"Татко, много те обичам. Ти защо не ме обичаш?"

 Да, happy mama, и те така ми казаха.
 И затова сега се чудя кое е по-добре болезнената истина или лъжата.
 В момента излиза, че каквото и да кажа или направя, все аз съм виновна, или може би понеже аз съм с тях, изливат гнева си върху мен.
 Това не е постоянно, но има моменти, в които се случва.
 Когато разберат, че прекаляват идват и ми се извиняват и ми казват, колко много ме обичат или ми подготвят някаква изненада, но на мен ми тежи и не винаги реагирам по най-адекватният начин.

Някой беше го писал в темата , но и аз да го кажа .
Обясни им , че има хора , които не са способни да обичат никого .
И ти си имала лошия късмет да попаднеш точно на такъв човек .
Също , че това няма никакво лично отношение към децата , просто хората от този тип са такива към всички .

Ами нищо не казвай! Аз лично се отказах да съм адвоката на БНД и да се опитвам да оправдавам/обяснявам всичко свързано с него 

Остави децата сами да си създадат мнение. Ако не знаеш какво да кажеш, просто им го кажи "не знам какво да кажа, не знам защо е така" Няма нищо лошо в това да показваме на децата, че дори и за нас "великите, всезнаещи и можещи майки" има необясними събития и поведения.

По-скоро май трябва да научим децата да разпознават симптомите, чувствата които изпитват и най-вече как да продължат на пред. Да не се спират пред затворената врата, наранените чувства, неотговорените въпроси. Просто като попаднат в такава ситуация да могат след време да имат силата да подминат и продължат на пред.

Стана ми тъжно като прочетох за детенцето ти. Няма ли никаква възможност да говорите с бащата, да я вижда и да общува с нея? След като е изпратил отговор, макар и безумен, явно все пак не е съвсем безразличен. На твое място вероятно бих я завела и на детски психолог, най-малкото да се опита да каже всичко, което й тежи. Вероятно на теб не може да го каже, все пак си изненадана от текста на картичката. Явно детенцето си задава много въпроси и му е тежко, а в такава ситуация е по-добре да изговори нещата и да си ги изясни. Не, че давам съвет, но така бих постъпила аз. Често децата могат да кажат нещо, което им тежи, на друг човек, не на родителя си. Пожелавам ви успех в преодоляването на това.
При нас нещата са по-различни, но също се налага да правя много компромиси. Често ми писва и ми идва да разкарам от живота си БНД и фемили, но малката ги търси и сърце не ми дава да го направя, макар че ми коства много. При нас филма е, много те обичаме, ама не ти се обаждаме и не те търсим, защото майка ти е лоша /това не и го казват на нея, а на мен/. Само че, аз не оставям нещата така и правя невъзможното да я вижда поне два пъти месечно. Така усещам като майка, че е правилно за моето дете. Тя има нужда от баща си и го търси. Пък и винаги се връща много щастлива и това е достатъчно основание за мен, че се заслужава компромиса.

Благодаря ти  Все ще се справим някак. Вярвам, че съм достатъчно близка с дъщеря си за да ми каже какво я притеснява. Не знам как би споделила на напълно непознат човек 

А за твоето дете... дано наистина това е правилното решение. Хората са различни. Дано при вас усилията си заслужават.

Ох, проблемът ти е много сложен. Не познавам бившия ти, но щом е такъв е по-добре да е далече от детето. За детето ще бъде истинска мъка да го вижда и наистина да установява липса на любов. За съжаление има такива бащи. Не лъжи детето и му обясни, че някои хора не са способни да обичат никого освен себе си и за съжаление баща и е от тях. Това значи, че не към нея има такова отношение. Той просто е такъв. Така детето ще запази самоуважението си и няма да получи комплекси. Кажи и че за сметка на това ти я обичаш за четирима.
[/quote]


