Великобритания - тема 42 Лятна - И замириса на море

Да ви се оплача малко - страшно ми е напрегнато напоследък, защото до 7 август трябва да си намерим нова къща. По принцип мразя да стягам багажи и т.н. ( то кой ли обича) ..... И ми е едно такова.... Защото нито една от къщите не е наистина това което искам, все има някакъв проблем.
И да се върнем на темата за училището - другата седмица имам среща с учителката на големия , а после  и с учителката която  им преподава допълнителните  часове по английски за да ми кажат как се адаптират и как напредват с езика. Днес сутринта ми похвалиха големия  казаха че вчера по английски е чел пред класа един особено труден пасаж и се е справил отлично - децата са му ръкопляскали (това ми го каза учителката, той не ми беше споменал нищо).
Записах ги на лятно училище за юли и част от август - програмата им е много интересна, чак на мен ми се прииска да стана хлапе. Това е от нас за момента

Хайде, здравейте и в новата тема и благодарности към Аве!

Голден, браво на децата, аз доколкото усещам по думите ти, става въпрос за занимавани и обгрижвани деца, които още от България си дойдоха със знанията по математика  , няма как да е друго освен да се адаптират бързо, лесно, със самочувствие и т.н. 

Браво на дечицата, които спортуват! Нещо прекрасно е! Нана Куул, и аз ти погледнах снимките, много хубаво момченце си имаш и съвсем като истински каратист!

Ев, браво за бързото окопитване на работа и крачката напред с новата позиция, дано да стане, така си беше и както го искаше отначало!

Соско, стискаме още палци и на теб и на всички, които търсят работа!

Много хубаво ми стана като четох, че накупихте билети и се надявате да гледате нашите отбори точно! Да им предадете в залата сила за успех и от мен! Един приятел написал във ФБ, че му се паднали билети за женска борба и добавил: Кам он, Станке!  Дай Боже много медали да получим във всички дисциплини, в които участваме.

Нещо дребничко на английска тема от мен за освежаване в дългите юнски дни, мирис на пъпеш, кафе и други подобни...

Първото е от комшийката, същата, която ме кара да "разкрачвам" колата на паркомясто и половина, за да правим гадно на другите и да няма те къде да паркират. Понеделникът на нашата улица се познава отдалече по подредените като войници казани за боклук, в съответната форма и цвят, според типа боклук, който ще се изхвърля в дадения понеделник. Хвърлили момчетата, дето предпочитат да работят, а не да получават бенефити, боклука и посменили леко местата на нашия казан и нейния.

Добрият нейбърхуд може да се познава и по това колко бързо след изхвърлянето ще излезеш да си прибереш казаните. Който изнемогва, ходи да бачка, загрозява улицата и ме седи казана до тъмни доби пред вратата за срам! Който си е насмогнал, пенсионирал, изкопал алотмънта и отворил сутрешната поща, той ловко надзърта през прозореца и прибира казана в задната градина, дето се вика с още топлите дръжки от ръцете на момчетата. И ето на този принцип, комшийката от бързане да разчисти улицата и да спаси и малкото останало благоприличие на нейбърхуда, да вземе, моля ви се, да прибере нашия казан, вместо нейния.

Прибрала го тя и решила, че ще го измие - не, а ще го оближе! Защото аз не знам как го е лъснала така на дъното, освен ако не е близала, завряна цялата вътре. Мила, трила, пръскала със спрей, 2 кърпи сменила таман и тогава чак открила, че това изобщо не е нейният си казан. Идва на вратата бясна и почва да ги нарежда, ама по 10 в секунда, Калашников ряпа да яде, малките и големи Секири в УНСС просто са нищо, на домати с ориз ни направи, на сол, на дармадан, задето ТЯ объркала своя казан с нашия. Гледах я, попримигнах, казах "тенкю" и .... я почерпих една бутилка БЪЛГАРСКО вино, да запомни с добро денят в който лъсна до блясък казана на българската комшийка. Свекър ми и свекърва ми се напикаха от смях, поздравиха ме искрено хората, мисля, че ще разказват легенди за случката в дълбокия Корнуол.

Някои хора само бутилка вино ги оправя, това е.

хахаахаххаа:lol:

  напомни й другата седмица пак да го измие

Да бе!  

Е.Л., нищо няма да й напомням, тя е способна с нещо ново да ме изненада, но на мен не ми се хабят бутилките с вино! 

Втората малка случка, далеч по-вдъхваща ми кураж е следната:

Есента и зимата водех детето на училище с такси, а се прибирах пеша до нас. Половината от пътя ми е по натоварена, шумна и неприятна улица. А другата половина е тиха, спретната и дето се вика улица - мечта. Като оставех дечко на учителката, бързичко се експедирах по шумната улица и като стигнех до тихичката забавях темпото, успокоявах се, зяпах на хората градинките и спокойно се завръщах у дома.

