"Татко, много те обичам. Ти защо не ме обичаш?"

Аз пък се замисли с тези обяснения защо татко му не искал да ги вижда, че хората си променяли приоритетите, и ала бала, само объркваме децата. Така им показваме, че родителството не е важно, не е за цял живот, а някакъв период от време, който има начало и край, свободно избираеми от родителя. Това ли трябва да приемат за нормално децата, не мисля. Аз бих обяснила, че сме се разделили, защото не се разбираме, но че не приемам за нормално изчезването на таткото от живота на детето, че да си родител това е избор за цял живот, и така както аз съм до нея, така трябва да бъде и баща и/му. Моята още не ме е питала, но смятам да и кажа точно това. 

Киара, аз не мисля, че ако някой е изоставен на 5 или повече години и той ще напраи същото след време.
Нашият БНД не е бил изоставян, но това не му пречи да го направи.
Освен това, мисля, че ако човек наистина обича децата си, ще направи компромиси с някои неща, които не му харесват в майката на децата.
Разбира се, не говорим за драстични случаи - алкохол, насилие или подобни.
Идеални хора няма, за съжаление.
А тези търсачи на щастие на друго място, трябва да разберат, че щастие изградено върху чуждо нещастие няма.
Мисля още, че няма любов от разстояние....обичат децата, е ми не вярвам.....

Макче , и аз мисля като теб ! 

Нашия БНД също не е изоставен , но той е зарязал две деца ...

И аз съм съгласна с Мак 

Това за изоставянето не е задължително да се случи, но според някои психолози е предпоставка    Най вече се забелязва в взаимоотношенията с партньорите като на пример раздяла на същата възраст на която е била майката на пример. Отделно от това изоставени деца имат затруднения в доверието към ответния пол (при момичета) или себе си (ако момчето е засегнато). Ей такива психологични неща 

Случайно Ви намерих и се почувствах на правилното място . Имам син на 6г. , с баща му сме разделени официално от 2 години , но истината е , че той замина в чужбина , уж за нашето благо , когато малкия беше на 1г. и няколко месеца . От тогава насам аз сама се оправям с всичко , отглеждане , възпитание , безсънни нощи , игри , разходки , избор на детска ясла , градина , училище .... знаете за какво става дума . В началото беше много загрижен и заинтересован , постепенно нещата започнаха да се променят , няма да разказвам подробности , аз казах край и се разделихме. Минаха няколко месеца в които изобщо нямахме никакъв сигнал от него , с изключение на 100-те лева . После започна да ми пише мейли 1 път в месеца . През това време детето пита , тати къде е , на работа ли е , кога ще дойде да ме види , може ли да му се обадим ....... Татко му си дойде от чужбина и заживя на 90 км от нас и за 9 месеца дойде точно 2 пъти за по няколко часа . Аз не искам много от него - само да проявява интерес към детето си , да му се обажда , да се сеща , че детето има нужда и от мъжко присъствие . Никога не съм говорила на малкия против баща му , аз нямам нищо против него , само това ме боли , че не се интересува от детето си . Сега на есен ще сме първи клас , вълнуваме се , надявам се да дойде за първия учебен ден , да види порасналото си момче .  Дълго стана , сигурно някъде и безсмислено и неясно , ама ми стана някак си по-добре на душичката , като споделих с хора , които ще ме разберат . Късмет Ви желая и хубави мигове с Вашите прекрасни деца !

Киарче, мина доста време от представянето ни в Бг Мамма. Ако не ме лъже паметта мисля, че имаше някаква невъзможност да се виждаде с вашия татко? Не бе ли нежелателно той да ви вижда? Мисля си, без да имам опит, че максималната истина е най-добре - в случая спомени за всички реални невъзможности на таткото да присъства в живота ви. Не е нужно да се прекалява с украсата за привързаност, която не съществува, но няма нужда и да се пояснява липсата на грижа и отговорност - то се вижда и от детето, както пък е видно от писанието му...
Бъди силна както винаги до сега! Това е поредния изпит - той те удря по най-болното място и затова ставаш ранима. Според мен помисли за себе си - поговори с някой близък и излей мислите си на глас... след това намери тих и удобен момент, в който смело да си поговорите - кажи й колко ти е болно, сподели...за да й покажеш как се споделя в труден момент, за да я научиш да бъде смела...за да види, че болката се споделя с близък и така боли по-малко!    Това е чудесен момент с чувствата си и съпричастността си, да й помогнеш да мине през трудния етап от своето израстване!

