Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 140

FGSN || Crack ||

 

Всички са получили смс-си от Енгин.
"Хилял каза, че снимките за днес приключиха. Обличайте си банските, отиваме на плаж. Фърат не го взимайте, че както съм се вживял в ролята, нещо не мога да го гледам напоследък. Може без да искам да го удавя."

Аз всъщност съм от тези,които и обичат,и мразят Мустафа Булут.(Макар че мразя за мен е силна дума,аз не мразя никой.Изпитвала съм такова чувство само на моменти,но принципно винаги съм се освобождавала от него).Лично за мен образът на Мустафа Булут е наистина доста сложен.Не можех да се начудя на себе си,как е възможно да симпатизирам на такъв човек.През цялото време ми се искаше да бъде щастлив.Да си призная,дори нямаше да имам против, Нарин да се влюби в него,въпреки,че такава любов си е направо табу.Обаче в тези краища не е изключение.(То и тук имаше един такъв случай,с който медиите ни занимаваха дълго време,но ставаше дума за любов между брат и сестра.Имаха 2 деца,държавата се намеси,раздели ги,взе им децата,но след 2 години те бяха пак заедно и тя беше бременна.)Като цяло изгледах бързо и лесно сериала.Хареса ми,но все пак тази проблематика свързана с живота на хората от тези краища,ми е абсолютно чужда.Знам,че те живеят според Корана,но въпреки всичко ми е трудно да приема това,което видях в сериала,а знам,че на места дори е по-лошо.Прозрях кауза в сериала,поднесена по различен начин от тази в КВФ.Обаче се съмнявам,че тези хора там изобщо са го гледали,а повечето може и да не гледат телевизия.Но дори и да са го гледали,какво биха си казали.Биха ли си извадили някакви изводи?По-скоро-не.Най-вероятно ще си кажат,да такъв е животът.
Не можах да разбера защо така изведнъж свърши сериала.Защо беше наказан Сердар,а Мустафа не съвсем(несподелената любов си беше наказание,което той си носеше още от началото).Единият тъкмо успя да направи щастлива главната героиня и се спомина,а другият имаше всъщност голяма награда-син от Нарин.Много изведнъж и много претупано настъпи финала.По всичко личеше,че е принудителен.И все пак,играта на Енгин беше толкова силна,че аз все повече симпатизирах на Мустафа.Всякаш той беше завладял с присъствието си цялото действие и атмосфера,вниманието ми беше до такава степен концентрирано в него,че останалите герои ги забелязвах предимно,когато по някакъв начин бяха в контакт с него.Е,Сафие я забелязвах винаги,пък и Асие ми беше интересна.Но любовта между Нарин и Сердар не ме впечатли.Дори не ми бяха интересни.Знам,че това мнение не се споделя от повечето гледали сериала,но така го почувствах аз и нямам намерение да лъжа,за да угаждам на някой.Да,съжалявах Нарин,но едно е да изпитваш съжаление,друго да харесваш някой.Дори се ядосвах на Мустафа,че той беше до такава степен фиксиран в нея.Очевидно аз не съм способна да открия в нейните очи онова,което той вижда. А Сердар не можа да ме убеди в силата на любовта си.Тази любов я приех повече като свършен факт.После дори се опитах да си обясня решението на Мерал да го убие,с това,че неговата задача е била да покаже на Нарин и другите,че може и по друг начин да се живее,но за него все още няма място в това общество,то не е готово да приеме тази революционна промяна в структурата на отношенията помежду им и начина им на живот.Промените не могат да настъпят толкова бързо,изведнъж.Всичко трябва да е постепенно.И те започнаха,като най-показателна е промяната на Мустафа.Смъртта на Сердар го накара да се промени,да преосмисли много неща,но дори и той не може да се преобрази изцяло,защото вероятно никога няма да се откаже вътре в себе си от Нарин.Може би лежа напълно грешно с това си тълкувание на финала,но така си го обясних аз.
Дали Мерал Окай някъде е споменала,защо е такъв финала?
Едно обаче е сигурно.Това беше една невероятна жена.Жалко,че никога повече няма да може да ни докосва с нейния талант.Поклон пред паметта и.