Един ден, както си вървях по тихичката уличка аз, спира една кола до мен, смъква се прозорчето, подава се една космата и брадясала глава, потънала в някакъв огромен вълнен пуловер с висока яка и ми вика: " Аз всеки ден минава от тука и те гледам тебе. Искаш ли да те хвърля до гарата, по посока си ми". При което аз не само не си гълтам езика, ами и на хубав английски казвам на отявления ненормалник: "Не, благодаря!'. Той, раздразнен, без излишни любезности, затваря прозореца и потегля с мръсна газ. Както аз си помислих - сигурно да догони следващата майка, дето се прибира и тя по тихата уличка. Прибрах се аз, посмях се, да, ама на другия ден същата кола спира, като принуждава и 2 други коли да спрат след нея, подава се същата глава, помахва ми чевръсто, бибитка 2 пъти, затваря си прозорчето и пак потегля с мръсна газ.

Бре, уплаших се! Говорихме у дома, мъжът ми се шашна и той, уж нямали такива типове много, ама на - намерил се е един. Ами сега какво да го правим, дъртия му пергишин с пергишин... Взехме единодушно мнение, че ще го ловим и рапортуваме на полицията. План А - ако пак спре и ме задърпа в колата, викам, пищя и го оскубвам (за ДНК материал) и бягам. План Б - ако само спре и ме заомайва с думи, казвам му, че ще се оплача в полицията. На другата сутрин ходих на училище с тефтерче и химикал в ръката, да му записваме номера.

Да, ама каква ми беше изненадата като го видях в двора на училището! Той бил нечий татко, водил детето, минавал по пътя и що да не закара и една жена до тях, кво толкова... От тогава, започнахме в нашето семейство да му викаме "моят приятел - откачалката" като аз все със смесени чувства му викам "добро утро" и все си имам едно на ум и гледам след филми на ужасите и трилъри да не си мисля за него.  

И моля ви се, добре че не го записах в тефтера и добре че не му пратихме по петите полицията, защото човекът такова добро ми стори, че сега чак аз трябва да го пресрещам на тихата уличка и да му предлагам да го хвърля до гарата. Ето какво се случи. На пролетния панаир, както си люлея аз Али на една люлка в двора на училището, сред пушеци на бургери и миризма на мухлясали книги по панаирските щандове, пред лицето ми се навира муцуната на моя приятел - откачалката. Без здрасти, без нищо, похвалва ми се, че се обръснал, щото жена му му казала, че нямало да дойдел на панаира, ако не се избръснел добре. След малко се завъртаме из двора и пак попадаме един на друг, той вече със жена си. Наострям аз уши, очи, да я видя таз завалийка, дето е орисана с тоз човек да се мъчи, и с изумление изнамирам, че женичката му е повече от прекрасна, учителка в местната гимназия, една усмихната симпатяга, която не само знае къде е България, ами и е ходила там на почивка миналата година. Последваха едни комплименти към моя английски, едно чудо, чак се успокоих и се поотпуснах малко при тях. Като се разделяхме, женичката каза - слушай, ти не си сама в нашето село, има още 2 български семейства наоколо, ще ти намеря телефоните и ще ти ги пратя. И речено - сторено.

Сега, благодарение на моя приятел - откачалката, неговата добра жена и моето въздържание от призоваване на органите на реда да вкарат дисциплина на тихата уличка, в неделя ще пия кафе с българчета и съм много, ама истински много радостна!

Ей те такива неща по моя английски край стават...

Хубава вечер на всички!  

Здравейте,мили майки.
Имате чудесна темичка която прочетох с интерес ...Аз имам едно питане което може би не е точно за тук, но ще съм много благодарна ,ако някой може да ми помогне или да ми прати линк към нещо свързано с моите въпроси.Та ,става въпрос за дъщеря ми и нейния приятел-бъдещ съпруг, които отиват в Глазгоу,Шотландия.Той ще бъде студент,а тя ще се явява на прослушване и ще се надяваме и тя да е студентка ,...но за сега още нищо не ни е ясно .... нито квартира имат ,нито информация за живото там -лекари ,такси  и т.н.,нито познават някой там....нищо.!!!
Аз като майка съм малко по-стресирана от тях ,така че ще бъда много благодарна на всеки който ми даде някаква информация и съвет.Благодаря предварително на отзовалите се.

