С какво ви дразнят свекървите- 17 тема

Моите проблеми със свекърите пък не идват от това че искат нещо от нас, нито пари, нито ни занимават с ремонти, нито ми бъркат в шкафовете, нито ми звънят по телефона, абе нищо. Просто няма отношения, явно те двамата са си самодостатъчни.
Обаче напоследък нещо взе в мое отсъствие да налива глупости в главата на мъж ми от рода, че каквото кажел той, това трябвало да става и тн. Е това вече е на път да ме изкара от релси.

Това беше един от съветите на майка ми   И сега от разстоянието на времето го оценявам като много точен

Биляна, хората са много различни и много честно не могат да се разберат един друг особено при сродяване. Ще дам пример (разказа ми го едната баба на мъжа ми наскоро) навремето той като е бил мъничак срещнала на пазара майката на сватята си и харесала изложените от нея моркови. Тя не само и взела пари за една връзка (така ги е продавала) за детето ами я и излъгала че само наглежда тази стока а по-късно се хвалила как пробутала скъпите си моркови на сватята  

Е що за хора са това?Те раждат деца с идеята че ще ги изгледат(дали те или децата сами ще се изгледат не е много ясно) и когато децата пораснат ще са длъжни да ги гледат и да се грижат за тях.Това по принцип е нормално но имам чувството че някои родители правят деца само с тази цел - някой да ги гледа на старини.За родителите ми аз ще съм си дете дори на 50.И да дойде време в което да трябва да се грижа  за тях, аз пак ще съм дете в техните очи  и ще се грижат за мен по физически или духовен начин.А при някои ролите се обръщат - детето става родител и трябва да се чувства длъжно да помага.

Особено важно за излезлите от идеални семейства с идеални взаимоотношения. За тях всеки друг модел не е нормален. С две думи - търсете себеподобни.
     

мн правилно си се ориентирала 
да, така е

баба ми от 1 година е на легло, 88 направи пролетта
до преди няколко години идваше по празници при нашите, у нас - взима си такси и идва. Накрая започна да не може, та брат ми ходеше да й помогне да стигне от вратата до таксито. Била е към 85, последните години, когато го правеше.
Та, да, неуважение си е.

в живота не винаги се случва
с мъжа ми сме си себеподобни, но със семейството му дори и той не е

     Е, не е ли той по-важния? Какво значение имат разбиранията на родителите му и защо на вас ви пречат? Нека си живеят живота както го разбират. Не познавам човек, който да е пожелал вместо да троши нерви, да игнорира друг човек, бил той и свекърва, и да не е успял.

За племенницата на мъжа ми сестра му започва 1 месец по-рано да ги кани всяка вечер и те си придават важности- ще дойдем, няма да дойдем, ами ще видим, ама ще питам мъжа ми, то става каквото той каже ( това последното нали се сещате колко е така). Това винаги го пробутва, когато иска да се оправдае, че не прави нещо, което трябва да направи. Ама, елате ни вземете, ама после ни върнете, че аз съм пенсионерка и няма пари за такси. (таксито е 2лв за разстоянието, а може и пеша- не повече от 1 км е), а пари за тоалети имаме. На края, ако дойдат стоят сърдите, нацупени, ако си отворят устите е да се каже нещо на пук или колко е изстрадала. И мерси, по-добре да не идва. Направо им се чудя що ги канят 1 месец напред и едва ли не им се молят да дойдат на рождения ден на внучето си.

Ели, и ние сме така. Но се подготви за след 10-15 г когато наближи около 50-те, тогава ще започне удивително да се доближава по нрав до баща си и майка си, така че ще си имаш емоции.

Баща му е готин човек, разбран, работлив. Направо се чудя как е успяла да му завърти глава свекървата и да я гледа в очите и да я носи на ръце вече толкова години.
Мъжът ми и той не кльопа майка си, но с баща си се уважават, както и аз го уважавам. Но той е мъж под чехъл.

Тогава ти стискам палци да не заприлича на майка си

Мерси, но няма как. Той винаги е приличал на баща си.

За бурканите и парите: Израснала съм в семейство, в което това винаги е било признак на загриженост.Когато сестра ми се омъжи и ни идваха на гости,родителите ми ако нямаха какво да й дадат на тръгване им даваха буркани с компот, туршия и т.н. Баба ми и дядо ми винаги са били добре финансово. Не е имало случай да не отидем у тях и те да не започнат да трупат на масата каквото се сетят, а като си тръгнем винаги тайно един от друг ни бутаха пари в ръцете.  Когато наближеше време майка ми да ни плаща семестриалните такси, те я викаха да си поговорят "сериозно". В резултат винаги се връщаше с парите за таксите,които тя така или иначе си беше събрала. За тях беше особено удоволствие да ни обгрижват. Никога няма да забравя как веднъж бях болна и сама вкъщи и на вратата се звънна. Беше дядо ми,който разбрал от майка ми,ходил до пазара да ми купи и донесе плодове и бързаше да си тръгне със същия рейс , защото едва ходеше. Беше на 80 години.
За свекърва ми това,че детето й няма пари не е проблем - да си е правил сметката като се е женил - това са нейни думи. По принцип проблема наистина си е наш, но не смятам,че е възможно след време детето ми да няма пари, а аз да имам и да си ги кътам, докато то се чуди например как да изкара до заплата. Това че детето й пък е болно също не е проблем. Дори не намира за нужно да се обади да попита как е, след като е разбрала че е болен.
Наскоро я помолихме да запази детето,защото трябваше да ходим до Сф на контролен преглед - откриха ми възли на щитовидната жлеза. Като се прибрахме дори не попита какво е станало. Стана ми много мъчно. Ама аз съм си такава - глупава.

И от двете ми страни бабаите и дядовците бяха такива. Всичко за децата и внучетата си. Колите претрупани от провизии. Финансова помощ за всичко. Но аз стигнах до извода, че това се предава през поколение. На който са му помагали така не го оценя и не прави същото за децата си. Бабите ми го правеха, защото казваха, че знаят какво е да нямаш. Родителите сега казват- оправяйте се сами.
Поне при мен е така.