За имената... големия още като разбрахме, че е мъж имахме име.
Обаче дребното... тц. Бяхме се спряли на едно, ама някак си точно както Шанел казва не ми беше на сърце и не ми звучеше. Накрая в болницата доктора ме пита как ще се казва това бебе и аз ами ммммм ъъъъъъ и хоп, дойде ми съвсем друго име на устата. И си го записах с него, което няма ама нищо общо с тези, които бяхме мислили
Вчера в 10 сутринта ми се обадиха от училището на дребосъка да ида да си го прибера, че го боляло коремче. Прибирам го аз, а той изобщо не изглежда зле. Взех да го разпитвам какво е станало. А той милия, играли футбол и го ударила топката по пупата, ревнал, юфката го питака какво му е, а той с 5-те си лафа на холандски казал 'ик хаб баук пайн'. Ама не могъл да обясни, че е от топката и тя решила, че е болен. Та си изкара един ден без училище лисунгера
Егати скапаното време. Излязохме да се разходим с псевдо болния, уж слънчице имаше... такъв дъжд ни запраска по пътя към къщи, че ми се вкисна целия ден.