"Татко, много те обичам. Ти защо не ме обичаш?"

  • 18 887
  • 130
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 16
Крива тема.... аз лично ,като мъж,никога не съм могъл да разбера защо някои подобни индивиди се държат по подобен начин... На героя в темата от сърце му желая ,след години като грохне ,очите му да изтичат към пощенската кутия или компютъра за вест от дъщеря му,но да не получава нищо! Казвам го от личен опит. Моя т.н. "баща" сега дава мило и драго за да види някой от синовете си....но уви.И за да му е още по гадно Господ още го държи на земята,на 90 год.,сам ,на соц.кухня и т.н.
Успех на Kiara  и нека помни-Господ забавя,но не забравя! Peace

# 91
  • Мнения: 7 325
Не би ли било по добре да дадеш възможност на децата да му пишат и пращат каквото те преценят?
Нека ти отговоря, опирайки се на моя опит. Не, не е добра идея да се оставят децата да решават в тази ситуация, защото те са склонни да се молят и унижават за родителското внимание, което за мен е абсолютно неприемливо. За съжаление съм била пряк участник в подобен цирк ( синът ми и създателя му ) и е потресаващо.

той никога няма да обича детето ми като свое,не че собствения му баща го обича,но...незнам много е сложно.
Аз смятам че чак обич е малко пресилено ( не че е невъзможно де ), но пък един мъж на мястото си може да бъде опора, учител, възпитател, приятел .... което е доста по ценно. Чуждия мъж може да бъде много повече родител от много биологични бащи, въпроса е да го намерим и да му разрешим да бъде такъв.

защо някои подобни индивиди се държат по подобен начин...
Защото животинското е преобладаващо, имат амбиции да оплодят света. Те правят деца, но не гледат. Аз не искам създателя на синът ми да се окаже в положението на баща ти един ден, защото каквото и нещастие да го сподели то няма да компенсира гадостите които причини на собственото си дете.

# 92
  • Мнения: 4 458

Извинявай, не знам цялата ти история но тази тема много ама много ме разстрои. И ако позволиш, 1 въпрос към теб:
Не би ли било по добре да дадеш възможност на децата да му пишат и пращат каквото те преценят?


Нека поясня. Може би нещата са се размили из постовете и страниците

" От години, много години БНД не потдържа абсолютно никаква връзка с нас по какъвто и да било повод! Разделени сме от 10 г."


също и: "Казах, че ще я снимаме и може да му я изпратиме ако пак го иска след като я направи.", "Казах, че решението си е нейно и става въпрос за взаимоотношенията м/у нея и баща И, аз мога само да помогна но няма да се бъркам.", "Снощи като я слагах да спи ми даде картичката и каза да му я изпратя. Много се надявала на положителен отговор."

Отговора на БНД беше ясен и категоричен:
"Ами, случи се, имаме отговор - "мерси".", "При нас има развитие. Каквото и да кажел по въпроса, тя нямало да разбере. Щял да чака още няколко години и ако детето тогава пожелае можели да общуват, но до тогава нямало какво да направи по въпроса."

Мисля, че отговора на въпроса ти е ясен. Не съм опоменала точно всички други опити които сме правили за връзка, но съм споменала, че съм се уморила от тези усилия.  Пращала съм му тяхни рисунки, записи от тържества, от концерти, снимки от пътувания... все по молба на децата. С такава надежда и трепет очакват отговор, а това което получават е мълчание или едно сухо "аха, хубаво". Молила съм се да се обади по телефона или аз съм звъняла да го чуят, като детето каже "ало" той им е затварял телефона.... насълзените детски очички и неразбиращия поглед съм го виждала само аз (това го има някъде в архивите на форума). Просто вече не виждам смисъл, след повече от 10 г. .... някак всичко губи смисъл... Време е децата да разберат, че не може да се опитват до безкрай. 


muncho, много ти благодаря  Hug Съжелявам за това, че и на теб ти се е наложило да преживееш това. Сигурно не ти е било лесно, но както казваш, сега на него няма кой да обърне внимание. За съжеление май това е често срещано явление, бащите се сещат, че имат деца тогава когато имат нужда от тях  Sad  Това за мен са егоисти.