diana_petkova , добре дошла при нас  Радвам се че, дори и случайно си ни открила и се надявам поне малко да успеем да помогнем или да ти дадем поле на изява за да ти стане по-леко. Всички ни е събрала една съдба, опитваме се да помогнем на децата си по-лесно да преминат през препятствията.


catnadeen, много ти благодаря за хубавия пост. Страшна си!    И много права в същото време  Наистина мина мноооого време, чувствам се ужасно "стара" тук 
Неприятностите са вече в миналото, може би точно заради тази липса на какъвто и да е контакт. Каквото и да е, обаче, детето си има нужда от баща 

*****

Вчера на пример, отново се наложи за малко да отворим темата  Този път с другата ми дъщеря. Искаше да изпрати на БНД рисунка, да се похвали колко хубаво и реалистично е нарисувала нещо. Този път дирекно казах, че няма смисъл, той много ясно е казал и показал, че не иска да го безпокоим.
След всичко което се изписа тук, реших че наистина е най-добре да се казва истината, колкото и да е неприятна. Също така, като знам каква ще е реакцията на БНД.... А и да не вземе да реши че се опитвам по някакъв начин да го "придърпам" отново към нас. Де да знам какво ще си помисли, при все че каза че не иска да общува с децата...
Просто децата трябва да свикнат с мисълта, че БНД няма да е в живота им и няма смисъл да го търсят, да се надяват, че той ще се промени... Топката е в неговото поле.

Мисля, че си права. Не трябва в никакъв случай да оневиняваме родителят, който не се грижи за детето си. Но при всички случаи трябва да обясним на детето, че то не е виновно Това е много важно. Трябва да му дадем да разбере, че то е много, много обичано. Че е съкровище за нашето сърце. Ако продължаваме да го лъжем, само ще удължим агонията му с години. Децата не са толкова глупави. Ако продължаваме да го лъжем има опасност то да се обърне срещу нас, защото е усетило лъжата ни.
Разбира се всичко което му говорим, трябва да бъде казано много обмислено и с много такт.
И с много любов.

Здравейте мами.Реших и аз да се включа.
Диана имам чувството че слушам себе си.При нас ситуацията е подобна.БНД замина за чужбина без моето съгласие,уж за наше добро и изчезна.Даже за детето не търси контакт.Нито някакво обяснение какво що.Не че до сега е имал кои знае какво присъствие в живота ни,но поне детето знаеше че има баща.И до сега сама съм отгледала детето.БНД е пален нещастник.Не му се работи все търси на хляба мекото.Никаква отговорност за нищо.Знам че трябва да го зачеркна и да продължа напред,но ми е толкова трудно да си представя че детето ми няма да има баща завинаги,аз самата не израснах в семейство нито с 1ви нито с 2ри баща.майка ми имаше дългогодишен любовник,човек с семейство и аз имаха такава жажда за стабилно здраво семейство.и ми е мн трудно да се съглася с истината че този човек трябва да бъде зачеркнат от моите мисли,всеки ден нови лъжи.
Извинявайте че ви товаря с моите проблеми,просто исках да споделя.

elina_elina, не се извинявай, за това сме тук 

В една друга тема казах, и на теб ще повторя: Физическото присъствие не прави бащата такъв! Детето ти винаги ще има баща, няма как да промениш този факт (винаги ще носи гените му)
Ти до сега сама си го гледала това дете. Единствената разлика ще е в начина по който ти гледаш на нещата. Знам, че искаш да дадеш на детето това което ти си нямала, но понякога е невъзможно. Заблуждаването няма да ти помогне. Знае ли човек, може би като промениш мирогледа си, ще срешнеш човек с когото да създадеш едно сплотено и истинско семейство.

