Самотното родителство и как семейството ви и близките реагират на него ?

  • 24 213
  • 188
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 383
Самотна майка съм. БНД рядко се интересува от нас. Вкъщи честичко ми напомнят , че детето няма баща. Карат ме да се чувствам едва ли не виновна , че избрах сама да отгледам сина си. Да отгледаш дете без баща според нашите е много рисковано , несигурно и т.н. Редовно ми се намеква , че аз колкото и простотии да съм правила - най-голямата ми грешка е , че съм родила без мъж до себе си. Започвах да обяснявам , че дори и да имах мъж , нищо в този живот не е сигурно. Примерно той в един прекрасен ден реши да ни напусни с детето или пък по - лошия вариант - да умре. Те обаче не приемат оправдания. Интересно ми е има ли други хора със сходен проблем и ако да как се справяте с бърборенето на хората около вас ? Вече започвам да се чувствам неприятно като се замисля , че аз наистина не можах да осигуря на сина ми и втори родител.

# 1
  • Мнения: 892
Родителите ти могат всичко да приказват ,но са до теб.Важното ,е че можеш да разчиташ на тях..
И малко да те критикувам,защо оставяш на Б.Н.Д всичко да му се размине.....Дело за признаване на детето и после издръжка.Бъди горда,прочетох ти историята и не се оставяй в акта да пише баща неизвестен,защото синът ти донякъде ще му тежи това и ще си мисли,майка ми не знае от кой съм.
http://irinakonstantinova.com/2010/11/2-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82 … 1%82%D0%B2%D0%BE/
И най вече и 100 лева издръжка да дава,все ще знае че има отговорност!

Последна редакция: нд, 01 юли 2012, 16:09 от sunman

# 2
  • Мнения: 1 383
sunman , темата е за това дали и на други постоянно им се натяква и мрънка , че детето е без баща. В акта за раждане на сина ми не пише ,, баща неизвестен,,.  Аз също не искам детето да се води на името на баща си. Спестявам си доста неприятности. Когато синът ми стане достатъчно голям , за да разбира , аз ще му обясня как стоят нещата. И не мисля , че ще взема кои знае каква издръжка от безработен човек.

# 3
# 4
  • Мнения: 61
Здравей, Кими!
Моя опит не е със семейството а с приятели. Още като забременях се виждаше, че нещата не вървят с БНД и е разделихме. Тогава започнаха подхвърляния да правя аборт. Слава богу аз си бях взела решението и не съм слушала никакви мнения. След няколко месеца с БНД се събрахме, но ситуацията се повтори и сега вече окончателно сме разделени. И до днес някои приятели ми казват как те не биха постъпили като мен. Моята реакция обаче беше да заявя категорично, че дори и сама искам и ще се боря да отгледам това дете и да му дам всичко, от което има нужда. А ако някой ме обвини за отношенията с БНД им казвам, че това е вече факт. Кой крив кой прав няма значение. Дала съм 110% от себе си и да допускала съм някакви грешки, които обаче с правилния човек не биха довели до раздяла. 
Ако мога да си позволя да дам съвет, кажи им, че няма нужда от повече натякване.

# 5
  • Мнения: 1 383
Опитвала съм и с добро и с лошо. След безбройните виканици от моя страна попрестанаха , но не окончателно. Не ми е приятно , че трябва с караници да спирам намеците им , но какво да се прави.

# 6
  • Мнения: 61
Тогава  остава да спреш да обръщаш внимание. Сигурно и за напред ще се намери все някой да изказва негативни мнения. Това е за мен решението  Simple Smile

# 7
  • Мнения: 408
Разбира се, че можеш да се опиташ да спреш да обръщаш внимание, но това едва ли ще реши проблема.
Другият вариант е да действаш за кардиналното решаване на проблема.
Опитай се да обясниш на родителите си, че с тези подмятания и намеци на практика наричат внучето си "копеле", и наистина ли толкова много държат да го правят ?
Този разговор сигурно няма да е лесен, но ти избираш как да постъпиш.

