Майка ми

нямам време да пиша сега, обаче ще ти кажа, че не си сама.
И на мен ми тежи и аз съм пускала тема.  

Не знам как се превъзмогва, аз прекъснах контакт с родителите си,
тровеха ме, психически ме сриваха със всяко следващо посещение.

Майка ми постоянно ми повтаря колко съм грозна, как не съм заслужавала никой мъж,
долнопробна съм била, крещи ми насреща, все едно съм още дете.

При мен имаше и физическо насилие, побоища, тормоз, очни ставки през ноща.
Още живея с кошмарите от детството, не искам, обаче се появяват.

Не знам как да превъзмогна всичко, не мога да забравя нищо, простила съм, но не искам да ги виждам, не ги мразя. Аз почти и не съм живяла с тях, но годините и времето прекарани с тях бяха ад.

Като тийнейджър мислех често за самоубийство, добре че не съм се престрашила, благодарна съм, че ако има Бог ме е опазил.

Знам само, че чакам с нетърпение моето детенце и че ще го обичам повече от всичко на света,
аз сега си го обичам толкова силно, най-ценното нещо което имам и най-прекрасното нещо, което ми се случи. Ще бъда много любвеобвилна майка, докато съм жива, дететнцето ми ще има подкрепата ми във всичко.

За горните неща някак си мога да те разбера и посъчуствам
ама за това последното не 

Парите са на майка ти тя си преценява 
Ти малка ли си какво   
Защо родителите до старини да хрантутат порастналите си деца , не разбирам 


Аз също нямам близки отношения с мойта маминка т.е. не сме като приятелки 
Много от нещата преди ги възприемах като теб сега вече не  даже за мого неща я разбирам и си ги обяснявам 

Какво е това прилепване към родителите  че и обратното  Аман от тази народопсихология 

Кеа , донякъде разбирам как се чувстваш. Мен също вечно ме критикуват / майка ми и бабите ми , баща нямам почина когато бях на 10 /. Аз също съм самотна майка. Това ми се натъква понякога. Даже пуснах тема във форума на родителите , отглеждащи сами децата си. Винаги не са били доволни от мен. Все другите са по - добри , по - умни и изобщо по - по. Признавам , че и аз съм и причинявала доста проблеми. Да в момента те много помагат в отглеждането на сина ми . Благодарна съм и затова , но и финансовата помощ , която ми оказват , също ми се натяква. Лошото е , че в нашата мила държавица положението е такова , че не мога толкова лесно и бързо да си стъпя на краката и да бъда финансово и жилищно независима от тях. През цялата ми бременност не ме подкрепиха. За да запазя детето си условията бяха две - да дам за отглеждане детето в социален дом за 6 месеца и да запиша да следвам. Второто разбирам , че беше за мое добре. Да те все пак мислят за моето бъдеще и плащат образованието ми. Но за първото тъпото им оправдание беше , че се страхуват от бебе в дома си , аз съм неспособна да се грижа за новородено / пак критика / и най - интересното - понеже детето нямало баща и ако започнело да се задушава вечер кой щял да го закара ? С голям срам си признавам , че оставих сина си в дома за известно време. Обаче сега благодаря на Бога , детето ми е от 10 месеца с мен. Към тези съфорумки , които веднага ще започнат да ме хулят , обиждат и обвиняват за постъпката ми ще кажа , че не са били на мястото ми и не знаят как ми е било. Критиката е нон - стоп вкъщи. Колко съм мързелива , колко съм луда , как без тях аз съм за никъде и т.н. Това момиче от отсрещния блок баба ми сутрин като си пиела кафето я виждала как още от 7-8 сутрин започвала да върши нещо . Колко е свястно това момиче - има си 2 деца , намерила си е мъж с образование и имоти , а аз глупачката. Как една от най- близките ми приятелки е хитра , а не като мен , защото детето и има баща и той го е признал в акта за раждане. За нея няма да говорят хората , но за мен ....... Мога още много да изброявам , но няма смисъл да ви натоварвам с моите битовизми. Аз съм приела , че никога няма да се разбирам с нашите. Болно ми е , но какво да се прави - съдба. Кеа , незнам как е положението при теб. Дали живееш с майка ти или си отделно ? Според мен колкото по - далеч и по рядко се виждате  - по - добре. На мен единствената ми надежда е работа или емиграция в чужбина. Моля се затова всеки Божи ден.  Колкото и да угаждаме няма никога да бъдем идеални в техните очи.
 

Desss, кеа никъде де е писала, че очаква от майка й да я хрантути  
На кеа просто й е мъчно, че жената носеща заплатата на майка й предава заплатата на съседка, а не на нея. Според кеа е по-нормално тя да предаде заплатата на майка си, отколкото съседката да й я предава. Аз така го разбрах.
Иначе ми е много мъчно, че има момичета, които са отхвърлени от майките си и се налага да чуват такива болни думи от тях  

kimmy  никой няма право да те съди за това как си постъпила с детенцето си - така си преценила - така си направила. Сигурна съм, че към момента е било най-правилното решение и за теб и за момченцето ти. Пожелавам ти скоро да добиеш независимост и да не се налага да живееш повече в обстановка, където си вечно критикувана. Ами ти пък им се опъни малко  Извиси глас и кажи как се чувстваш!