Благодаря ти киара,много си права точно единствената разлика е в това как аз гледам на нещата,но изпаднах в много тежка депресия.Не съм пълноценна за детето си дори.Нищо не ми доставя удоволствие.Опитвам се да излизам,но уви където и да отида в главата ми се върти едно.Как ще се справя,какво ще правя и 100 въпроса.Наистина това не е като да скъсаш с гадже,но ще трябва да се справим.Четейки историите на други майки в моето положение си взимам сили,значи всички можем да се справим с това.

Ще се справиш  Дай си време!
Заобиколи се с хора които ще те подкрепят, ще ти вдъхнат сили и увереност. Помоли родители или приятели да загледат детето за извесно време, дори и само за час в който да можеш да останеш на саме със себе си. Иди на фризьор или маникюр с приятелки или просто на разходка из квартала... Малко по малко ще преоткриеш радостта от живота.
Четенето тук наистина може да ти даде сили. Най-малкото ще видиш, че не си сама и няма нищо страшно или срамно да отглеждаш детето си без БНД.

Хубаво е когато човек намира хора със сходни съдби , усещаш , че те ще те разберат , ще ти кажат правилните думи или просто ще те изслушат . Хубаво е да знаеш , че не си само ти на света и можеш да намериш подкрепа . Аз исках просто да Ви поздравя , да Ви пожелая да бъдете силни и смели , да направите крачката напред здраво стискайки едни малки ръчички и да знаете , че миналото е зад нас / Вас и напред винаги е по-добре ! И както се казва в една реклама , " мама никога няма да е самотна , докато детето и е с нея " !

Така е Диана,тук не става дума толкова за нашата самота,а за децата.Болката идва от там.Има една приказка за жената мъже много под път и над път,но за децата бащи не се намират.Дано да греша но все си мисля че дори и да допусна някой в живота си той никога няма да обича детето ми като свое,не че собствения му баща го обича,но...незнам много е сложно.Просто за всичко трябва време живота е пълен с изненади.Възхищавам се на силните жени които успяват да се примирят с истината,но аз се усещам слаба,все имам тайна надежда че нещата не са така както изглеждат,но залъгвам само себе си.Аз също съм съгласна с теб киара на децата трябва да се казва истината каквато и да е тя.А не да растат в заблуда.

[

Вчера на пример, отново се наложи за малко да отворим темата   Този път с другата ми дъщеря. Искаше да изпрати на БНД рисунка, да се похвали колко хубаво и реалистично е нарисувала нещо. Този път дирекно казах, че няма смисъл, той много ясно е казал и показал, че не иска да го безпокоим.
..........
 Също така, като знам каква ще е реакцията на БНД.... А и да не вземе да реши че се опитвам по някакъв начин да го "придърпам" отново към нас. Де да знам какво ще си помисли, при все че каза че не иска да общува с децата...

[/quote]

Извинявай, не знам цялата ти история но тази тема много ама много ме разстрои. И ако позволиш, 1 въпрос към теб:
Не би ли било по добре да дадеш възможност на децата да му пишат и пращат каквото те преценят? Не знам колко са големи, дали е добър вариант сами да решават. И въпроса ми не е риторичен, тоест наистина не знам кое е по добре, но като че ли съм склонна да мисля четрябва да им даваме повече шанс директно да общуват с отсъстващия родител и сами да  добиват впечатление - е ли той загрижен за тях или не.
Иначе поведението на твоя бивш го отдавам в голям степен на 2 неща 1) дебилна балканска народопсихология, според която децата докато са малки са отговорност на мама, а тати следва да се яви авторитетно на сцената когато станат почти пълнолетни и 2) мъжки егоизъм и емоционална незрялост, пак част от същата народопсихология. Извинения към мъжете невписващи се в портрета на балкански мъж=емоционален дебило-родител, знам че има и такива