Бебчета сладки и засмени през АПРИЛ 2013 ще са в "Родени" :)

Пожелавам ти да намериш своя лекар, и да бъдеш по-спокойна заради бебчо  

направо ми даде направление за проследяване на бременността, но като се замисля не ме учудва, винаги имаме такъв проблем за всяко направление, че явно е било начин да си спести едно.

Все още не ме болят гърдите, не ми се гади.... дали всичко е наред... има ли някой друг без признаци?  
Единственото, което усещам е тежест ниско долу в корема, като че ли съм глътнала гюле, не знам как да го обясня, и това придърпване понякога отива към кръста.

Такаааа  върнах се току що от прегледа и веднага идвам да докладвам.
С бебчо всичко е наред, чухме сърдечен пулс, имам си и снимчица.
Обаче нещо върви по напред с 1-2 седмици  т.е не съм в 7 г.с а около 8-9 г.с  незнам дали е възможно да съм имала много ранна овулация и така да съм забременяла.
Както и да е...след като всичко е ОК няма значение останалото 

аз имам. гадничко е, чувствам се мокра  Но вчера док каза че е нормално

Преди малко успях да се добера до компютъра и затова пиша със закъснение.  

Вчера се прибрах от поликлиниката без направление, без снимка от видеозона и без да заплатя 20-те лева за него.

А днес - взех направлението, не съм плащала нищо, но и не взех снимката от видеозона!

Накрая се оказа, че личната лекарка ми е дала направление за избор на АГ – тоест за проследяване на бременност, а не установяване! Вживяла се е в ролята на специалист и ме е определила за бременна - без да бъда прегледана от гинеколог.

Много ми се иска да споделя какво ми се случи вчера, предварително се извинявам за грешките, които може би ще допусна, но съм много емоционална в момента.

Историята е дълга, макар всичко да се случи в рамките на един ден - по-точно в рамките на 6 часа!

Отидох при личната лекарка за направление.
Тя ме помисли за малко момиче, но като й казах, че съм на 23 години си глътна езика, уви започна да говори глупости по адрес на мен и бебчо - каза, че съм прекалено малка, как можело деца като мен да раждат, моето поколение било едва ли не сбъркано, защото раждаме прекалено рано и т.н.. Първият въпрос на личната лекарка беше: За какво ти трябва направление за гинеколог. Казах й,  че ми закъснява МЦ с 1 седмица и имам положителен тест за бременност, а тя ми отвърна - ТОВА БЕБЕ ЖЕЛАНО ЛИ Е??? Жалко, че нямах фотоапарат, за да снимам физиономията й, държанието й беше ужасно, думите й бяха ужасни. Тя продължи да набляга на  това, че ми е рано да ставам майка и явно бебето е нежелано - попита дали бих искала да го махна, попита ме дали таткото иска това дете! А аз няколко пъти й казах, че бебето е желано, чакано - от мен и от таткото!!! Но това не я спря да продължи с глупостите по мой адрес - жалко, че другата лекарка в кабинета се бавеше с направлението и трябваше да понасям ужасното отношение на личната лекарка.

Най-накрая излязох от кабинета и си отдъхнах.... лекарката затвори вратата след мен и на мига се чуха викове, веднага познах гласа на личната лекарка и това, което успях да чуя беше нещо от рода на: как може деца като това дете да раждат, какви майки са ги гледали и т.н. !

Въпреки това.... аз с гордо вдигната глава подминах кабинета и продължих към целта ми за деня - да отидя на първия преглед, да разбера дали съм бременна и да видя, че бебчо е добре!
 Реших да не се впрягам, нямаше смисъл. Те не го заслужаваха!

