Лизет, тук не става дума за ежедневни скандали с крясъци и обиди. Че ги има такива, има ги, но не за тях става дума тук. Случва се при спор или когато нещо ти е криво, да подвикнеш, че и на теб да ти подвикнат. Което е нещо различно от редовни крясъци, придружени с обиди, че и с удари.
Случва се. Но не с хора които обичаш. Не към тези които желаеш с цялото си сърце да правиш щастливи. С тях не може да се случва. Спорили сме. Но никога с подвиквания. Криво ми е било, но той ми е бил утехата. Не знам за какво говориш. Никога не ни се беше случвало до онзи път да си повишим тон. Аз на него така и не успях. Просто излязох от колата и хукнах към къщи за да не заплача пред него. После си събрах багажа и се наревах в хотела. А на другия ден хладнокръвно спокойна го подканих да напусне максимално бързо. Не можех да повярвам и още не ми се вярва че това беше той същия.
