Като една позната навремето, която я смахнали, че като започне работа, ще й кажат за какво иде реч. С целия си акъл се съгласява и после започват безкрайните разочарования. Ама защото има ей такива овчици като нея, затова си позволяват такива безобразия.
Или конфиденциалност е новата дума за"мижи да те лажем"?
Верно ли? Само у нас плащат по-малко, от колкото някой си е решил, че неговата невероятна, уникална персона заслужава? Личните фантазии и надценки могат да стигнат до невероятни висоти. Днес, една девойка, за секретарка, при работно време от 8:30 до 17:00, 5 дни в седмицата, ми поиска 3 000 чисто!
Заплатата я пише в договора. КТ изисква ПИСМЕНА форма. Няма мъжка, честна, тежка дума, няма казал - рекъл. Писмена форма. Друа не важи. Какво значи, като започне работа ще и кажат? Тя за да започне, трябва да е подисала договор, в който да си пише за какво иде реч. Ако е започнала работа без договор, и без да знае за какво става дума, тогава не са я смахнали те.
Тук ще ме спукат от бачкане но няма да ми извият ръцете.
То оставаше и да не си разбрала, че за себе си говоря. Обясняваш ми някакви неща, които са ми пределно ясни. Пак волни програми правиш. Много ясно, че като си изчислявам полагаемия отпуск, значи имам нужния стаж. А и темата на разговор с управителката беше по принцип как се изчислява отпуск, не конкретно за мен. Това, че работата ми е била временен компромис, не значи, че трябва да влача на гърба си бездарници и да им решавам проблемите, за което им се плаща. Не съм общак, не съм и личен асистент. Ако за теб такова поведение от страна на управител е оправдано, много жалко за теб самата. Изобщо, отношението ти е меко казано обидно. Без значение какво обясняваш тук колко си справедлива и не знам каква още при наемането на кадри, то между редовете се чете отношението ти. Само ще ти подшушна, че Офис 1 също имат практиката да ти съобщят заплатата месец след като си работил. Не знаех, че е скандално да попиташ каква ще е заплатата ти, при положение, че всъщност това е основната цел на работата- да получаваш пари, за да поддържаш някакъв стандарт на живот. Досега не съм чула някой скучаещ милионер да се явява на интервюта, за да запълва времето си с работа. Хората гледат семейства, изплащат кредити, ипотеки и т.н. и е абсолютно в реда на нещата да се знае за каква цифра става дума и то още на първо интервю. Другото си е губене на време. В крайна сметка не си мисли, че само наемащия избира, а този от другата страна е длъжен да му търпи изгъзиците относно професионалния етикет и да чака благоволението му, за да разбере за каква заплата иде реч. Отивам на интервю, казват ми условията, след това и заплатата. Не ме устройва, ставам и си тръгвам, не си губим времето взаимно. Случвало ми се е поне 3 пъти. Да, оставала съм разочарована от прекалено ниската заплата на фона на задълженията, но поне не са ме развъртали като маймуна на първо, второ, трето, пето интервю. А как е в Холандия изобщо не ме топли, а и факта, че там е така, не значи, че е много Убаво и редно.