Еййй! Колко хубаво си е тука, при вас!  

Димони  поста ти за "Облака" все едно аз съм го писала. Едно към едно.
Точно същите мисли и чувства ме вълнуваха през цялото време. Започнах да го гледам заради Енгин, и образа на Мустафа ми прикова вниманието. Останалите персонажи ми бяха като поддържащи неговата роля. Много силен образ, пресъздаден невероятно.
Може и да съм пристрастна, може и да греша, но така го усетих този сериал.
Няма смисъл да се повтарям, ти си го казала доста добре

п.п. Не съм чела някъде Мерал да е споменала или някой от екипа да е обяснил защо сериала свършва така. Всеки си го талкува по свой начин. Може това да е била идеята, да ни обърка, дани накара да се замислим. И въпреки всичко, за мен е някак претупан. Можеше да се развие поне в още една или две серии.

mamata48

Хриси,и аз започнах да го гледам заради Енгин.Опитвах се да се абстрахирам,но не се получи. А духовното извисяване на Нарин за мен беше жертва на каузата.Не ми е логично едно момиче,живяло и отраснало в тази среда,да се промени из основи само,защото е провела няколко разговора с хора от едно друго общество,с други разбирания.Мисленето на хората по принцип се променя най-трудно.Често са необходими векове за това,смяна на редица поколения.Поне това ни показва историята на човечеството.Винаги е имало изключения,но те са ярки личности,а Нарин не е такава.

Аз не съм чула Мерал да се изказва относно финала  на сериала. Но и смятам, че не е редно сценаристите да обясняват защо за завършили даден проект по определен начин. Защото това е финал , края на историята и няма смисъл от обяснения според мен, защото нищо не може да бъде променено. Всеки може да го интерпретира за себе си и точно това е интересното.

Финалът  на КВФ също беше доста обсъждан и одумван, но се радвам, че Едже и Мелек не почнаха да се обясняват защо е им ало ретроспекция или защо не показаха раждането на Енисе и тн. Защото няма смисъл, всеки за себе си е оценил финала , на някой им е хареса, на други не, но всеки има различна гледна точка, какъвто и финал да бяха написали Едже и Мелек, няма как да удовлетворят желанията на всички.

Аууу, тази риза от гифтчето в ляво му седи супер на Керим, много е готин.   

Търсят момчето...Пак се е покрил...

Хриси,  ..... ти ли четеш моите или аз твоите мисли незнам, но гледайки "Облака" от няколко дни и правейки паралел с другия и голям сценарий на "ВВ" си мисля същото. Забелязваш ли как актьори на които е поверила малки роли след време  е използвала отново изграждайки такива запомнящи се образи за тях, сякаш докато ги е сътворявала си  е представяла точно тези конкретни актьори ... един Сюмбюл ага, една Дае хатун например. Много ме впечатлява таланта на тази жена(Мерал Окай).

До колкото бях чела сценария на "ВВ" бил написан от нея и за трети сезон. Убедена съм, че почеркът и ще се усеща осезаемо до там, където е стигнала.... а после kim bilir.

   Иначе и за мен Мустафа Булут беше центъра на целия сериал, не можех да откъсна поглед от героя и всички останали бяха като поддържащи неговия . Харесах и други персонажи, но ако го нямаше Мустафа, нямаше да има филм. Имало е моменти, в които ми е идело да го удуша, но и такива, в които му съчувствах. Определено беше много интересен образ. Любовта на Мустафа Булут към Нарин беше много добре показана и изиграна. Но тази на Сердар към Нарин не ме впечатли особено. Харесвам Сердар, като герой, актьора също, но просто липсваше пламъка на любовта в очите му, поне според мен. Не успя да ме убеди, че е толкова влюбен в Нарин.

Хриси,