Преди няколко дни нашият БНД ми каза "кажи на малката ....", т.е. ме помоли да и предам нещо. Аз го отрязах и му казах, че и давам телефона - сам да и обясни и, че нямам никакво намерение да служа за предавател. Така смятам да правя и занапред, макар, че съм сигурна, че каквото е леке, ще има моменти, в които ще я разочарова. Пиша това, защото съм на твърдото мнение, че каквито и да са бащите, ние не трябва по никакъв начин да прекъсваме дори и тънка като косъм да е, връзката им с детето. То само ще си направи изводите. Незнанието и непознаването на нещата могат да навредят повече на дете, отколкото действителност, която не му харесва. Освен ако БНД не представлява опасност за детето, то не трябва се спира общуването с него /овен ако самото дете не иска да го вижда/. Моят бивш мъж страшно много ми навреди и обърка живота, но се опитвам да не прехвърлям това върху отношенията им. Трудно е и не винаги успявам. Мисля, че трябва да се настоява непрекъснато пред БНД, да обяснява сам, лично пред детето си, действията си. Естествено при партизаните БНД това е трудно, но аз лично, с риск да ме наричат нахална, бих настоявала БНД лично да обясни на детето си защо не го търси и вижда. Това е отговор, който само той може да даде.

Kiara, той какво обясни като дойде ?
Надявам се, че не се сърдите, че нахлувам така, с много от вас сме си общували, споделяла съм и знаете, че съм се чувствала в подобно положение. И все още си имам едно наум, че мога да се окажа в такава ситуация, затова питам. И ако някога имате нужда да си поговорим никога няма да откажа.

Аз си мисля, че в такива ситуации не бива да създаваме представа в главите им за загрижен и обичащ баща, който липсва. Едно, че те ще се разочароват, второ, че живеят в очакване, трето легализираме и подкрепяме такова поведение. още повече изниква въпроса: Тати ме обича и е добър. Защо не идва? И след като ние им пълним главите и идеалистичен образ, то явно той не идва защото има друга причина...Сещате се в какво могат да се въвлекат.
Най - добре според мен е да се каже на децата, че не знаете кога БНД ще се сети да ги посети. Да обясните, че има такива хора. И да им кажете, че те са най - прекрасните дечица и ако той не се сеща, то е защото е сляп, а не поради друга причина.
След раздялата ми с БНД, детската психоложка ме предупреди да не създавам фалшив образ на бащата, защото повече ще навредя на детето. Добре, че не ми се наложи.

катюнгелче, нищо не каза и показа. Ако бях предала думите му щях да изляза лъжкиня. На мен едно казва, пред децата по съвсем друг начин се държи и съвсем друго им казва. Определено се държи с тях така все едно са чужди деца и по задължение е там.

Тази сутрин присъствах на разговор където дъщеря ми каза, че тя нама баща. После се поправи и каза:"Абе имам ама не го познаваме, не е с нас и хич не го харесвам (не му пука за него)" Другата добави: "Е добре де, как може да казваш, че не харесваш някой когото дори не познаваш? Сама каза, че не го познаваш, как така не ти пука за него?" Отговора беше: "Ами много просто. Той никога не е до нас! Плюс това мама не го харесва/иска и това е предостатъчно за да не го харесвам и аз."
Не се намесих в разговора, само стоях и ги слушах. Чудех се обаче дали да не кажа нещо за връзката "мама не го харесва, значи и аз не го харесвам"  .

Мдам, явно децата понякога са по-мъдри от нас. На Вяра сто пъти и е казвано, че има баща, но сме рзделени и той не живее с нас. При все това, няколко пъти казва на други деца, че няма баща. Явно детето така си чувства нещата. При липсата на каквото и да е присъствие в живота и, тя сама го отписа. Аз пък вече се изморих да се боря с вятърни мелници. Нямам и намерение да пазя авторитета му пред нея, не говоря лоши неща, но и добри не казвам. Тя сама си прави изводите що за човек е този, който доброволно е избрал да не е до нея.

Никога не лъжете децата си. Така продължавате агонията им. Накрая те ще ви намразят. В един по преден пост бях казала от собствен опит, че е по- добре да обясните на детето си, че то не е виновно за нищо и че въпросният баща може толкова да обича. Просто способността му да обича е ограничена. Но за сметка на това вие обичате детето безкрайно и силно. Не го съжалявайте и не го глезете. Уважавайте го и го обичайте. Не правете драма от ситуацията. Така и вие ще дишате по- лесно.