Истанбул 11

Банята
След като си направил една обиколка на Балат, няма да е зле, както казват във Флоренция, да отидеш на турска баня. Баните се познават отвън-това са сгради без прозорци, по форма приличат на малки джамии с голям купол и високи конусообразни комини, от които непрестанно излиза дим. Преди да влезе обаче, човек трябва добре да си помисли и да си зададе въпроса quid valeant humeri, тъй като не всеки може да издържи терора, на който е подложен човек между тези дебели стени. Признавам, че след всичко, дето бях чувал, влязох вътре доста плахо-читателят ще разбере, че съм имал право. Само като си припомня за това, усещам капки пот по слепоочията си и знам- с напредване на описанието те ще започнат да се стичат по бузите ми. И така, обяснявам какво причиниха на нещастния мен. Влизам много внимателно и се озовавам в една голяма зала, първоначално не мога да се ориентирам-това театър ли е или болница. В центъра шумоли фонтан, украсен с цветя; покрай стените има нещо като дървен балкон , на който са се разположили известен брой турци - едните спят дълбоко, другите пушат, придремвайки, а трети са се опънали върху дюшеци, загърнати от главата до петите в снежнобели чаршафи. Докато се оглеждам за теляк, двама набити полуголи мулати, изскочили неизвестно откъде, изплуват пред мен като призарци и едновреминно ме питат с глухи гласове: " Хамамун?"  /Баня?/, "Еввет" /да/-отговарям почти без глас. Дават ми знак да ги следвам и ме извличат нагоре по дървената стълба в една стаичка, пълна с изтривалки и възглавници-там ми се обяснява, че трябва да се съблека. Увиват около хълбоците ми някакъв синьо-бял плат, бинтоват главата ми с хавлия, нахлузват на краката ми два огромни налъма, грабват ме под мишниците, сякаш съм пиян, и ме отвеждат, по-скоро отнасят ме в една друга, полутъмна зала, където ме просват върху един килим и с ръце на кръста чакат кожата ми да омекне. Всички инструменти наоколо, наподобяващи доста тези на Инквизицията, определено будят у мен тревога, прерастваща в още по-неприятно чувство, когато двамата главорези пипват челото ми, разменят си един поглед, означаващ "ще издържи", и май казват " на пангара", грабват ме под мишници и ме отнасят в трета зала. Тук усещането е изключително странно. Изглежда, сякаш се намирам в някаква крепост под водата. Виждам замъглено, през бял воал от пара, високи мраморни стени, колони, арки, извивка на остъклен купол, откъдето проникват червени, сини и зелени слънчеви лъчи, бели призраци, разхождащи се бавно покрай стените, а в центъра на залата-полуголи хора, прострени на пода като трупове и над тях други полуголи хора са се надвесили, сякаш са лекари, извършващи аутопсия. Температурата в помещението е такава, че едва влязъл, се обливам в пот, струва ми се, че повече няма да мога да изляза оттав освен под формата на ручей като любовника на Аретуза. Двамата мулати отнасят тялото ми в средата на залата и го стоварват  на нещо като маса за упражнения по анатомия- голяма плоча от бял мрамор, отделена от пода, под която има запалени печки. Плочата пари и на мен ми излизат звезди от очите, но явно няма измъкване. Двамата мулати започват вивисекцията, тананикайки си някаква погребална песен. Пощипват ръцете и краката ми, мачкат мусукулите, огъват ставите, стискат ме, месят ме, мятат ме, въргалят ме и започват отначало; такова щипане мачкане, стискане, че аз съм убеден-това са последните петнадесет минути от живота ми. Накрая, когато от цялото ми тяло тече вода, сякаш съм гъба, когато кожата ми е кърмамочервена, когато си давам сметка, че повече не мога да издържа, вдигат останките ми от това легло за мъчения и ги отнасят в един ъгъл пред някаква ниша, в която има два чучура-от тях в малка мраморна вана тече топла и студен авода. Но, майчице мила! Тук започва друго страдание. Нещата вече наистина започват да загрубяват и няма място за шеги и закачки, започвам сериозна да си мисля, че трябва да тегял един ритник наляво, един юмрук надясно, и да се спасявам както мога. Един от давамата мъчители си слага ръкавица от камилска вълна и започва да трие гърба ми, гърдите, ръцете, краката със същата нежност, с която би чесал някой кон, и търкането продължава цели пет минути. Приключили с търкането изливат върху мен водопад от хладка вода и си поемат дъх. Но това не е краят! По-свирепият мулат сваля ръкавицата и започва отново операцията с гола ръка, аз се ядосвам и правя знак да престане, а той, показвайки ръката си за мое голямо учудване настоява да продължи. Приключват с търкането. Още един водопад се излива върху мен и следва друга операция. И двама взимат по един насапунисан парцал и ме покриват с пяна от главата до петите. След сапунисването- нов водопад с ароматизирана вода, после започва ново търкане. Този път, слава на Бога, кърпата е суха и търкането е за да ме избършат. След малко съм избърсан, отново бинтоват главата ми, загръщат ме в чаршафа, връщат ме във втората зала и след кратък престой от няколко минути ме водят отново в първата. Тук има един прохладен дюшек, върху който се отпускам целия омекнал и двамата мъчители правят прощални пощипвания, за да раздвижат еднакво кръвта по всички части на тялото. След като това е направено, слагат под главата ми бродирана възглавница, хвърлят отгоре ми бяла завивка, дават ми една лула и лимонада и ме оставят там-свеж, лек, ароматизиран, с успокоено съзнание, леко сърце, с такова едно чисто и младо усещане за живота, сякаш току що съм се родил, излязъл съм като Венера от морската пяна, а над главата ми шумолят крилете на амурчета.