Нещо май не разбрахте/Дес/. Заплатата на майка ми си е НЕЙНА. Не се сърдя, че не ми я носят на мен да я харча.Това е абсурд!!! Сърдя се, че заради приказките на майка ми, жената ми няма доверие, явно, да я остави на мен /като приносител/, а предпочита чужда жена. Аз упоменах, че се изучих, реализирах и кандисах да съм самотна майка. Това няма нищо общо с оползотворяването на нечия заплата, само на МОЯТА.

kimmy  Аз същото тъпо нещо съм чувала от сестра си- че се страхува от бебето. Чудя се, какво правят тия бебета, очи ли вадят???

Ок , не съм разбрала 
ама спри да го мислиш само ядеш себе си 


Майка ти те 'мачка' , но и те се довършваш сама.
Пиемаш факта че живееш с нея , щеш не щеш ще се съобразяваш и си  плетеш кошницата нещата да се променят 

kimmy  никой няма право да те съди за това как си постъпила с детенцето си - така си преценила - така си направила. Сигурна съм, че към момента е било най-правилното решение и за теб и за момченцето ти. Пожелавам ти скоро да добиеш независимост и да не се налага да живееш повече в обстановка, където си вечно критикувана. Ами ти пък им се опъни малко  Извиси глас и кажи как се чувстваш!
[/quote]

Опитвала съм и с добро и с лошо. Вече само с лошо . Като се разкрещя , те веднага ме обявяват за луда. Ако могат и в лудница ще ме изпратят.

Не знам какво да кажа, а ми се иска да кажа. Защото и  Майка ми не беше лесна. Ох! И въпреки всичко я обожавах. Почти 3 години вече я няма и когато някой зададе подобни въпроси, ми се иска да скоча и да викам : А знаеш ли какво ще бъде, когато вече я няма?! Не като назидание, не като поука, просто защото ви завиждам, че си имате майки и те ви Обичат, каквото и да става между вас. Казвам го, за да те утеша, да те успокоя, че това  е нормално. Аз мисля, че бих била Щастлива да я имам във всяка нейна версия!
  

Кеа , не знам във вашата къща как е , но при мен освен , че ме критикуват , ми се бъркат и в живота за всичко. Третират ме като 5 - годишна.  Най - пресен пример - защо съм хапнала 2-3 бисквитки ? Така съм щяла да си разваля вечерята.  Понякога се случва да забравя скайпа или фейсбука си отворен. Майка ми само това чака.  Започва да чете всякакви съобщения.  Добре , че вече трия всичко.  Не мога един нормален телефонен разговор да проведа в тяхно присъствие. Започва се кой , кого, как , защо и т.н. Все повече и повече се депресирам. Не виждам изход от това положение.  Синът ми е още малък да го влача с мен по чужди страни. А и с това тръбене за криза из целия свят не мисля , че ще мога да почна работа навън. Постоянно ми се повтаря как съм неблагодарна и непризнателна. Как те правели всичко за мен. Другата ми баба ми казва да съм се подчинявала на всичко , защото майка ми и баба ми проявили невероятно благородство като ме приели отново и то с това черно петно / тук се има в предвид детето/.

И аз мн разсъждавам какво може да накара една майка да се е държала сурово с детето си. Да му създава комплекси, да го бие, да има болни амбиции, винаги да го критикува?

Понякога, когато си разсъждавам се питам дали комунистическия режим е виновен? Нали той възпитаваше децата по системата Макаренко. Нали той създаде домовете за изоставени деца и по това време да дадеш детето си в такъв дом не е било чак толкова необичайно. Искаме си да ги оправдая с този режим, който е правих отношенията между хората студени.

Понякога обаче виждам майки, които имат различно отношение към двете си деца. А, на това нямам обяснение. Жестокост към едното и любящо отношение към другото.

Майки, за които е било важно единствено полагане на грижи за физическо оцеляване и никаква морална подкрепа към децата си. В същото време максимално изисквания към тях за всичко. За съжаление тези деца израстват в обществото като подтиснати, комплексирани и в последствие самите те трудно намират своето щастие, защото винаги се подценяват и се настройват негативно към всичко заобикалящо ги.

Да си недоверчив към детето си и вечно да се съмняваш с него в признак на лична слабост и несигурност, че си се справил с неговото възпитание. Това означава само едно, че тя няма доверие на себе си, че е успяла да правилно да те възпита и отгледа.

кеа , предполагам майка ти гледа детето когато ти си на работа  не ти е отказала тази помощ а това никак не е малко.


Може да не са отношенията такива каквито искаш/очакваш  но не е нужно и да се драматизира допълнително  Знам ли 

Има една премъдрост : "Не е важно какво ти се случва, а как го възприемаш."



 

Не знам дали драматизирам, но дълги , дълги години ТО се събира. Чувството. Игнор, игнор, колко време може да се игнорира чувство? Дотежава му на човек.
Разбирам всичко, което си написала,Ангелче -   

кеа 
Всеки носи късче несподелена любов.
Няма как да промениш събраното То.
Може би се чувстваш така,защото имаш очакване или по скоро има очакване родителите да обичат безрезервно децата си.
Чувството,че вината е може би в теб е още по гадно.
Пусни си хубава,чувствена музика,разгледай стари снимки,поплачи,крещи,и се прероди.
За да имаш сили да носиш него,да носиш То-то.
И така до следващото изтрещяване   ,на мен ми помага.