С какво ви дразнят свекървите- 17 тема

сори, че го казвам, ама на мен ми изглежда като мъжът ти винаги да е по-привързан към родното си семейство, отколкото към направеното от него. Да си знаеш, че цял живот ще е така - той ще взема страната на майка си, баща си, братовчед си, чинка си, уйчо си, но не и твоята! Няма да се промени никога, никога, никога, никога! Или свиквай, или си правИ сметката как ще я караш занапред, защото тепърва ще има още такива случки! Дори, не дай Боже, да те пребият и убият, той пак ще е на тяхна страна. 

Уилма, сподели ги де, възможностите  

аз май още не съм стигнала до обмисляне на възможности, в момента се възстановявам, ако може така да се каже

Мигар? И що??? Лицемерие е да ти се усмихват, а да злословят зад гърба ти, доколкото житейският ми опит позволява да изведа дефиниция. Другото е като да си се караш с майка си, сестра си, мъжа си, децата си, но навън да споделяш само доброто за тях. Ти какво - ако се сдърпаш с майка си, отиваш веднага да разправиш пред целия квартал, че е изрод? Или тя за теб?

Ще ви кажа защо ходим там - мъжът ми настоява.
Отдавна се видя какво представляват и аз исках да ограничим контактите, но когато трябваше някой да гледа първото ни дете 1 година, за да се върна на работа (защото се издържаме с моята заплата, мъжът ми взима малко, защото завършва, както и да е) та тогава той не позволи да вземем детегледачка и настоя майка му да го гледа.
Когато стана една разправия с баба му докато бях бременна и той пак не взе страна и каза че тя била куку и си правела скандали и нищо не можело да се направи, аз казах че щом е така докато не родя няма да я виждам, тогава да видите какво стана - на всички рождени дни на родата имахме разправии с мъжа ми защо аз няма да ходя и "кво толкова било станало" и например накрая той замина сам на рождения ден на дядо си в провинцията.

Ако искате ще ви доразкажа.

shams u amar благодаря ти специално и на тебе за разбирането  

След случката като се прибрахме, няма да преувелича ако кажа, че ме довърши реакцията на мъжа ми. Той мълча през цялото време, не ме погледна нито веднъж, не каза нищо, проведе си един разговор по телефона, по който изглеждаше да си е съвсем в настроение, легна си и си заспа все едно нищо не е станало. За мене тази негова реакция означаваше едно - "ти си виновна и заслужаваш наказание".

На мене пък ми идваше да скоча през балкона, а после ми идваше да му размажа главата с нещо тежко или пък двете желания ми се редуваха. Това за да стане ясно какво ми беше. В 5 часа вече не издържах и го събудих и му казах да си ходи, като начало ако иска да си доспи в хола, но след това си прибира багажа, заминава си и се развеждаме. Той ми отговори "как не те е срам", при което аз му казах... не искам да цитирам че е малко грозна думата.

На другия ден отидох при една психоложка, която смята, че много вероятно такъв мъж просто да НЕ МОЖЕ да се противопостави на майка си и аз явно имам огромни и неосъществими очаквания от него.

За мене най-важно ми е семейството, особено ми е мъчно за децата и особено за голямото, което е с увреждане и без това не му е много весел животът.

Та следващата вечер (мъжът ми не бързаше да се изнесе, но легна да спи в другата стая) се опитах да започна разговор с него, за да разбера, поне от любопитство, какви са били НЕГОВИТЕ очаквания от мене. Трудно беше да се разговаря, но накрая малко се сниши тонът и стана ясно, че той очаква, при такива нападки от страна на майка му аз да й отговарям най-спокойно цитирам "това не ми харесва" и да овладявам АЗ положението, независимо в какво състояние се намирам аз, дори да съм изморена, болна, ако ще да се влача, трябва да реагирам културно и трезво на всичко. Опитах се да му кажа, че очакванията му са фантастични. Не знам дали ме разбра.

Това което аз разбрах със сигурност е, че мъжът ми нищо друго не го интересува освен мнението на околните, а пък мене не ме интересува това мнение, защото вече съм паднала толкова, че никой не може да си помисли нещо по-лошо за мене, от колкото е.

Моят най-голям страх е да не стана като тях, а точно това си мисля че е почнало да става, защото преди никога не бих скочила да се бия, а сега виждам че действам като тях. Досега при всички скандали наистина запазвах самообладание, въпреки че това ми костваше много вътрешно, но външно не си личеше, дори се опитвах да разговарям с тях...

И да поясня подробности - наистина другите мъже са такива, каквито ги описвате, но мъжът ми и дядо му правят изключение - те са хората, които работят, борят се, държат се добре с другите. Аз виждах, че мъжът ми не прилича на останалите от семейството си. Не бих се хванала с такъв като баща му или като брат му. Но не се познавахме много преди да се съберем и нямаше как да знам за тази ситуация. Пък и ако знаех какво щеше да стане - нямаше да се съберем, нямаше да имам тези деца, които са всичко за мене. Така си разсъждавам, естествено търся вариант да намалим до минимум щетите, ако може така да се каже.

ПС. Вижда се на ръката ми една доста голяма синка на петна от пръсти, явно са ме  дърпали за ръката но аз не си спомням, в другата ръка държах малката.