I.Hr, права си, че децата са склонни да дават шансове до безкрай. Tired

# 93
  • Мнения: 55 040
Молила съм се да се обади по телефона или аз съм звъняла да го чуят, като детето каже "ало" той им е затварял телефона.... насълзените детски очички и неразбиращия поглед съм го виждала само аз (това го има някъде в архивите на форума). Просто вече не виждам смисъл, след повече от 10 г. .... някак всичко губи смисъл... Време е децата да разберат, че не може да се опитват до безкрай.  [/b]


Ох , Киара ... Разплака ме ...  Cry Що за индивид ? Shocked Shocked Shocked

# 94
  • Мнения: 54
Аз те четох внимателно, не са се е размила информацията. Имах предвид - те директно да комуникират, през собствената си ел. поща. Не през твоята и не ти да се молиш. Така може би той си мисли че наказва теб и отмъщава на теб, може би наистина си въобразява че така теб унижава а не си дава сметка какво причинява на децата. От тази гл. точка го казах. На директен мейл от пощата на детето до неговата, може би ще се почувствтва по-отговорен какво точно ще отговаря, вместо многозначително "мерси"
Прочетох сега и за реакцията по телефона....ако трябва да съм първосигнална, тоя твоя БНД заслужава да се каже на децата че е умрял, и да не знае къде сте и да няма никакъв начин да ви намери и достигне до тях в следващите 150 години....ега ти лайното!

# 95
  • Мнения: 4 458
radina09, изобщо не вярвам това да има някакво значение. Все пак телефона и собственоръчно написаната картичка Е директна връзка  Rolling Eyes
То детето ако стигне до там да има собствен @ и да може свободно да кореспондира, БНД няма да има шанс. Не знам, времето ще покаже предполагам... Може и да си права

Аз обаче не я разбирам тази логика  Thinking



happy mama, съжелявам, не това беше целта.  Hug

# 96
  • Мнения: 54
права си, след детайла че се държи така и по телефона, аргумента за личния контакт отпада. това беше детайл който не знаех преди да постна първия си въпрос

към момента мисля че трябва просто да се им се каже, с подходящи думи разбира се,  че има едни нещастни , психически осакатени хора, които не знаят що е то любов към децата, и  твоя бивш явно е от тях. не може да им се помогне на тия дефектни хора, не могат дабъдат научени да обичат, точка. децата да считат че не съществува, нищо не губят от това че не го виждат и не им се мотае в краката, напротив техния свят има всички предпоставки да е достатъчно прекрасен с мама като теб

# 97
  • Мнения: 4 458
Благодаря ти  Hug

Не си длъжна да се съгласяваш с мен. Все пак всеки различно вижда нещата и това му е хубавото на форума, така се обогатяваме  Grinning
Просто търся логика в нещо което ми изглежда нелогично.

# 98
  • Мнения: 64
Киара според мен трябва да обясниш на децата как стоят нещата,не те а той трябва да ги търси,след като той не ги иска,помогни им и те да не го искат.Няма нищо лошо дори и да го мразят.Той го заслужава,не бива да се заблуждават децата според мен.обясни им че този човек е извън вашето семейство.и вие не го интересувате,но вие сте заедно и се обичате.
Разбира се това е само мое мнение.Но аз така мисля да постъпя с моето дете когато започне да задава въпроси.Не трябва да расте с грешни виждания за живота.

# 99
  • Мнения: 4 458
За мен омразата не е изход. Не искам да таят негативни мисли  и чувства към когото и да било, защото това ще вреди само на тях.
Това което искам е да намерят баланса в себе си, да се нанучат да живеят без този човек. Те го правят, но щом все още се сещат и питат значи не са напълно свободни.

помогни им и те да не го искат.