# 8
  • Мнения: 2 327
Ако става върпос за родители - не им обръщай внимание. Приеми че ти мислят доброто и се притесняват за теб, за това говорят така. Теса с други разбирания, не им е толкова лесно да приемат идеята за семейство в по-различна конфигурация.
И на мен от време на време ми обясняват как детето е без баща, при положение, че аз  в момента не съм самотен родител и мъжа ми си приема детето като негово. Ама на - защо БНД не полагал повече грижи? Важното е детето да се чувства добре, да не говорят такива неща пред него и да не го съжаляват, защото и то почва да се самосъжалява, дори и да не знае защо точно.

# 9
  • някъде по морето
  • Мнения: 809
Само си представи какво ми е било преди почти 19 години Grinning
И то, защото БНД беше разведен и не искаше да се жени пак...моите родители ми вгорчиха живота.
Ама къде да ходя с малко дете, майка ми беше вече пенсионерка и много ми помагаше.
Аз съм късно дете и моят син също е късно дете(родих го на 32), така че моите родители бяха вече пенсионери. Разбирам, че ги болеше заради мен и най-вече заради детето - особено пък и като баща му окончателно ни напусна.
Но те го отгледаха, аз работех, защото трябват пари, а издръжка...няма.
И той боледуваше като малък, почти не ходи на детска градина, направо го записах в предучилищна.
От тримата си внуци, майка ми (лека и пръст), най-много обичаше моя син, а и той нея.
Когато тя почина, той беше на 16 г и плака като малко дете, много му беше мъчно.
И на мен са ми мърморили, не ми е било приятно и сме се поскарвали, но съм им благодарна, че ми помогнаха да го изгледам, без нищо да му липсва.
Понякога като прекалеше майка ми, аз се засмивах и и казвах :"Ами сега да взема да го върна ли това дете, откъдето е дошло?"
Много помагаше - веднага спираше Simple Smile
Кураж, мила, всичко ще е наред, много здраве и радост на теб и детенце

# 10
  • Мнения: 4 458
И аз съм на мнение да ги помолиш да приемат фактите такива каквито са и да се опитат от тук на татък да ти помогнат с каквото могат. Ако пък не искат да помагат, то да не мрънкат и натякват.

Хареса ми това което Звездна е казвала, наистина, малко "хумор" не би навредил.

Също и идеята на Инкел (здравей, отдавна не сме се засичали по тези ширини  Hug) не е лоша. Обърни нещата така че да видят как вредят на детето повече отколкото на теб.

Успех и много сили  Hug

# 11
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Аз съм късно дете и моят син също е късно дете(родих го на 32),
На 32 кьсно Shocked newsm78???
(извьн темата,но ме остави малко в шок Embarassed)

kimmy , за сьжаление много от нашите родители живеят в друг свят и друга реалност.Аз винаги сьм казвала, 4е вси4ко което казват е провокирано от притеснението им ние(децата им) да сме добре.
Опитай се да им обясниш, 4е това е положението, но 4естно да си кажа, не вярвам да има голямо подобрение.

# 12
  • Мнения: 6 214
Важното е детето да се чувства добре, да не говорят такива неща пред него и да не го съжаляват, защото и то почва да се самосъжалява, дори и да не знае защо точно.
Това е най-важното и според мен. Не е нужно да правим драми пред децата и сами да ги караме да се чувстват жертви.  Peace

# 13
  • Мнения: 1 931
Когато кажат нещо такова родителите го правят от грижа. Обичат ни и се притесняват за това дали ще се справим и до кога те самите ще могат да помагат в отглеждането на децата. А и на нас ( техните деца) те виждат, че нещо ни липсва и се тревожат.
Само моето мнение е да не е с караници и викания, може спокойно на шега, както Звездица например. Те са ни родители и ще ни обичат и ще ги е грижа за нас докато са живи.

# 14
  • някъде по морето
  • Мнения: 809
Аз съм късно дете и моят син също е късно дете(родих го на 32),
На 32 кьсно Shocked newsm78???
(извьн темата,но ме остави малко в шок Embarassed)

kimmy

Ами така ми казваха - възрастна първескиня, пратиха ме в по-голяма болница(защото си на 32, за по-сигурно Simple Smile)
Чувствах се на 100 г. По това време всяка жена над 30 г беше "рискова'
Но с Божията помощ всичко мина добре и нормално, тогава и секциото беше много рядко не като сега.
Колко са се променили нещата за 20 г, но то е нормално.
Извинявам се, че се отклоних от темата))))

Общи условия

Активация на акаунт