиметра, а Богданова вика „Не, 9!”. Настана суматоха, защото все пак е неделя и още като бяхме горе ги чувах как се обаждат на някакви хора да им казват да идват, ама имало още мнооого време. Изведнъж обаче почнаха да звънят и да обясняват, че положението е спешно. Та едва успяха да се приготвят хората А аз все още си чакам да ме заболи… След това започнаха напъните. Включиха ми и система окситоцин – не знам защо. Така може би около 10-15 мин. на всяка контракция трябваше да напъвам по 3 пъти. След това ме качиха на магарето. Май за 2-3 контракции Симона се роди. Само дето Богданова реши, че ще е над 4 кг. И ми направиха епизотомия, но тя е с месна упойка и нищо не се усеща. После шиенето ме болеше малко, по-скоро беше неприятно като усещане. Сега е много неприятно с тия шевове, ама се справям. След това в стаята ми идваха сумати му и сестри и акушерки да питат какво толкова съм правила, че съм родила по този начин. Още докато раждах им обяснявах. Богданова вика „Само ако всички раждаха като теб…” В 18 и 30 бяхме в болницата и в 20 и 36 изплака Симона. Точно такова раждане не бях очаквала. След това ми дадоха Симона и ми я сложиха на гърда още докато бях на магарето, а 5 мин след като ме качиха в стаята ми я донесоха и ми я оставиха.

И черешовия убиец още го чакам