Някаква идея как това да стане?  Не че налко е написано до тук, но може да имаш друга идея.  Grinning Колкото повече идеи, толкова по-богат избор, а и може да нагаждаме всичко научено тук, според ситуацията  Grinning

# 100
  • Мнения: 64
Казах това съдейки по себе си.Моят баща не ме е изоставял,а тя него.Изпращаше ми пари,но майка ми ми говореше че той не става за баща и т.н.и аз бях започнала да го отричам и да не изпитвам нужда от него и така си пораснах много е важно как ти ще им представиш нещата.просто трябва да знаят истината,а не да им се изкривява представата за баща и обич.
Просто изказвам мнение.Надявам се да не звуча грубо Simple Smile

# 101
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Казах това съдейки по себе си.Моят баща не ме е изоставял,а тя него.Изпращаше ми пари,но майка ми ми говореше че той не става за баща и т.н.и аз бях започнала да го отричам и да не изпитвам нужда от него и така си пораснах много е важно как ти ще им представиш нещата.просто трябва да знаят истината,а не да им се изкривява представата за баща и обич.
Просто изказвам мнение.Надявам се да не звуча грубо Simple Smile

Elfida, да казваш на детето си дали баща му "става за баща" или не също е изкривяване на представата. Всичко, което не почива на личните наблюдения и изводи на детето за отсъстващия родител, сдъвкано и изплюто от активния родител, е изкривяване на представата. Единственото, което може да направи активният родител в този случай е да подчертае, че абдикирането от родителски отговорности е нередно. Всички други интерпретации кой за какво става, спуснати наготово от активния родител към детето, са неработещи и често се обръщат срещу източника им.

Да се очаква от децата да не искат отсъстващия родител, колкото и да е неучастващ той, е прекалено и е вредно. Така "затваряме" децата, те няма да спрат да чувстват болката от отхвърлянето, просто ще се научат да не мислят за нея и да не я осъзнават. Но неосъзната, тя ще се връща към тях под други форми и ще ги управлява. Активният родител може само да им предостави пространство да преработват и осмислят всички емоции, свързани с отсъстващия родител. Да се приучават децата да не мислят за него е отровно.

Аз също си мислех, че баща ми не ми липсва, не се сещам за него, имам прекрасен втори баща, с когото имаме много силна връзка. Установих колко са ми вредили интерпретациите на майка ми и негласната забрана да се говори за отсъстващия едва, когато започнах обучението си на терапевт и имах задължителна лична терапия. 

# 102
  • Мнения: 4 458
Единственото, което може да направи активният родител в този случай е да подчертае, че абдикирането от родителски отговорности е нередно.


Значи това е достатъчно?  Ми то не било толкова трудно колкото го мислех.
А какво правим като започнат въпроси от рода на "защо не ме обича?търси?" Да казвам, че не знам?
А, като иска отново да изпратим нещо? Просто не искам постоянно да таи някаква надежда за нещо което е предрешено и ясно като бял ден (за нас, но не за децата).

# 103
  • Мнения: 7 325
Не е ли по вредно да се подхранва надеждата, че някой ден, може би, евентуално Негово величество ще се сети .... Аз познавам едни такива вече пораснали деца ( къмто 30 год. ) с триумфално завърнали се в животите им създатели, за съжаление не разкайващи се, а напротив, изискващи, налагащи, използващи. Приказката "крава да позае от теле" я видях на живо. И тези пораснали само с майките си деца, вече семейни, бяха толкова щастливи и поласкани от това внезапно проявено внимание, че стремежа да бъдат в услуга на така наречените си бащи предизвикваше един такъв горчив смях в нас заобикалящите ги. Истината беше, че старците имаха нужда от децата си, а децата им имаха нужда най на края надеждите им да станат реалност.
Еми не искам това да се случи и със синът ми един ден и хич не ме интересува дали е вредно да се изказвам негативно по адрес на този който искам да седи възможно най далече от нас. Винаги съм смятала че е по добре детето да знае горчивата истина, отколкото да расте със захаросаната лъжа.   

# 104
  • Мнения: 4 458
Винаги съм смятала че е по добре детето да знае горчивата истина, отколкото да расте със захаросаната лъжа.   

 Peace
Тук въпроса е как тази истина да се поднесе така, че да не навреди на детето.
В противня случай, след време детето ще е много лесно за манипулиране, точно както описваш.

Общи условия

Активация на акаунт