Реших да отидя при гинеколожката в същата поликлиника, която работи частно, но и към ЗК.
Първо исках да отидя и да преценя дали ми всява доверие, но пък и за мен ставаше въпрос само за един преглед с видеозон - да разбера дали наистина съм бременна и как е бебето. Е, отидох при нея, първо впечатление - симпатична жена, много внимателно се държеше с мен, говореше разбираемо, а и преди това видях, че има доста пациентки, които чакат пред кабинета й и се успокоих. Казах й, че идвам с направление, попитах изрично дали се заплаща нещо, също така й казах изрично, че идвам само да разбера дали съм бременна и нищо повече.
Видя ме на видеозона и за първи път видях моето бебе - каза ми, че съм в 6-тата седмица и всичко е наред. Много много се зарадвах, така се развълнувах, най-хубавия миг за мен!
Седнахме и започнахме да обсъждаме какво ме чака оттук нататък.
Гледаше ме така... все едно съм златна касичка за нея, не мога да го опиша по-точно.
Това, което ми каза е, че трябва да се регистрирам при нея и съответно тя да ми следи бременността. Аз й казах, че едва вчера съм разбрала, че може да съм бременна, адски неподготвена съм, а и съм дошла само за един преглед, да се установи дали съм бременна и нищо повече!
Казах й, че не съм сигурна дали искам да се запиша при нея.
(Само да отбележа, че живея в центъра, а поликлиниката е чак в Надежда, веднага завързах нещата, че зимата ще тряба да ходя на преглед чак там и ми се стори много неудобно.)
Но все пак й казах, че ще трябва да обсъдя това с мъжа ми.
Тя ми каза че още сега трябва да се разбера с него, защото ако направлението остане при нея - трябва да ме регистрира, а ако си го взема - трябва да й платя 20 лева за видеозона.

Излязох от кабинета и първото нещо, което направих е да отидя да се изпишкам!!!
Мехурът ми беше пълен, щях да се пръсна - нали бях пила вода, за да може да ме види на видеозон!!!
Започнах като луда да обикалям поликлиниката, за да търся тоалетна, за моя радост намерих две тоалетни, но за мое нещастие - ЗАКЛЮЧЕНИ. Реших, че може да има някой вътре и затова изчаках, проверих пак, но заключени си останаха, а аз вече не издържах!
Отидох до охраната, до регистратурата, разпитах лекари - никой не ми обърна внимание, само ми казаха, че има тоалетни в поликлиниката, но не би трябвало да са заключени. Помолих за ключ, но всички ми отвръщаха с това, че нямат.
Представете си едно бременно момиче, което обикаля близо един час, за да отиде да се изпишка в поликлиника  все едно съм в цирк и АЗ съм главния участник!
Излязох отвън, за да видя дали има някаква сграда, в която да вляза и да помоля да отидя до тоалетна, но нямаше - наоколо само блокове.
Върнах се обратно и за щастие попаднах на една мила лекарка, която си личеше, че търчи по работа, но се спря и ми помогна - намери ми ключ за една от тоалетните - благодарих й от сърце, толкова много се зарадвах на този малък, но съществен жест, един човек най-накрая да ми обърне внимание.
(Друг е въпроса, че тоалетната беше под всякаква критика и за малко да повърна, но важното бе, че свърших важната работа - какво облекчение!)

Чух се по телефона с приятелят ми и му казах какво ми е предложила гинеколожката, той каза да не се регистрирам в тази поликлиника, беше твърдо против, а за мен е важно в такива важни моменти да взимаме решенията ЗАЕДНО - затова се съгласих с него.

Обадих се на майка ми, за да дойде по най-бързия начин до поликлиниката, за да ми донесе флашка, на която да ми запишат снимката от видеозона. Защо ли? Защото гинеколожката не ги давала на хартия, а всеки трябва да си носи флашка.
Естествено, че майка ми дойде за 30 минути, беше като фурия и ми донесе флашката. Споделих й накратко какво се е случило през деня и тръгнахме към кабинета на гинеколожката, а аз най-накрая си отдъхнах.

За моя изненада - засякохме гинеколожката на входа на поликлиниката, 1 час преди края на работното й време!  А аз си бях нагласила нещата така че да мога в същия ден да свърша всичко - тоест да й платя, да ми качи снимката от видеозона и да приключа с това. Попитах я дали си тръгва, тя каза ДА. Попитах я до колко часа работи, тя каза до 19:30 (така пише и на табелата над кабинета й!), а беше едва 18:35.
Попитах я дали може да отидем да ми качи снимката от видеозона, а тя ми каза, че работи частно и може да си тръгва, когато поиска!!!
Никога до сега не се бях сбъсквала с такава наглост, по този начин да говори с мен и майка ми, все едно говори на малки деца. Капка уважение нямаше от нейна страна.
Онази усмихната и дружелюбна докторка се беше променила - и държанието, и изражението на лицето - все едно сме НИЩО за нея.
Отидохме до етажа, на който е кабинета й, НО се оказа, че нямала ключ за кабинета си! Не може да ми качи снимката и да ми върне направлението!