Мари твоите постове винаги ме карат да се усмихвам 
taisval от университета не предлагат ли някаква информация поне за квартири? Трябва някой от Шотландия да се обади, дали по същия начин се наема, знам че за купуването на къща е много различно. И системата с Джи-пи дали е същата 

Хе хе хе , Мари, как ме развеселиха твоите историйки   имах нужда от това  

Мари  чудни истории твоите 

Рада - твоето момиченце ще трябва да е Year 3 наесен (мартенче, нали); не знам каква точно информация търсиш за училища, и в кой квартал търсите квартира. Изискванията и формулярите зависят от квартала (local council); пиши по-подробно, и ще помагаме.

nana cool ,браво на малкия ,лентички ,колани ...дано така продължава

cocko ,milda e права учила-неучила все тая.Успех и на двете ,дано си намерите нещо ,което работите с желание.

golden какво е това лятно училище? И аз искам да ги водя някъде.
Вчера директорката ми каза.че 12,07 е последният  им учебен ден .Тази година по-рано започва ваканцията ,заради олимпиадта.До 10,09 ваканция.Попитах ги дали могат д ми предложат нещо за лятото,какво да ги правя два месеца.Тя ми каза,да си почиваме.
Къде да търся летни курсове или  занимални?

Мари ,посмях се на историйките ти 

Наистина ли си купихте билети за 20 лири,ние ме на 15 мин от стадиона и май нищо няма да успеем да гледаме
Имате ли представа за художествената гимнастика какви са цените и дали изобщо има билети?

Някой знае ли, дали има thomas and friens land ,увеселителен парк или нещо такова ,че сме големи фенове на Томас

Само за протокола, току-що погледнах цените на билетите за женския финал на Уимбълдън- 1528 лири за двама.    Предполагам, че това са цени в последната минута, но признавам си -впечатлих се.

Мари, двете ти разказчета много ме развеселиха!

Maри, определено имаш талант. Посмях се от сърце на разказите ти.
Ади, при нас последният учебен ден ще е на 6 юли , а есента започват на 6 септември. Лятното училище е към училището ни. Вариантите са : само сутрин, само следобед или целия ден (8.30-17.30). Веднъж седмично имат посещение на : представление, зоологическа градина, butterfly house,т.е. пътуване извън нашия град, освен това ще ги водят на плуване, ще готвят, ще майсторят различни предмети, имат един ден за летен панаир, маскен бал, състезание от типа " търси се талант", излизания след природата , плаж, кино, един ден всеки ще си носи колелото/скутера/ролерите ....и други подобни.
Виждала съм и на още едно място организирани  занимания за ваканциите - към един от спортните центрове беше.

Момичета, аз да споделя за градината на малката - записахме я два пъти седмично, само сутрините (следобед спи до 16.00, не виждам смисъл да се стресира излизшно). Като посвикне, ще увеличим на 3-4 пъти. Но ми прави впечатление, че не се опитват да я учат на думички или на каквото и да било. Аз стоях първите 1-2 пъти с нея, вчера я оставих сама (то е за 2.5ч) и като дойдох да я взема-беше в ужасно минорно настроение, малко плакала, доста стресирана. Знам, че ще кажете, че е нормално в началото, но че забелязвам, че не я учат на думички, за да ги разбира..... не знам дали е добре, и дали така се процедира.
Аз много исках да я запиша в Монтесори градина, която на всичкото отгоре е на 200 м от нас, но нямат никакви места, само няколко следобеда от септември, но това не ми върши работа (спи следобед и то много).
Градината имат клон, който е по-близо до нас, но взимат от 2 годишни. Тя става на 2 през август и са ми обещали, да я вземат. Поне е по-близо.

Не знам-така ли трябва да бъде-сама ли ще си научи езика .

Мами здравейте.Моля ви да ми кажете дали ще трябва някаква декларация на майка ми за да се прибере с децата в България.Много майки ми казаха че не ми трябва но току що питах в посолството и ми казаха че на българско ели да искат.Те няма да се връщат обратно в Англия.Интересува ме само от Англия за България.Ако можете и някакъв телефон да ми дадете да попитам в България.Благодаря ви предварително че и полета е след 3 дена а аз нямам време

Да, наистина имало и по 20! По принцип август или работя или пътувам и съм в България и съм отписала Олимпиадата. Но вчера ме загриза любопитството и още по яд ме хвана. Волейболната среща на България била точно на 29 юли, единственият ми свободен ден и можех да отида! Но билети за тогава вече няма. Но има още останали билети за по-късни срещи. Ако искаш друго да гледаш, това е линка http://www.tickets.london2012.com/browse

Мари,    бива те в писането!

ani_rozi, няма нужда от пълномощно, ако пътуват от Англия за България. Не знам къде може да се пита за това или прочете, това е моят личен опит само. Никога не са ни искали на излизане от Англия, само на излизане от България.

А аз съм петъчно настроена днес! Сутринта забравих да оставя щерката при гледачката и си продължих към работата с нея на задната седалка  Добре, че милата си пееше и това ми попречи да чуя новините, та се осъзнах, че нещо не е наред  А след работа не можах да си намеря колата, това защото я търсих на грешен паркинг. За да поддържам мозъка си фит, гледам да сменям паркингите от време на време, май не помага много  Един колега ме видя как се мотам като глава без муха  и ме успокои, той веднъж чак като се прибрал в къщи се усетил, че забравил колата на паркинга в работата. Имало и по-зле от мен