Лизет, ако аз съм мъж и от мен се очаква постоянно да стъпвам на пръсти около половинката ми, да си меря всяка дума, за да не би непреднамерено да направя нещо, което би я засегнало, без да имам това за цел, по-добре ще е да си обера парцалките и без да ме гонят. То това не е живот.
- Публикувана: 7 юли 2012, 13:43 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2012, 18:54 ч.
Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?
не бих... въпреки че понякога заслужавам 
И аз така , така го изнервям , че сама ми иде да си забия един , милия ми железни нерви има
Не знам как да отговоря , вътрешно знам , че няма да простя , но реално...
Не ми е посягал, въпреки че в началото на връзката имаше и период, в който всичко правехме страстно-включително и спорехме и доста често се е случвало да го изпитам доколко може да ме изтърпи, ако го вбеся. Издържа тези тестове, никога не е посягал и това ме накара да го уважавам още повече, защото сила е да овладееш емоциите си, а не да ги демонстрираш.
По принцип не бих преглътнала и по принцип ММ никога не ме е удрял.
Но след 8 години заедно, ако нещо такова стане, сигурно ще простя, защото просто не мога да си представя живота без него.
Но след 8 години заедно, ако нещо такова стане, сигурно ще простя, защото просто не мога да си представя живота без него.
Явно от петъчна скука изчетох цялата тема от 1-ва страница. И единственото, с което останах, е съчувствието, дори съжаление, към злощастния мъж, дето си е направил устата да излезе от правилата на спокойния тон, виждайки, как любимата му влиза в погрешната улица.
Ама вие сериозно ли?!
Ама вие сериозно ли?!
И вече по темата: цял живот съм била свидетел на системен физически тормоз. Това е обосновало на 100% абсолютната ми нетърпимост към физическо насилие като аргумент за сила.
От глупости ли комплекси съм го казвала на партньорите си и в прав текст - "ако ми посегнеш ще епоследния ден, в който ме виждаш".
Гордея се с майка ми, която успя, макар и след много търпение и очакване, че той ще се промени, нещата ще се оправят, децата имат нужда от баща... Други доводи да споделям ли? Да намери себе си, да се противопостави, да се разведе, и да намери любовта на живота си след това.
Но повишаването на тон в по-разпален скандал, смятам за приемливо, особено като знам, че при мен октавите скачат съвсем неволно...
От глупости ли комплекси съм го казвала на партньорите си и в прав текст - "ако ми посегнеш ще епоследния ден, в който ме виждаш".
Гордея се с майка ми, която успя, макар и след много търпение и очакване, че той ще се промени, нещата ще се оправят, децата имат нужда от баща... Други доводи да споделям ли? Да намери себе си, да се противопостави, да се разведе, и да намери любовта на живота си след това.
Но повишаването на тон в по-разпален скандал, смятам за приемливо, особено като знам, че при мен октавите скачат съвсем неволно...