На майка ми това й дойде в повече, но аз се опитах да я успокоя, за да проявим уважение към докторката, а не да беснеем (сега осъзнавам, че е заслужавала не уважение, ами същото отношение като нейното), НО докторката въобще не оцени това, а започна да говори на майка ми по мой адрес от рода на: ВАШАТА ДЪЩЕРЯ НЕ Е РАЗБРАЛА НИЩО. ТРИ ПЪТИ СЪМ ГЛЕДАЛА ДЪЩЕРЯ ВИ НА ВИДЕОЗОН. (лъжа - не, не бяха три пъти, а един!).
Каза ми да отидя утре (тоест днес) до поликлиниката, за да си взема направлението и да си платя 20-те лева за прегледа.

Яд ме беше, че разкарах напразно майка ми. Второ, че аз така исках да наглася нещата, за да може да е удобно и за гинеколожката, не предполагах, че не си спазва работното време.
Попитах майка ми - гинеколожката каза ли нещо, което аз да не ти бях обяснила... майка ми отвърна - НЕ. Всичко съм й казала точно и ясно. Просто искаше да ме изкара, че съм малко момиче, което нищо не разбира.

Отидох днес към 8:30 с мъжа ми!
Имаше доста чакащи, но когато гинеколожката каза - нека влезе следващата... влезе мъжа ми и тя си промени изражението и беше една усмихната.
Още със самото му влизане... тя беше наясно, че става въпрос за мен! Веднага понечи да вземе моето направление! Просто беше наясно, че вчера се е държала крайно нагло! Зарадвах се, че я накарах и тя да се почувства неудобно, да се притесни!
Даде ни направлението й каза, че няма да плащам 20 лева за прегледа и съответно няма да ми даде снимка от видеозона.
Беше наясно, че с мъжа ми до мен... няма как да се държи неуважително!
 
Изглежда, че някои жени (като мен) трябва да ходят по доктори с мъжете си, за да всяват респект. С какво съм виновна, че изглеждам по-малка отколкото съм (така казаха самите докторки).

В рамките на 1 минута приключих с цялата работа и казах сбогом на тази гинеколожка, на тази поликлиника! 8-ма поликлиника в Надежда! Никога повече няма да стъпя там!

Сега майка ми ще чака да дойде декември месец, за да смени личната лекарка, твърдо е решила, че за нищо на света няма да стъпи на такова място... където са се държали по този крайно гаден начин със собствената й дъщеря!

Съжалявам, че толкова подробно разказах това, което ми се случи вчера.
Отстрани може да изглежда, че не е нищо сериозно, но в рамките на 6 часа - хората в тази поликлиника ме сринаха - физически и емоционално!
А бях отишла с усмивка, с надежда!

Как не ги е срам, че са се държали така с едно младо момиче, което току-що е разбрало че чака бебе!!!

Дано никоя бъдеща мама не попада в подобна ситуация, но съм наясно, че такива неща се случват - както преди, така и сега.

Мили мами, не трябва да им се даваме!
Не трябва да позволяваме такова отношение - нямат право!
За бога - те са лекари!

Преди всичко сме ХОРА!

Който се притеснява, че малките гърди са несъвместими с кърменето, аз съм живия пример, че това не е така. Кърмя сина си вече година и 10месеца, без проблем. Е, имахме трудности първите месеци, но те не бяха свързани с размера или количеството мляко, а по-скоро минахме през т.нар. "кърмаческа стачка".
Иначе аз вчера се записах на ЖК, но както и предния път ще си ходя на частно при моя лекар. Имам му огромно доверие и за 3 години нито веднъж не ме е подвел